Клайв Къслър
Дракон (31)

30

Пит успя бързо да набере скорост. Длъжностното лице на портала видя, че той идва и избута хората от пътя му. „Статс“-ът влезе в паркинга с осемдесет километра в час, двадесет секунди след белия „Линкълн“.

Те се понесоха между редиците паркирани коли. Пит държеше бутона на клаксона в средата на волана непрекъснато натиснат. За щастие, паркингът бе пуст. Всички зрители и участници в състезанието, чийто ред все още не бе дошъл, бяха на трибуните. Мнозина от тях сега обърнаха глави и хвърлиха поглед към тюркоазния „Статс“, който летеше към шосето, цепейки въздуха с двата си хромови клаксона.

Пит бе извън себе си от ярост. Шансовете да спрат лимузината и да спасят Лорън бяха нищожни. Това бе преследване, родено от отчаяние. Надеждата една шестдесетгодишна машина да настигне модерна лимузина, теглена от огромен двигател „V-8“ с двойно повече конски сили, бе нищожна. Той знаеше, че това не бе просто едно криминално отвличане. Той се страхуваше, че похитителите възнамеряваха Лорън да умре.

Когато излязоха на магистралата до състезателната писта, Пит завъртя силно волана. Колата се изви и наклони силно на една страна, от което гумите изсвириха в протест. След миг обаче те вече се носеха надолу по магистралата в преследване на линкълна.

— Доста са напред — каза рязко Манкузо.

— Можем да скъсим дистанцията — каза решително Пит. Той завъртя рязко кормилото на една страна и след това го върна обратно, за да избегне една кола, която влизаше в двулентовата магистрала от един страничен път. — Дотогава, докато са сигурни, че ги преследваме, те няма да карат с превишена скорост и да рискуват да бъдат спрени от полицай. Най-доброто, което можем да направим, е да не ги изпускаме от очи до намесата на щатската полиция.

Теорията на Пит се оказа напълно точна. Летящият „Статс“ започна да се доближава до лимузината.

Манкузо кимна към предното стъкло.

— Завиват към Магистрала Пет покрай Джеймс Ривър.

Пит шофираше с ожесточение и увереност. По прав път с плавни завои „Статс“-ът бе в стихията си. Пит обичаше старата кола, сложната й машинария, великолепния й изискан външен вид и фантастичен двигател.

Пит бе настъпил здраво „Статс“-а и караше като демон. Скоростта не бе по силите на старата кола, но Пит започна да й говори, без да обръща внимание на странния израз върху лицето на Манкузо, като я умоляваше и подтикваше да върви над предела на силите си.

И „Статс“-ът отговори на молбите му.

За Манкузо това бе невероятно. Струваше му се, че Пит със собствената си сила успя да накара колата да вдигне по-висока скорост. Той погледна спидометъра и видя стрелката да докосва деветдесет и осем мили в час. Динамичната стара машина никога не бе карана толкова бързо като нова. Манкузо се държеше здраво за вратата, докато Пит лавираше с огромна скорост между коли и камиони, като изпреварваше по няколко наведнъж и с такава шеметна бързина, че Манкузо се удиви как още не бяха изхвърчали от някой по-остър завой.

Манкузо чу друг звук, който заглуши рева от ауспуха на „Статс“-а, и погледна нагоре към небето от откритата шофьорска кабина.

— Имаме хеликоптер, който поема контрола над ситуацията — съобщи той.

— Полиция?

— Няма опознавателни знаци. Изглежда цивилен.

— Колко лошо, че нямаме радио.

Те бяха скъсили на двеста метра дистанцията до лимузината, когато „Статс“-ът бе открит. „Линкълн“-ът, в който бе Лорън, веднага започна да набира скорост и да се изплъзва.

В този момент, за да влоши и без това затрудненото им положение, някакъв фермерски работник, който караше един голям пикап „Додж“ с две провесени пушки на задното стъкло, забеляза старинната кола да се приближава към каросерията на камиона му и реши да се позабавлява, като не им позволи да го изпреварят.

Всеки път, когато Пит завиваше към осовата линия, за да изпревари доджа, жилавият шофьор с мазна коса, от чиято уста липсваха половината зъби, започваше да се кикоти и завиваше към отсрещната страна на шосето, пресичайки по този начин пътя на „Статс“-а.

Манкузо извади малкия си автоматичен пистолет от кобура върху глезена си.

— Ще пусна един през стъклото на този клоун.

— Дай ми възможност да му направя номера на булдога — каза Пит.

„Номерът на булдога“ бе стар трик, използван при автомобилни състезания. Пит дръпна малко напред от дясната страна на доджа, след това леко намали ход и отиде от другата му страна. Той повтори маневрата, без да прави опит за изпреварване. Целта му бе да постави положението под свой контрол.

Кльощавият шофьор на камиона започна да лъкатуши наляво-надясно, за да попречи, както той смяташе, на опитите на Пит да го задмине. Тъй като стремежът му бе да държи „Статс“-а на разстояние зад себе си, след многократните опити за атака главата му започна да се върти на всички страни, за да види откъде щеше да се появи старата класическа кола следващия път.

И тогава той направи грешката, за която Пит се надяваше.

На един завой той не бе напълно съсредоточен и заби в банкета от чакъл. Следващата му грешка бе да завърти силно волана в противоположна посока. Доджът се завъртя силно, след което излетя от пътя, претърколи се в една горичка от ниски дървета и храсти, преди да застане с колелата нагоре и да смачка едно гнездо със стършели.

При катастрофата фермерският работник бе само леко ранен, но стършелите почти го довършиха, преди той да избяга от преобърнатия камион и да скочи в близкото езерце.

— Страхотна маневра — каза Манкузо, като гледаше назад.

Пит си позволи да се усмихне за миг.

— Нарича се методично безразсъдство.

Усмивката му изчезна, когато изпревари един камион и видя, че скрит в завоя отпред е спрял влекач с ремарке. Камионът бе изгубил част от товара си, три варела с масло, които бяха паднали от ремаркето. Единият от тях се бе пробил и върху шосето имаше широко мазно петно. Бялата лимузина бе минала встрани от камиона, без да се удари в него, но гумите й загубиха сцепление от маслото и тя се завъртя два пъти на триста и шестдесет градуса, преди шофьорът й да я изправи по един невероятен начин и да продължи скоростното препускане напред.

„Статс“-ът се плъзна странично с четирите си колела. Гумите му запушиха, а излъсканите капаци на колелата заблестяха от отразената в тях слънчева светлина. Манкузо се стегна, като се приготви за удара в задната част на камиона, който той бе сигурен, че ще последва.

Пит се мъчеше да изправи понеслата се странично кола в продължение на сто ужасяващи метра, преди черните следи от гумите да останат окончателно зад него, когато той стъпи върху маслото. Сега Пит не смееше да докосне спирачките или да се опита да изправи колата. Вместо това натисна съединителя и я остави да се пързаля свободно върху хлъзгавото петно. После стъпи върху затревения банкет, докато гумите не се изчистиха от маслото и поднови преследването. Сега той бе само на няколко секунди зад линкълна.

След като едва избягнаха сигурната катастрофа, Манкузо бе смаян от безгрижното веселие, с което Пит продължи да шофира, сякаш бе на неделна разходка с кола.

— Хеликоптерът? — попита Пит с разговорчив тон.

Манкузо изви назад глава.

— Все още е с нас. Лети отгоре, вдясно от лимузината.

— Имам смътното чувство, че те работят в тандем.

— Странно е наистина защо тази птичка няма опознавателни знаци — съгласи се Манкузо.

— Ако са въоръжени, тогава можем здравата да загазим.

Манкузо кимна.

— Да, така е. Моето детско пистолетче не ще може да направи много срещу автоматични нападателни оръжия от въздуха.

— Макар че те можеха да открият огън и да ни източат водата още преди няколко мили.

— Като говорим за вода… — каза Манкузо и посочи радиатора.

Напрежението, на което бе подложен старият автомобил, бе започнало да си казва думата. От капачката на радиатора, която бе под статуята на богинята на слънцето, излизаше със свистене водна пара, а от решетката на предния капак течеше масло на тънки струйки. В допълнение на това, когато Пит натискаше спирачките пред някой по-остър завой, той със същия успех би спрял, ако вдигнеше платно. Феродото бе прегряло и силно износено. Единственият ефект, който се получаваше, когато Пит натискаше педала, бе светването на задните светлини.

Пит си представяше как Лорън лежи завързана на задната плюшена седалка на лимузината със запушена уста. Страх и тревога го пронизаха, подобно на порив на леден вятър. Който и да бе похитителят, той можеше вече да я е убил. Пит прогони ужасната мисъл от главата си и си каза, че похитителите не могат да си позволят да я изгубят като заложник. Но ако й стореха зло, те щяха да умрат, закле се безмилостно той.

Той караше автомобила така, сякаш бе обзет от маниакална сила, изпълнен с решимост да спаси Лорън. Като използваше всяко останало късче от несломимия си дух, той преследваше неумолимо линкълна.

— Движим се неотлъчно зад тях — отбеляза Манкузо.

— Те си играят с нас — отвърна Пит, като гледаше пътя между статуята на богинята на слънцето, която красеше предния капак, и задната броня на бялата лимузина на петдесет метра пред тях. — С тази мощна кола те могат да ни оставят далеч зад себе си.

— Може да има повреда в двигателя.

— Не мисля така. Шофьорът е професионалист. След мястото с разлятото масло той поддържа едно и също разстояние между нас.

Манкузо погледна часовника си, върху който се отразяваха слънчевите лъчи, проблясващи между клоните на дърветата, увиснали над пътя.

— Къде, по дяволите, се дяна щатската полиция?

— Те ни търсят из целия район. Джордино няма как да разбере в коя посока сме тръгнали.

— Ти не можеш да поддържаш това темпо за дълго.

— Ал ще надуши следите ни — каза Пит с пълно доверие в стария си приятел.

Манкузо наведе глава встрани и наостри уши, когато слухът му долови нов звук. Той се изправи на колене и погледна назад и нагоре през увисналите клони на дърветата, след което започна лудо да маха.

— Какво има? — попита Пит, като намали ход в един остър завой и премина по едно късо мостче, което свързваше двата бряга на тясно поточе. Кракът му не спираше да натиска с всичка сила почти безполезния педал на спирачката.

— Мисля, че кавалерията пристигна — извика възбудено Манкузо.

— Още един хеликоптер — потвърди Пит. — Можеш ли да видиш опознавателните знаци?

Летящите коли изскочиха от гората и продължиха гонитбата си в откритите земеделски ниви. Приближаващият хеликоптер направи вираж на една страна и Манкузо успя да прочете надписа върху обтекателя под двигателя и перките на ротора.

— Полицейски участък на окръг Хенрико — изкрещя той, надвиквайки оглушителното свистене на въртящите се перки. След това той позна Джордино, който махаше от една отворена врата. Малкият италианец бе пристигнал точно навреме. „Статс“-ът бе вече останал без дъх.

Пилотът в непознатия хеликоптер, който летеше над лимузината също видя новопристигналите. Той внезапно зави, снижи се и се отправи с пълна скорост на североизток, където бързо изчезна зад низ дървета, ограждащи една нива.

Линкълнът сякаш започна леко да се занася към единия край на пътя. Пит и Манкузо наблюдаваха с безпомощен ужас как дългата бяла лимузина стъпи на банкета, прелетя над една малка канавка и тръгна през нивата, сякаш преследваше бягащия хеликоптер.

С един бърз, обхождащ поглед Пит схвана за миг неочакваната промяна в обстановката. Реагирайки светкавично, той завъртя кормилото и насочи „Статс“-а след „Линкълн“-а. Ченето на Манкузо увисна в шок, когато сухите и чупливи царевични стебла, оставени след обирането на царевицата, се заблъскаха в предното стъкло. Инстинктивно той се сви върху седалката си с ръце върху главата.

„Статс“-ът се носеше след лимузината, като подскачаше лудо върху остарелите си пружини и амортисьори. Облаците прах, които се носеха около тях, бяха толкова гъсти, че Пит почти не виждаше по-далече от статуйката на богинята на слънцето. Това въобще не му пречеше обаче да натиска педала за газта до дупка.

Те се блъснаха в една телена ограда и я разкъсаха. Едно парче тел одраска отстрани главата на Манкузо. След миг изскочиха от нивата и едва не връхлетяха върху лимузината. Тя бе излязла на открито и се носеше с невероятна скорост право към един бетонен силоз, следвана по петите от „Статс“-а.

— О, боже — измърмори Манкузо, виждайки сблъсъка.

Въпреки шока от приближаващата катастрофа, която той бе безпомощен да предотврати, Пит завъртя рязко волана вдясно и успя да завие покрай другата страна на силоза, като избягна удара в линкълна само на една ръка разстояние.

Той по-скоро чу, отколкото видя конвулсиите на разкъсаното метално тяло след страшния удар в бетона, последвани от трясък на разбити стъкла. От основата на силоза изригна огромен облак прах, който обви с булото си разбитата лимузина.

Пит изскочи от „Статс“-а, преди той още да беше спрял и затича към мястото на катастрофата. Тялото му се скова от страх и ужас, когато стигна до силоза и видя смачканата и деформирана кола. Никой не би оцелял след един такъв унищожителен сблъсък. Двигателят бе пробил противопожарната преграда и се бе стоварил върху предната седалка. Воланът бе забит в покрива. Пит не забеляза никакви следи от шофьора и предположи, че тялото му трябва да е било хвърлено към другата страна на колата.

Купето за пътници бе станало на хармоника, покривът бе деформиран и извит нагоре като странен връх, вратите бяха огънати навътре и деформирани така, че можеха да бъдат отворени само с машина за рязане на метал. В безнадеждно отчаяние Пит изби с крак последните парчета стъкла, останали от счупения прозорец на една от вратите и промуши вътре глава.

Вътрешността на смачканото купе бе празна.

Вцепенен, Пит бавно обиколи колата, като търсеше под нея следи от човешки тела. Не откри нищо. Нямаше нито дори едно петно от кръв или късче разкъсана дреха. След това той погледна огънатото навътре арматурно табло и откри причината за празната призрачна кола. Той откъсна един малък прибор от електрическите му кабели и го разгледа. Лицето му почервеня от гняв.

Той все още стоеше край останките от лимузината, когато хеликоптерът кацна и от него дотича Джордино, следван от Манкузо, който се влачеше отзад и притискаше една окървавена носна кърпичка до едното си ухо.

— Лорън? — попита Джордино с мрачна загриженост.

Пит поклати глава и подхвърли странния прибор към Джордино.

— Пратили са ни за зелен хайвер. Тази кола е била примамка, задействана от електронно роботизирано устройство и управлявана от някой в хеликоптера.

Манкузо зяпна лимузината като обезумял.

— Видях я да се качва — каза замаян той.

— Също и аз — подкрепи го Джордино.

— Не и в тази кола — каза тихо Пит.

— Но тя нито за миг не изчезна от погледа ти.

— Напротив. Помисли си. Авансът от двадесет минути, с който тя тръгна от пистата и мина под трибуните на път за паркинга. Размяната трябва да е била направена тогава.

Манкузо свали носната кърпичка, като откри една тънка резка малко над ушната си мида.

— Така има смисъл. Тази кола бе непрекъснато пред погледа ни, след като се качихме на магистралата.

Манкузо млъкна внезапно и погледна в отчаяние смачканата лимузина. В продължение на няколко мига те стояха неподвижно, без да продумат.

— Изгубихме я — с болка изрече Джордино. Лицето му бе побледняло. — Господ да ни е на помощ, изгубихме я.

Пит се загледа в колата с невиждащ поглед, свил големите си ръце в юмруци от гняв и отчаяние.

— Ще открием Лорън — каза той с глас, безизразен и студен като арктически лед. — И ще накараме тези, които я отвлякоха, да платят за това.