Клайв Къслър
Нощно издирване (9)

9.

Сенатският историк се облегна назад на стола си.

— Съжалявам, капитан, но на таванския етаж на Капитолия нямаме място за съхранение на конгресна документация.

— Разбирам — каза Хайди. — Вие държите само стари снимки.

Джак Мърфи кимна.

— Да, разполагаме с доста обширна колекция от снимки, отнасящи се до правителствени дейности още от хиляда осемстотин и четирийсета година насам. — Той безцелно въртеше в ръце едно преспапие върху бюрото. — Проверихте ли в Държавния архив? Те имат доста голямо хранилище за такива материали.

— Напразни ми бяха усилията. — Хайди сви рамене. — Не намерих нищо, свързано с проучванията ми.

— Как мога аз да ви помогна?

— Интересува ме един договор между Англия и Америка. Сметнах, че може би са правени снимки по време на подписването му.

— Имаме колкото искате такива снимки. Още не се е родил президентът, който не би повикал художник или фотограф да увековечат полагането на подпис върху договор.

— Единственото, което мога да ви кажа, е, че подписването на въпросния договор е станало през първите шест месеца на хиляда деветстотин и четиринайсета година.

— В момента не мога да си спомня такъв случай — рече замислен Мърфи. — С удоволствие ще проверя, но ще отнеме ден-два. Преди вас имам няколко други заявки.

— Разбира се. Благодаря ви.

Мърфи се поколеба, после я погледна с известно недоумение.

— Чудно ми е, че в официалните архиви дори не се споменава за англо-американски договор. Имате ли справка за него?

— Намерих писмо, писано от президента Уилсън до министър-председателя Аскуит, в което той загатва за официално подписан договор.

Мърфи стана от мястото си и изпроводи Хайди до вратата.

— Персоналът ми ще направи проверка, капитан Милиган. Ако съществува такава снимка, ще я открием.

 

 

Хайди седеше в стаята си в хотел „Джеферсън“ и се взираше в огледалцето на козметичната си чанта, за да огледа по-добре бръчиците около широко отвореното си око. След направена равносметка, тя бе приела безмилостното посегателство от страна на годините и се стараеше поне да поддържа младежкия вид на лицето, както и на тялото си, на което тепърва щеше да се лепне още някой и друг килограм.

През последните три години тя бе преминала през операция на матката, развод и продължила от май до декември на следващата година нежна любовна връзка с един адмирал два пъти по-възрастен от нея, който наскоро бе починал от сърдечен удар. Въпреки това изглеждаше все тъй жизнена и бликаща от енергия, както след завършването на образованието си в Анаполис — четиринайсета по успех в класа.

Хайди се наведе по-близо до огледалото и се вгледа в кастилско кафявите си очи. Дясното имаше малък недостатък в дъното на ириса — едно мъничко, кръгло, сиво петънце. „Хетерохромия иридис“, както й го каза на бомбастичен език един очен лекар, когато беше десетгодишна, а съученичките й с присмех й подхвърляха, че имала дяволско око. Оттогава тя си втълпи, че е по-различна от другите, особено по-късно, когато разбра, че момчетата пък го намират за привлекателно.

След смъртта на адмирал Уолтър Бас тя не бе почувствала нужда да търси да се обвърже с друг мъж. Но преди още да осъзнае какво върши, синята униформа увисна на закачалка в гардероба и тя се озова в асансьора със скроена на верев копринена рокля в бакърен цвят, украсена с жълт кант, който минаваше по гърба и предницата и с копринено цвете в края на V-образното деколте, което слизаше доста под цепката на гърдите й. Освен подходяща чанта, единственото й друго допълнение беше една обеца с дълго перо и скъпоценни камъни, увиснала до рамото й. Като защита срещу суровия зимен въздух на Вашингтон, се бе загърнала с изрязано по врата тъмнокафяво-черно палто от изкуствена лисица.

Портиерът въздъхна от въодушевяващата гледка и й отвори вратата на едно от чакащите таксита.

— За къде? — попита шофьорът, без да се обръща.

Простият въпрос я свари неподготвена. Смяташе да отиде в центъра на града, но не бе решила точно къде. Замисли се за миг и в същия момент стомахът й изнегодува.

— Към някой ресторант — побърза да каже тя. — Ще ми препоръчате ли някой добър ресторант?

— Какво ви се яде, госпожо?

— И аз не знам.

— Стек, китайско ядене, морски деликатеси? Вие кажете.

— Морски деликатеси.

— Дадено! — рече шофьорът и включи таксовия апарат. — Знам точното заведение. С изглед към реката. Много е романтично.

— Тъкмо от такова нещо имах нужда — засмя се тя. — Звучи съблазнително.

 

 

Вечерта бе вече провалена. Това, че седеше на светлината на свещ и отпиваше вино, наблюдавайки как отраженията на осветения Конгрес искряха по повърхността на река Потомак, без да има с кого да си поговори, още повече подсилиха самотата й. Жена, която вечеря сама в ресторант, все още изглеждаше необичайна гледка за някои хора. Тя забеляза отправяните към нея дискретни погледи на останалите посетители и започна да гадае мислите им, за да й минава времето. „Приятелка, чийто любим не е дошъл на срещата?“ „Съпруга, която търси партньор за секс?“ „Проститутка, дошла да отмори и похапне?“ Последното й хареса най-много.

Влезе един мъж, който бе настанен през две маси зад нея. Ресторантът беше слабо осветен и тя можеше да го опише единствено като висок, когато той мина покрай нея. Изкуши се да се обърне и да му хвърли одобрителен поглед, но не успя да преодолее вродените си норми за скромност.

Изведнъж почувства нечие присъствие до себе си и ноздрите й доловиха уханието на мъжки одеколон за след бръснене.

— Моля да ме извините, великолепно създание — прошепна глас в ухото й, — но ще се смили ли сърцето ви да почерпите един беден, мизерстващ пияница с чаша мискетово вино?

Стресната, тя се отдръпна и го погледна с широко отворени очи.

Лицето на натрапника беше в сянка и не се виждаше добре. После мъжът се отмести и седна срещу нея. Косата му беше гъста и черна, светлината от свещта се отрази в чифт топли, морскозелени очи. Кожата му бе загрубяла и потъмняла от слънцето. Той я загледа така, сякаш очакваше от нея да го поздрави, чертите на лицето му изглеждаха студени и безизразни. После изведнъж се засмя и като че ли цялата зала светна.

— Ей, Хайди Милиган! Възможно ли е да не ме помниш?

Тя потръпна в мига, в който го позна.

— Пит! О, боже! Дърк Пит!

Ръцете й импулсивно притиснаха слепоочията му и притеглиха лицето му до нейното, докато устните им се срещнаха. Пит гледаше слисан и когато Хайди го пусна, той се облегна назад и тръсна глава.

— Удивително е до каква степен мъжът може да прецени погрешно дадена жена. Аз очаквах само ръкостискане.

По бузите на Хайди изби червенина.

— Хвана ме в момент на слабост. Седях си тук и се самосъжалявах, но като видях приятел… е, сигурно се поувлякох малко.

Той хвана нежно ръцете й и усмивката му изчезна.

— Стана ми мъчно, когато научих за кончината на адмирал Бас. Добър човек беше.

Очите на Хайди потъмняха.

— Краят му беше безболезнен. Изпадна в кома и така си отиде.

— Един бог знае какво щеше да излезе от аферата Виксън, ако той не бе предложил сам услугите си.

— Помниш ли кога се запознахме?

— Дойдох да взема интервю от адмирала в дома му край Лексингтън, в щата Вирджиния, след пенсионирането му.

— А аз помислих, че си някакъв държавен служител, който иска да му досажда. Ужасно се държах с теб.

Пит замълча и задържа погледа си в нея.

— Вие двамата бяхте много близки, нали?

Тя кимна.

— Живяхме заедно близо осемнайсет месеца. Той беше възпитаник на старата школа, но не мислеше за брак между нас. Каза ми, че щяло да е глупаво млада жена да се обвързва с мъж, който е с единия крак в гроба.

Пит забеляза, че очите й се напълниха със сълзи и побърза да смени темата.

— Ако нямаш нищо против да ме изслушаш, ще ти кажа, че изглеждаш като ученичка на първия си бал в гимназията.

— Най-подходящият комплимент в най-подходящия момент. — Хайди се изправи и се огледа наоколо. — Нямам намерение да те откъсвам от нищо. Вероятно чакаш някого.

— Не, сам съм. — Той се усмихна с очи. — Разкъсан съм между два проекта и реших да си почина с една спокойна вечеря.

— Радвам се, че се видяхме — каза тя плахо.

— Ти само дай съгласие и съм твой роб до зори.

— С удоволствие ще го направя.

 

 

Когато двамата влязоха в хотелската стая на Хайди, Пит нежно я вдигна на ръце и я настани в леглото.

— Не мърдай! Сам ще правя всичко.

Той започна да я съблича — много бавно. Тя не можеше да си спомни някой мъж да я е събличал напълно, от обеците до обувките. Пръстите му почти не я докосваха и очакването набъбна в нея почти до остра болка.

Пит не създаваше впечатление, че бърза. Тя се запита колко ли жени е довеждал до такова сладко мъчение. Страстта започна да се отразява в бездънните очи на Пит и това я възбуди още повече.

Изведнъж устните му се допряха до нейните. Бяха топли и влажни. Тя откликна, когато ръцете му обгърнаха бедрата й и я притеглиха към него. Изпита чувството, че се разтапя и от гърлото й се изтръгна стон.

Когато изпита чувството, че кръвта ще спука вените й и мускулите й запулсираха неудържимо, тя отвори уста и извика.

Точно тогава Пит проникна в нея и оргазмът я заля като бурна вълна на удоволствие, което като че ли никога нямаше да свърши.