Клайв Къслър
Нощно издирване (58)

58.

На сто и двайсет километра от „Ошън венчърър“ капитан Тошио Юбари, набит, здрав човек, в началото на четирийсетте си години, седеше изправен на един стол на командния мостик, погълнат от движението на малки яхти по водата пред него. Приливът се оттегляше към морето и дългият 200 метра контейнеровоз „Хонджо Мару“ плаваше спокойно, с постоянна скорост от петнайсет възела. Юбари беше решил да изчака и да подаде сигнал за двайсет възела едва когато корабът заобиколи Кейп Бретън Айланд.

„Хонджо Мару“ бе превозил 400 нови електрически миниколи от Кобе, Япония, И сега се връщаше с товар от вестникарска хартия от големите целулозни заводи на Квебек. Огромните рула, които изпълваха контейнерите, бяха много по-тежки като единица обем от малките коли и корпусът бе потънал ниско във водата — едва седем сантиметра над водолинията.

Първи офицер Шигахару Сакай излезе от кормилната рубка, застана до капитана, потисна прозявка и разтри зачервените си очи.

— Май си имал забавна нощ на брега? — подметна с усмивка Юбари.

Сакай смотолеви неясен отговор и смени темата.

— Добре че не хвърлихме котва в Сидни — каза той и посочи с брадичка към флотилия от едномачтови платноходи, които се надпреварваха в оградено от шамандури трасе на километър и половина от лявата носова част.

— Да, казаха ми, че през почивните дни тук движението е толкова натоварено, че можеш да преминеш на отсрещния бряг на реката, стъпвайки по яхтите.

— Да поема ли мостика, капитане, докато вие се наслаждавате на обяда?

— Благодаря ти — отвърна Юбари, гледайки право напред, — но предпочитам да остана тук, докато стигнем залива. Можеш обаче да поръчаш на стюарда да ми донесе купа макарони с патешко месо и една бира.

Сакай тръгна да изпълни заръката, но се спря и посочи към долното течение на реката.

— Задава се или някой смелчага, или някой побъркан.

Юбари беше вече забелязал водосамолета и го проследяваше с възхищението, което изпълваше мъжете от високите скорости.

— Сигурно е стигнал деветдесет възела.

— Ако се блъсне в някой от платноходите, едва ли ще остане парче, за да се издялат чифт пръчици за храна.

Юбари скочи на крака.

— Глупакът се насочва право към тях!

Водосамолетът се вряза във флотилията платноходи като койота в рояк пилци. Шкиперите бясно започнаха да обръщат лодките си във всички посоки и тъй като се отклониха от посоката на вятъра, платната им изведнъж увиснаха и започнаха неудържимо да плющят.

Неизбежното дойде, когато водосамолетът се блъсна в носа на една от яхтите и отнесе бушприта й, но пък загуби преградата си срещу вятъра. После продължи по пътя си, оставяйки флотилията, пръсната на всички страни, да се клатушка тромаво в пенестата му диря.

Юбари и Сакай се изумиха още повече от странното и безразсъдно поведение на водосамолета, когато той направи широк завой и се насочи към „Хонджо Мару“. Малкият бързоходен плавателен съд сега беше толкова близо, че двамата видяха ясно фигурата, приведена над кормилото в пилотската кабина.

В следващия миг забелязаха, че водачът е ранен — явно беше станало, когато бушприта откъсна преградата срещу вятъра.

Нямаше време да се издават команди, нито да се подават звукови сигнали — Юбари и Сакай не можеха да направят нищо, освен да гледат вцепенени от безсилие като пешеходци, станали свидетели на пътно произшествие на улицата, безпомощни да го предотвратят.

Двамата неволно се наведоха, когато водосамолетът се блъсна челно в левия бимс на „Хонджо Мару“ и веднага избухна в ослепителни бензинови пламъци. Двигателят изхвръкна от рамата си високо във въздуха, завъртя се няколко пъти и се стовари върху абордажната кула. Огнени парчета се пръснаха върху кораба като шрапнел от бомба. Няколко от прозорците на кормилната рубка се счупиха. В продължение на секунда-две отломки продължиха да се сипят като дъжд върху кораба и да цопват в реката.

Като по чудо никой на борда на контейнеровоза не бе ранен. Юбари даде команда „стоп машини“. Беше спусната лодка, за да провери кърмовата част, където от дъното изтичаше петрол и се разстилаше върху ниските вълни.

От водача на водосамолета намериха само едно обгорено кожено яке и чифт счупени защитни очила.