Клайв Къслър
Нощно издирване (83)

83.

— Там няма да намерите това, което търсите — заговори Дърк Пит, посочвайки с брадичка пътната чанта.

Шоу едва не откачи, след като забеляза, че върху водолазния си костюм Пит беше облякъл старо сако, но най-сетне се съвзе и каза:

— Вие имате смущаващ начин да изразявате присъствието си.

Пит усили осветлението, като включи водолазната си лампа и най-нехайно съсредоточи отново вниманието си върху стария вестник.

— Винаги съм знаел, че съм се родил с осемдесет години по-късно. Ето тук се продава на старо една „Стъц“ на малко километри, и то само за шестстотин седемдесет и пет долара.

През последните дванайсет часа Шоу бе изразходвал всичките си емоционални реакции и никак не му беше до вятърничави приказки.

— Как успяхте да влезете тук? — попита той.

Пит не вдигна поглед от рекламите за автомобили, когато отговори:

— Преплувах през аварийната шахта. Въздухът ми свърши и за малко да се удавя. И щях, ако по щастлива случайност не се бях натъкнал на руден джоб със застоял въздух под една потопена под водата каменотрошачка. Още едно поемане на въздух ми даде възможност да се оттласна в страничен тунел.

Шоу обхвана с ръка вагона.

— Какво е станало тук?

Пит посочи двамата мъже край масата.

— Мъжът с пътната чанта е, по-точно е бил Ричард Есекс, помощник държавен секретар. А другият е бил Клемънт Маси. До Маси има прощално писмо до жена му. В него е описана цялата трагедия.

Шоу взе писмото и присви очи към избелялото мастило.

— Значи този Маси е искал да обере влака.

— Да, знаел е за товара от злато.

— Аз го видях. Количество, достатъчно да се купи цялата „Банк ъв Ингланд“.

— Планът на Маси е бил невероятно сложен за онова време. Той и хората му дали сигнал на влака да спре на един изоставен железопътен възел на име Мондрагън Хук. Там те принудили машиниста да отбие „Манхатън лимитид“ в едно старо разклонение, водещо в кариерата, преди никой от пътниците да разбере какво става.

— Както се вижда, сметката му е излязла крива.

— И то не само една — добави Пит. — Преборването с охраната минало благополучно. Тази част от плана му предварително била добре изрепетирана. Но въоръжената охрана, която трябвало да ескортира Есекс и договора до Вашингтон, им дошли изневиделица. Когато престрелката свършила, всички от охраната били мъртви, а Маси загубил трима от хората си.

— Явно това не го е спряло — вметна Шоу, продължавайки да чете писмото.

— Не, продължил да следва плана си и инсценирал срутването на моста Довил-Хъдсън. После се върнал в кариерата и взривил заряди с черен барут, за да затвори входа й, след което имал достатъчно време, за да разтовари златото и да избяга през аварийната шахта.

— Как е щяло да стане, като тя е пълна с вода?

— Най-добре замисленият план продължава — отвърна Пит. — Аварийната шахта минава на по-високо ниво от дълбокия край на кариерата, където е започнало наводняването. Когато Маси отвлякъл „Манхатън лимитид“, пътят му за излизане е бил сух. Но след като взривил входа, ударните вълни отворили подземни пукнатини и водата нахлула в шахтата, като отрязала всякаква възможност за бягство, обричайки всички вътре на бавна и мъчителна смърт.

— Горките хора — каза Шоу. — Сигурно седмици наред са мръзнали от студ и глад.

— Интересно, как са се озовали на една маса Маси и Есекс, за да умрат заедно — изказа гласно разсъжденията си Пит. — Какво ли общо са намерили помежду си накрая?

Шоу вдигна фенерчето си, за да освети Пит.

— Кажете ми, господин Пит, сам ли сте тук?

— Да, водолазът, който беше с мен, се върна обратно.

— Изглежда, трябва да предположа, че договорът е у вас.

Пит загледа Шоу над ръба на вестника с неразгадаем поглед.

— Правилно предполагате.

Шоу извади ръката от джоба си и насочи към него 25-калибровия „Берета“.

— В такъв случай ще трябва да ми го дадете.

— За да го изгорите ли?

Шоу само кимна.

— Съжалявам — каза спокойно Пит.

— Мисля, че не разбирате напълно положението.

— Очевидното е, че вие имате пистолет.

— А вие нямате — заяви уверено Шоу.

Пит сви рамене.

— Да бе, хич не ми дойде наум да взема един.

— Ако обичате — договора, господин Пит.

— Който сварил, той преварил, господин Шоу.

Шоу изпусна дълга беззвучна въздишка.

— Вие спасихте живота ми, затова ще бъде много неетично да ви убия. Само че копието на договора означава далеч повече за моята страна от личните дългове между нас двамата.

— Вашето копие на борда на „Емприс ъв Айрланд“ е унищожено — каза бавно Пит. — Това тук принадлежи на Съединените щати.

— Възможно е, но Канада принадлежи на Англия. И ние нямаме намерение да се откажем от нея.

— Империята няма да остане вечна.

— Индия, Египет и Бирма — да не изброявам и останалите — никога не са били наши, за да ги бяхме запазили — поясни Шоу. — Докато Канада беше създадена и изградена от англичаните.

— Не помните историята си, Шоу. Първи бяха французите, а после англичаните. След вас дойдоха германци, поляци, скандинавци и дори американци, които се преселиха на север в западните провинции. Вашето правителство държеше юздите, като поддържаше мощна структура, ръководена от хора, които не са били нито родени, нито изучени в Англия. Същото се отнася и за страните във вашата Британска общност. Тукашното правителство и големите корпорации могат да бъдат управлявани от местни жители, но хората, които взимат главните решения, се изпращат от Лондон.

— Системата дава много добри резултати.

— Географията и разстоянието ще провалят системата в крайна сметка — рече Пит. — Никое правителство не може до безкрайност да управлява друго от хиляди километри разстояние.

— Ако Канада напусне Британската общност, същото може да стори и Австралия или Нова Зеландия, дори Шотландия и Уелс. Няма нищо по-обезпокояващо от това.

— Кой може да каже къде ще бъдат националните граници след хиляда години. Да не говорим пък кой ли изобщо се интересува от това.

— Аз се интересувам, господин Пит. Моля, дайте ми договора.

Пит не отговори, но извърна глава и се заслуша. В един от тунелите отекнаха слаби гласове.

— Вашите приятели ме проследиха във вентилационната шахта — каза Шоу. — Времето изтече.

— Убиете ли ме, те пък ще убият вас.

— Простете ми, господин Пит. — Дулото на пистолета сочеше право между очите на Пит.

Оглушителен, звънлив трясък раздра смълчания сумрак на пещерата. Не беше острият пукот на изстрел от малкия „Берета“, а много по-гръмкият ек на 7.63-милиметров автоматичен „Маузер“. Главата на Шоу се отметна на една страна и той се свлече на стола.

Пит погледна тлеещата дупка в средата на вестника, после стана на крака, остави маузера на масата и настани Шоу в легнало положение на пода.

В този момент Джордино, вдигнал картечен пистолет пред себе си, нахлу през вратата като разярен бик. Той рязко се закова на място и зяпна с уста при вида на спортната шапка, щръкнала на главата на Пит. После видя и Шоу.

— Мъртъв ли е?

— Куршумът ми одраска черепа му. Той е жилаво старче. Нищо чудно след тежко главоболие и няколко шева отново да се втурне по петите ми.

— Къде намери оръжие?

— Взех го назаем от него. — Пит посочи мумията на Клемънт Маси.

— А договора? — попита нетърпеливо Джордино.

Пит извади от страниците на вестника голям лист хартия и го доближи до водолазната лампа.

— Ето го Северноамериканският договор — съобщи той. — Като се изключи една овъглена дупка между параграфите, той е четлив както в деня на подписването му.