Клайв Къслър
Дракон (26)

25

След като се раздели с Пит пред сградата на Главното федерално управление, Джордино взе такси до Министерството на търговията на Конститюшън авеню. Като прибягна до помощта на един приятел, който бе заместник-министър и отговаряше за вътрешния и международния бизнес, той получи една папка със списъка на внесените автомобили „Мурмото“. След това отиде с такси до Александрия, щата Вирджиния. Той спря за малко, за да провери един адрес в телефонния указател на една будка. Търсеше сградата, в която се помещаваше отдела на „Мурмото Мотор Корпорейшън“, който се занимаваше с пласмента на автомобилите в околните пет щата. Той набра номера и помоли телефонистката да го упъти.

Следобедът преваляше и вече се почувства хладният ветрец, предвестник на есента, който засвири между дърветата и разлюля листата им. Таксито спря до бордюра пред една модерна, облицована с червени тухли сграда, с големи прозорци с бронзови стъкла. В тревната площ пред нея, с медни букви бе изписано „Мурмото Мотор Дистрибюшън Корп“.

Джордино се разплати с шофьора и постоя за миг, докато разгледа паркинга. Той бе изпълнен изцяло с автомобили „Мурмото“. Не се виждаше нито една американска или европейска кола. Той влезе през двойната входна врата и спря пред една много хубава японка на рецепцията.

— Мога ли да ви помогна? — попита тя със сладко гласче.

— Албърт Джордино, Министерство на търговията — отвърна той. — Бих искал да говоря с някой относно новите пратки автомобили.

Тя се замисли за момент, след което провери списъка на личния състав.

— Това би трябвало да бъде мистър Денис Сухака, нашият директор по пласмента. Ще му съобщя, че желаете да го видите, мистър Джордъно.

— Джордино, Албърт Джордино.

— Извинете.

След по-малко от минута във фоайето влезе една висока привлекателна секретарка с азиатски черти, която обаче бе отстранила чрез хирургическа намеса гънките в ъгълчетата на очите си. Тя съпроводи Джордино до офиса на мистър Сухака. Докато вървеше по дългия, покрит с дебел килим коридор, Джордино се забавляваше с имената на длъжностите, изписани над вратите. Нямаше мениджъри, нито ръководители или вицепрезиденти, всеки бе директор на едно или друго нещо.

Сухака представляваше кръглолик веселяк. С широка, стигаща до ушите му усмивка, той излезе зад бюрото си и разтърси ръката на Джордино.

— Денис Сухака, мистър Джордино. Какво мога да направя за Министерството на търговията?

За голямо облекчение на Джордино Сухака не обърна внимание на небръснатия му вид, нито му поиска документите за самоличност.

— Работата е съвсем дребна. Типично бюрократично ровене из документите за статистически данни. Моят шеф ме помоли да се отбия при вас на път за вкъщи и да проверя броя на автомобилите, които са били внесени и изпратени на вашите търговци и да ги сравня с цифрите, дадени от вашето главно управление в Токио.

— За какъв период от време? Ние внасяме огромни количества автомобили.

— За последните деветдесет дни.

— Няма проблем — каза Сухака, почти престаравайки се в желанието си да услужи. — Всичките ни списъци с пратките автомобили са въведени в компютъра и аз мога да ви ги извадя за десетина минути. Цифрите трябва да съвпаднат. Токио почти никога не прави грешки. Бихте ли желали чашка кафе, докато чакате?

— Да — каза уморено Джордино. — Бих изпил едно.

Сухака го въведе в един малък празен офис. Красивата секретарка донесе кафето и докато той го сърбаше, тя се върна с един прилежно подреден куп списъци на складовите наличности.

За по-малко от половин час Джордино откри това, за което го бе изпратил Пит. Той се облегна назад и задряма, за да може да изглежда отстрани просто като един търтей от огромната бюрократична машина, който търси как да си убие времето.

Точно в пет часа Сухака влезе в стаята.

— Персоналът си отива вкъщи, но аз ще остана да работя до късно. Има ли нещо, с което мога да ви помогна?

— Не — отвърна Джордино, като затваряше папките. — Аз също искам да се прибера вкъщи. Работното ми време свърши и вече съм в почивка. Благодаря ви за оказаната помощ. Вашите цифри за внесените коли ще бъдат въведени в огромния компютър на министерството. С каква цел? Само някой дребен чиновник с канцелария накъде из сутерените знае със сигурност.

Той прибра папката от Министерството на търговията и вече излизаше от вратата, когато се обърна, сякаш нещо се бе сетил, с типичния маниер на Питър Фолк-Коломбо.

— Има едно нещо.

— Да?

— Дребно несъответствие, което едва ли си струва да бъде споменавано.

— Да?

— Когато разглеждах вашия опис на внесените автомобили, случайно попаднах на шест коли, които са били разтоварени в Балтимор от два различни кораба, но не фигурират в експортната листа на вашето главно управление в Токио.

Сухака изглеждаше явно объркан.

— Никой не ми е обърнал внимание за това. Може ли да ги сравня с вашите цифри?

Джордино разгъна счетоводните списъци, които бе взел назаем от приятеля си в търговското министерство и ги постави редом до онези, дадени му от секретарката. Той подчерта колите, които фигурираха в неговия списък, но липсваха в онзи от Токио. Всички шест бяха спортни седани „СП-500“.

— Официално казано, ние не се притесняваме от това несъответствие — каза с безразличен тон Джордино. — При положение, че вие сте ги декларирали при влизането им в страната, вашата компания е чиста пред закона. Сигурен съм, че това е просто една грешка, допусната от счетоводния ви отдел в Токио, която впоследствие е била изчистена.

— Непростима небрежност от моя страна — каза Сухака, сякаш бе изпуснал скъпоценни камъни от короната на императора в канализацията. — Прекалено много съм се доверявал на централния ни офис. Някой от моя персонал е бил длъжен да го открие.

— Просто от любопитство, кои търговци са получили тези коли?

— Един момент.

Сухака поведе Джордино към офиса си, където седна на бюрото си и започна да натиска клавишите на настолния си компютър. След това се облегна назад и зачака. Когато данните светнаха на екрана, усмивката му в миг се изпари и лицето му побледня.

— Всяка една от шестте коли е била получена от различен търговец. Ще са необходими няколко часа, за да проследим всичките. Ако благоволите да се отбиете при мен утре сутринта, аз с удоволствие ще ви дам имената им.

Джордино махна безразлично с ръка.

— Няма нужда. И двамата имаме много по-належащи дела. Що се отнася до мен, аз трябва да се промъкна някак си през натовареното движение, да се изкъпя и да заведа жена си на ресторант. Днес е нашата годишнина.

— Поздравления — каза Сухака с явно облекчение в очите.

— Благодаря. Благодаря ви и за помощта.

Широката усмивка на Сухака отново цъфна върху лицето му.

— За мен винаги е удоволствие да ви помогна. Довиждане.

Джордино измина четирите пресечки до една бензиностанция, откъдето се обади от един обществен телефон. Един мъжки глас му отговори кратко:

— Да?

— Тук е вашият приятел, търговецът на мерцедеси. Имам един модел, който, мисля, ще ви заинтересува.

— Вие сте излезли от района си, сър. Трябва да продавате по-близо до крайбрежието или още по-добре някъде из Тихия океан.

— Голяма работа — изсумтя Джордино. — Ако не можете да си позволите една хубава немска кола, опитайте „Мурмото“. Подшушнаха ми за шест спортни седана „СП-500“, които се предлагат със специална отстъпка.

— Един момент.

В слушалката прозвуча друг глас, който Джордино веднага позна, че е на Доналд Кърн.

— Независимо от факта, че сте излезли от района си, аз винаги съм готов да спестя малко пари. Кажете ми къде мога да видя вашите специални отстъпки.

— Ще трябва да вземете тази информация от отдела за пласмент на „Мурмото“ в Александрия. Техните компютърни архиви сочат шест коли, които са влезли в страната, но не са напуснали завода производител. Предлагам да побързате, преди да се е разчуло и някой да ги вземе преди вас. Половината от колите са били разтоварени на митническия пункт в пристанището на Балтимор на четвърти август. Другите три са пристигнали на десети септември.

Кърн бързо разбра какво искаше да му каже Джордино.

— Почакай така — нареди той и се обърна към заместника си, който слушаше на високоговорителя. — Действай бързо. Влез в компютърната система на „Мурмото“ и претърси търговските им регистри за местоположението на тези шест коли, преди те да се усетят и да изтрият данните. — Той се върна към Джордино. — Добра работа. Всичко е простено. Между другото, как стана така, че попадна на тези сметки?

— Идеята дойде от Статс. Имаш ли новини от него?

— Да, обади се преди час — отвърна Кърн. — Открил е източника на проблема.

— Винаги съм смятал, че ако някой може да разгадае някаква загадка, той рано или късно ще го стори — каза Джордино, като се позоваваше на невероятния талант на Пит да открива непознатото. — За това се иска много хитър и проницателен ум.