Клайв Къслър
Дракон (53)

52

Никой не мръдна, никой не проговори. Роботите стояха неподвижни, в очакване на команда от Каматори, тъй като процесорите им за обработка на данни не бяха напълно програмирани да реагират на внезапната поява на Пит. Но самураят показваше първите признаци на шок при вида на Пит, който стоеше там жив и невредим. Устните му се разтвориха, очите му се разшириха, а после странните черти на лицето му бавно се изкривиха от наченките на престорена усмивка.

— Ти не си загинал — каза той, докато съзнанието му се опитваше да се изтръгне от пелената на изненадата, а лицето му потъмня като буреносен облак. — Престорил си се на мъртъв и все пак кръвта…

— Взех на заем едно-друго от болницата ви — с нехаен вид обясни Пит, — и сам си пуснах малко кръв.

— Но ти не би могъл да отидеш никъде освен в прибоя или върху скалите в подножието на урвата. И дори да беше преживял падането във водата, ужасните подмолни течения щяха да те отнесат. Не би могъл да оцелееш.

— Използвах дървото, което видя да се носи в прибоя, за да поеме удара при падането ми във водата. После се оставих на течението, докато то ме изхвърли на стотина метра от брега. След като се носих известно време във водата, възползвах се от прилива, доплувах до един малък залив и се изкатерих по скалната верига под селището.

Изненадата в очите на Каматори отстъпи място на неприкрито любопитство.

— А охраняваната зона, как успя да се промъкнеш през веригата от роботи пазачи?

— Образно казано, нокаутирах ги.

— Не може да бъде. — Каматори поклати глава. — Те разполагат с превъзходни системи за засичане. Програмирани са така, че да не позволят преминаването на неканени гости.

— И още как! — Пит повдигна сабята, заби върха й в излъскания до блясък дървен под и я пусна, като я остави да се поклаща. Той измъкна изпод мишницата си малкия предмет и всички видяха, че това е чорап, в който беше увито нещо. После се промъкна незабелязано зад гърба на единия от роботите. Преди роботът да успее да се обърне, Пит притисна предмета в чорапа към пластмасовия кожух в средата на компютризираното му тяло. Роботът пазач веднага застина неподвижен.

Каматори, който твърде късно беше разбрал какво прави Пит, изкрещя:

— Застреляй го!

Но Пит се беше навел под цевта на автоматичната пушка на втория робот и допря странния предмет до процесора му. Също като първия, и този престана да функционира.

— Как направи това? — ахна Стейси.

Пит измъкна от чорапа малка шестволтова батерия от сухи клетки, която беше свалил от подвижния апарат за рентгенови снимки и парче желязна тръба, около която бяха увити два метра меден проводник. Той протегна ръка, така че всички да видят устройството.

— С магнит. Той изтри програмите от дисковете на компютърните процесори на роботите и извади от строя интегралните им схеми.

— Това е само временно отлагане на присъдата, нищо повече — заяви Каматори. — Допуснах голяма грешка, като подцених вашата изобретателност, мистър Пит, но по този начин само сте удължил живота си с няколко минути.

— Сега поне разполагаме с оръжие — каза Уедърхил и кимна към закрепените неподвижно пушки, които роботите държаха.

Въпреки обрата на събитията Каматори не можа да скрие тържествуващия израз, който се изписа по лицето му. Той отново беше възвърнал самообладанието си. Почти свръхестественото възкресение на Пит беше напразно.

— Пушките са здраво отлети в подвижните ръце на роботите. Ще ви трябва ъглошлайф, за да ги измъкнете. Вие сте все така безпомощни както досега.

— Е, значи твоето положение по нищо не се различава от нашето, след като изключих захранването на телохранителите ти — каза Пит и подхвърли магнита на Стейси.

— Аз имам моя катана. — Каматори вдигна ръка и докосна дръжката на своя родов японски меч, който се намираше в ножницата, стърчаща иззад гърба му. Шестдесет и един сантиметровото острие беше изковано от еластичен магнетит и снабдено с режещ ръб от твърда стомана. — А освен това нося вакизаши. — Той измъкна от канията, затъкната в платнения му пояс, нож с острие дълго двадесет и четири сантиметра и отново го прибра в нея.

Пит тръгна обратно към вратата, която водеше към арсенала от старинни оръжия на Каматори и измъкна сабята от пода.

— Е, може би не е точно като Ескалибур^[1], но все пак е по-добре, отколкото да размахвам възглавница.

Мечът, който Пит беше взел от стената в кабинета на Каматори, представляваше италианска сабя за дуелиране от деветнадесети век, дълга деветдесет сантиметра от дръжката до върха. Тя беше по-тежка от съвременната фехтовална сабя, която Пит беше използвал по време на обучението си във Военновъздушната академия и не толкова гъвкава, но в ръцете на един опитен фехтовчик би могла да свърши доста добра работа.

Пит не хранеше никакви илюзии по отношение на това, което му предстоеше. Той нито за миг не се усъмни, че Каматори е майстор в японския спорт кенджуцу^[2], който постоянно поддържа форма, докато той не беше размахвал сабя в тренировъчна среща повече от две години. Но ако успееше да остане жив, докато Стейси освободеше по някакъв начин Манкузо и Уедърхил или отвлечеше вниманието на Каматори, така че Пит да вземе надмощие, все още съществуваше макар и малка възможност да избягат от острова.

— Ти се осмеляваш да застанеш срещу мен с това? — подигравателно попита Каматори.

— Защо не? — Пит повдигна рамене. — В действителност самураите не са били нищо повече от надути крастави жаби. Предполагам, че и ти си се пръкнал от същия тинест гьол.

Каматори не обърна внимание на обидата.

— Аха, значи си решил да се увенчаеш с ореол и да играеш ролята на сър Галахад^[3] срещу моя черен рицар.

— По-скоро си мислех за Ерол Флин срещу Базил Ратбоун.

Каматори изведнъж коленичи, затвори очи и изпадна в медитационен транс. Той се потопи в изкуството на киаи, вътрешна сила или мощ, за която се ширеше представата, особено сред класата на самураите, че с нейна помощ могат да се извършват чудеса. Предполага се, че на ниво съзнание, продължителните упражнения за съединяване в едно цяло на душата и мисълта, които се възнасят в някакви висши селения, довеждат практикуващия в такова подсъзнателно състояние, при което той е способен да извърши подвизи, непосилни за обикновен човек, в областта на бойните изкуства. На физическо ниво то включва умението дълбоко и продължително да се поема дъх, като се смята, че човек, чиито дробове са пълни с въздух, има пълно надмощие над противника си, който е издишал.

Пит усети, че предстои мълниеносна атака и като присви краката и тялото си, зае стойка за отбрана.

Изминаха почти цели две минути, а след това внезапно, със светкавична бързина Каматори скочи на крака и с един стремителен замах изтегли с две ръце своя катана от ножницата. Ала вместо да загуби дори и частица от секундата, за да го вдигне над главата си и да замахне надолу, той продължи движението по диагонал нагоре, като се опита да съсече Пит от бедрото до рамото.

Пит, който очакваше този ход, едва успя да парира страховития удар, а после бързо пристъпи напред и прониза бедрото на Каматори, преди да отскочи назад, за да избегне следващата безмилостна атака на своя противник.

Тактиките на кенджуцу и на фехтуването със сабя като олимпийска дисциплина бяха съвсем различни. Изглеждаше така, сякаш един баскетболист беше изправен пред футболен полузащитник. Традиционното фехтуване предполагаше движения в права посока, завършващи с пронизващи удари, докато при кенджуцу нямаше никакви ограничения и човекът, който държеше катана, се нахвърляше със замах върху противника си, за да го съсече. Но и в двата случая се разчиташе на техничността, бързината и елемента на изненада.

Каматори, който се движеше пъргаво като котка, знаеше, че е достатъчен един добър удар в плътта на Пит, за да приключи двубоя. Той се движеше бързо ту наляво, ту надясно и надаваше гърлени викове, чиято цел беше да объркат Пит. Атаките му бяха свирепи, а това, че държеше меча с две ръце, му помагаше сравнително лесно да отбива пронизващите удари на Пит. Той не обърна никакво внимание на раната в бедрото си, която сякаш не пречеше на пъргавите му движения.

Ударите, които Каматори нанасяше хванал с две ръце своя катана, прорязваха въздуха малко по-бързо и бяха по-мощни от тези на сабята, която Пит държеше с една ръка.

Но в ръцете на опитен фехтовач старото оръжие за дуелиране можеше да променя ъгъла си на удар с частица от секундата по-бързо. Освен това, то беше с почти тридесет сантиметра по-дълго, преимущество, което Пит използваше, за да държи Каматори на такова разстояние, при което съсичащите му удари не биха могли да причинят смъртоносна рана. Сабята обединяваше върха на острието със замаха напред, докато при катана всичко се свеждаше до замах надолу и съсичане.

На страната на Каматори обаче бяха опитът и непрестанните упражнения с меча. Пит беше позагубил уменията си, но пък беше с десет години по-млад от майстора на кенджуцу и като се изключеше загубата на кръв, беше в отлична физическа форма.

Стейси и останалите наблюдаваха като омагьосани вълнуващата демонстрация на отскоци, падове и вихрени атаки, докато остриетата проблясваха на светлината на лампите и дрънчаха, когато ръбовете им влезеха в съприкосновение. От време на време Каматори спираше атаките си и отстъпваше, като променяше положението си така, че да застане между Стейси, Манкузо и Уедърхил, за да й попречи да ги освободи, както и за да е сигурен, че тя няма да се опита да го нападне отзад или отстрани. После изругаваше гръмогласно на японски и подновяваше яростната си атака срещу омразния американец.

Пит продължаваше упорито да се брани, нанасяше удари напред, когато му се отдадеше възможност, отбиваше мощните удари на Каматори и се изплъзваше от невероятно жестоките атаки. Той се опита да осигури възможност на Стейси да се измъкне, ала противникът му беше твърде проницателен и осуетяваше всички негови опити. При все че Стейси майсторски владееше джудо, Каматори щеше да я съсече, преди да се е приближила и на два метра към него.

Пит се сражаваше безмълвно и упорито, докато Каматори се хвърляше яростно напред и надаваше вик при всеки замах, като принуждаваше Пит бавно да отстъпва към насрещния край на стаята. Японецът едва доловимо се усмихна, когато един от жестоките му удари одраска ръката, с която Пит държеше сабята и остави след себе си тънка кървава резка.

Мощните атаки на Каматори принуждаваха Пит постоянно да се отбранява, като отблъсква ударите, целящи да го съсекат. Каматори постоянно променяше мястото си и се опитваше да се сражава в кръг.

За Пит не беше трудно да разгадае неговия замисъл, ето защо неотклонно отстъпваше стъпка по стъпка, а после изведнъж тръгваше в атака, като разчиташе, че умелото боравене с острието на сабята и неговия овладян стил на фехтуване ще му помогнат да оцелее, както и да осуети тактиката на Каматори.

Един от ударите му улучи Каматори в долната част на ръката, но не забави нито за миг майстора на кенджуцу. Потънал в киаи, нанасящ удари, когато си мислеше, че Пит е издишал, той не усещаше болка, нито даде с нещо да се разбере, че е почувствал как острието на сабята на Пит е пронизало плътта му. Той отскачаше и неумолимо настъпваше срещу Пит, а катана, с който светкавично нанасяше къси мощни удари от горе надолу, приличаше на размазано стоманено петно с неясни очертания.

Пит започна да се изморява и ръката му натежа като олово, също като на някой претендент за титла в четиринадесетия рунд на боксов мач след изтощителна борба на малка дистанция. Дишането му се учести. Чувстваше как сърцето му започва да бие по-бързо.

Старата сабя също показваше признаци на износване. Нейното острие не можеше да се мери с висококачествената стомана на японския катана. На петдесетина места по потъмнелия от старост метал имаше дълбоки резки и Пит си даваше сметка, че беше достатъчен само един силен удар по плоската му страна, за да го строши на две.

За негово удивление Каматори не показваше признаци на умора. В изцъклените му очи се четеше жажда за кръв, а силата, с която нанасяше ударите, беше все същата както в началото на двубоя. Беше въпрос само на една или две минути, преди окончателно да омаломощи Пит и да сложи край на живота му, като го съсече със славния японски меч.

Пит отскочи назад, за да си поеме дъх и да прецени положението, когато Каматори поспря за миг и проследи движенията на Стейси с ъгълчето на окото си. Тя стоеше подозрително спокойна, с ръце зад гърба. Японецът подуши нещо и тръгна към нея, но Пит отново настъпи, отпусна се на коляно и замахна напред, като нанесе светкавичен удар, който попадна в катана. Върхът на сабята му се плъзна по дръжката на меча и засегна кокалчетата на ръката на Каматори.

Пит внезапно промени тактиката си и настъпи напред, видял възможност, на която досега не беше обърнал внимание. За разлика от по-късата дръжка на старата сабя за дуелиране, чийто предпазител прикриваше цялата ръка, мечът на Каматори имаше само един малък, кръгъл предпазител в основата на по-дългата дръжка. Пит започна старателно да прицелва ударите си, като използваше отсечени кръгови движения на китката си. При един от скоковете си напред той се престори, че иска да нанесе удар в корема на противника си, а после рязко отклони сабята си наляво и улучи ръката на Каматори в момента, когато той яростно замахваше, като разряза пръстите му почти до кокал.

За негово учудване Каматори просто изруга на японски и отново нападна. При всеки замах на меча му наоколо се разхвърчаваха капчици кръв. Дори и да беше почувствал дълбоко в себе си смразяващия дъх на поражението, той с нищо не го показваше. Потопен в киаи, безчувствен към болката и раните си, той продължаваше да се хвърля настървено напред.

В този момент някакъв стоманен предмет го улучи в дясното око и той отметна глава назад и встрани. С безпогрешна точност Стейси беше хвърлила катинара, с който бяха заключени оковите й. Пит се възползва от този неочакван обрат, отскочи напред и заби върха на сабята си в гръдния кош на своя противник, като прониза дробовете му.

За миг Каматори залитна, а после продължи да се бие като обезумял. Той настъпваше към Пит, крещейки при всеки замах, а от устата му започна да излиза кървава пяна. Но бързината и силата му бяха намалели и за Пит не беше трудно да отбива отслабналите му удари.

Следващият замах на Пит разпори десния бицепс на Каматори. Едва тогава излъсканата до блясък стомана на японския меч потрепна неуверено и се отпусна.

Пит пристъпи напред, като размахваше сабята с всичка сила и изби катана от ръката на Каматори. Мечът издрънча на земята и Стейси го грабна.

Без да сваля насочената към Каматори сабя, Пит впери поглед в него.

— Ти загуби — каза той със сдържана учтивост.

Каматори, като истински самурай, не смяташе да се признава за победен, докато все още можеше да се държи на краката си. Маската на омраза и жестокост се стопи и очите му добиха вглъбен вид.

— Поражението не прави чест на самурая — каза той. — Можеш да отрежеш един зъб на дракона, но на негово място ще поникнат нови хиляда. — После измъкна от канията дългия си нож и се нахвърли върху Пит.

Въпреки че беше изтощен и едва си поемаше дъх, Пит ловко отстъпи встрани и отби удара на ножа. Той замахна за последен път с вярната стара сабя и отсече ръката на Каматори от китката.

По лицето на Каматори се изписа смайване, смайване, дължащо се на неспособността му да повярва, после болка, а после ясното осъзнаване на факта, че за първи път в живота му неговият противник беше постигнал победа и той щеше да умре. Той стоеше вперил в Пит гневен поглед, тъмните му очи бяха изпълнени с ярост, а по пода капеше кръв от увисналата му, отрязана до китката ръка.

— Аз опозорих името на моите предци. Моля те да ми позволиш да умра достойно, като си направя сепуку.

Пит присви очи, изпълнен с любопитство. Той погледна към Манкузо.

— Сепуку?

— Общоприетият и по-изискан термин за онова, което ние грубо наричаме харакири и в буквален превод означава „разпаряне на корема“. Той иска да му позволиш да си „отиде щастлив“ на оня свят.

— Ясно — каза Пит. В гласа му се долавяше уморено, но изпълнено с гняв разбиране. — Наистина ми е ясно, но това няма да стане. Той няма да умре така, както иска. Не и от собствената си ръка. Не и след като хладнокръвно е избил толкова хора.

— Трябва да залича позора, че съм бил победен от един чужденец, като принеса в жертва собствения си живот — стиснал зъби промълви Каматори. Хипнотичното въздействие на киаи бързо отслабваше.

— Неговите приятели и семейството му ще бъдат доволни — обясни Манкузо. — За него честта е всичко. Той смята, че смъртта от собствената му ръка ще бъде красива постъпка и я очаква с нетърпение.

— Господи, направо ми се повдига — промърмори Стейси, отвратена от гледката на падналата върху пода отсечена ръка на Каматори. — Вържете го и му затъкнете устата. Дайте да си свършваме работата и да се махаме оттук.

— Ти ще умреш, но не така, както се надяваш — каза Пит, вперил поглед в дръзкото лице, потъмнелите от омраза очи, опънатите назад устни, оголените като на някое ръмжащо псе зъби. Но в тъмните очи едва доловимо прозираше страх, страх не от това, че щеше да умре, а от това, че не ще може да се присъедини към предците си според повелята на тачената от него традиция.

Преди останалите да разберат какво се кани да направи, Пит сграбчи Каматори за здравата ръка и повлече самурая към кабинета, в който се намираха древните оръжия и отвратителната колекция от окачени по стените човешки глави. Внимателно, като че ли нагласяваше картина, Пит намести Каматори и заби острието на сабята в слабините му, като го прикова изправен към стената под главите на неговите жертви.

Очите на Каматори бяха изпълнени с недоверие и страх от жалкия и позорен край. Не липсваше и болка.

Пит знаеше, че пред погледа му стои човек, който всеки момент щеше да издъхне и реши последната дума преди смъртта да затвори очите му да бъде негова.

— Никакво щастливо избавление за убиец на безпомощни хора. Върви при жертвите си и бъди проклет!