Клайв Къслър
Нощно издирване (27)

27.

Пит усети силната миризма на барут във въздуха, докато се приближаваше зад редицата на ентусиастите стрелци на стрелбището край Фредериксбърг. Той спря до един плешив мъж, който седеше прегърбен над една пейка и се взираше напрегнато в железните мерници на нарезна цев, дълга цели сто и седемнайсет сантиметра.

Джо Епстейн, журналист, който в работно време водеше рубрика в „Балтимор сън“, а през почивните дни се отдаваше страстно на стрелба, натисна леко спусъка. Изстрелът се чу като остро думкане, последвано от тънка струйка тъмен дим. Епстейн провери попадението си през телескоп, после започна да пълни с нов барутен заряд дългата цев.

— Индианците ще се нахвърлят върху теб, докато презаредиш тази антика — подметна с усмивка Пит.

Очите на Епстейн грейнаха, като познаха Пит.

— Ако искаш да знаеш, мога да стигна до четири изстрела в минута, ако се разбързам. — Използвайки възглавничка за подложка, той натъпка оловна сачма в цевта. — Търсих те по телефона.

— Бях в движение — отвърна кратко Пит и кимна към пушката. — Каква е?

— Кремъклийка. „Браун Бес“, калибър седемдесет и пет. Използвана е от английски войници по време на Американската революция^[1]. — Епстейн я подаде на Пит. — Искаш ли да опиташ?

Пит седна на пейката и се прицели в мишена, отдалечена на двеста метра.

— Успя ли да изровиш нещо?

— В справочния отдел на вестника има откъслечни материали, заснети на микрофилм. — Епстейн сложи малко барут в кремъклийката. — Номерът е да не трепнеш, когато кремъкът възпламени барута в подсипа.

Пит дръпна назад запиращия механизъм. После се прицели и натисна спусъка. Запалителят проблесна почти в окото му и стигна подсипа. Зарядът в цевта избухна миг по-късно и рамото му отскочи назад, сякаш го блъсна пилотонабивач.

Епстейн погледна през телескопа.

— На двайсет сантиметра вдясно от мъртвата точка. Не е лошо за градско конте. — Глас по високоговорител съобщи за прекратяване на стрелбата и стрелците оставиха принадлежностите си и тръгнаха през площадката, за да сменят мишените си. — Ела с мен и ще ти разкажа какво открих.

Пит кимна и последва Епстейн по склона към сектора с мишените.

— Ти ми даде две имена: Ричард Есекс и Харви Шийлдс. Есекс е бил помощник държавен секретар. Шийлдс се е явявал негов английски колега — заместник-секретар на Английското външно министерство. Много малко е писано за двамата. Вършели са си работата зад кулисите. Очевидно са били доста сенчести фигури.

— Засега само слагаш глазура на тортата, Джо. Не може да няма още нещо.

— Не е много. Доколкото мога да ти кажа с приблизителна точност, двамата никога не са се срещали, поне в официалните си роли.

— Имам снимка, която ги показва как излизат заедно от Белия дом.

— Е, значи това ми е четиристотното погрешно заключение за годината.

— Какво е станало с Шийлдс?

— Удавил се на „Емприс ъв Айрланд“.

— Чух за „Емприс“. Пътнически лайнер, който потънал в река Сейнт Лорънс, след като се сблъскал с норвежки кораб за превозване на въглища. Загинали над хиляда души.

Епстейн кимна.

— Не знаех за случая, докато не прочетох некролога на Шийлдс. Катастрофата се счита за една от най-големите на века.

— Странно. „Емприс“, „Титаник“ и „Лузитания“ потъват един след друг в порядъка на три години.

— Във всеки случай тялото му не било намерено. Семейството му отслужило панихида в едно трудно за произнасяне име на малко селце в Уелс. Това е всичко, което мога да ти кажа за Харви Шийлдс.

Двамата стигнаха сектора с мишените и Епстейн огледа попаденията.

— Петнайсетсантиметрово групиране — отбеляза той. — Доста добре за стара гладкоцевна кремъклийка.

— Седемдесет и пет калибрена сачма прави страхотна дупка — каза Пит с поглед в разцепената мишена.

— Представи си само какво ще причини на плътта.

— Нямам такова намерение.

Епстейн смени мишената, после двамата отново се върнаха на линията за стрелба.

— А какво ще ми кажеш за Есекс? — попита Пит.

— Какво ли мога да ти кажа, което вече да не знаеш?

— Ами като начало, как е умрял?

— При влакова катастрофа — отвърна Епстейн. — Срутил се мост над река Хъдсън. Загинали сто души. Сред тях и Есекс.

Пит се замисли за момент.

— Вероятно някъде в старите архиви в областта, където се е случило това, трябва да има протокол за раните по тялото.

— Не вярвам.

— Защо смяташ така?

— Засега се докоснахме до любопитния паралел между Есекс и Шийлдс. — Той замълча и погледна Пит. — И двамата са били убити в един и същ ден — двайсет и осми май, хиляда деветстотин и четиринайсета година — и на двамата телата не са били открити.

— Страхотно — въздъхна Пит. — Нещастието никога не идва само… Но и аз не съм очаквал всичко да ми бъде поднесено на тепсия.

— И не очаквай подобно нещо за разследвания в миналото.

— Съвпадението между смъртта на Есекс и Шийлдс изглежда странно. Възможно ли е да е имало заговор?

Епстейн поклати глава.

— Съмнявам се. Често се случват странни неща. Освен това, защо е нужно да се потопява цял кораб и да се убиват хиляди невинни хора, когато е могло просто Шийлдс да бъде хвърлен през борда някъде насред Атлантическия океан?

— Прав си, разбира се.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш за какво са ти тези сведения?

— И аз самият не зная докъде ще ме изведат.

— Ако е нещо важно, надявам се да ме посветиш.

— Много е рано да се разгласява. Може да се окаже напразно.

— Познавам те отдавна, Дърк. Ти не се въвличаш в нещо, което ще се окаже напразно.

— Ами да речем, че си падам по исторически загадки.

— В такъв случай имам още една такава за теб.

— Добре, разкажи ми я.

— Реката под срутения мост е била почиствана с драга в продължение на месец. Не е било намерено нито едно тяло на пътник или на влаковия персонал.

Пит спря да върви и погледна спокойно Епстейн.

— Не го вярвам. Това не значи, че някои от труповете не са били отнесени от течението и изхвърлени на брега.

— Казах ти само половината — додаде Епстейн с потаен поглед. — Влакът също не е бил открит.

— Господи!

— От професионално любопитство проучих случая с „Манхатън лимитид“, както се е наричал влакът. Веднага след трагедията мястото е било претърсвано от водолази седмици наред, които не открили нищо. Локомотивът и всички вагони били отписани като потънали в плаващите пясъци. Директорите на „Северни железопътни линии Ню Йорк & Квебек“ изхарчили цяло състояние, за да открият някаква следа от смазания им влак. Не постигнали никакъв резултат и вдигнали ръце. Не след дълго линията била купена от „Ню Йорк сентръл“.

— И това ли е краят?

— Не съвсем — отвърна Епстейн. — Твърди се, че „Манхатън лимитид“ продължава призрачния си маршрут.

— Не се занасяй.

— Честна дума! Местните жители в поречието на Хъдсън се кълнат, че са виждали как един влак фантом завива от брега, изкачва наклона на стария мост и изчезва от поглед. Естествено, явлението можело да се наблюдава само след здрач.

— Много естествено — отвърна иронично Пит. — Пропусна да споменеш за пълнолунието и воя на речните духове, вещаещи смърт.

Епстейн сви рамене, после се засмя.

— Помислих си, че ще ти се хареса да вмъкна и малко ужас.

— И имаш копия на онези документи?

— Разбира се. Предположих, че ще ги поискаш. Има цели два килограма страници, описващи потъването на „Емприс“ и разследването на срутения мост над река Хъдсън. Успях да отмъкна също имената и адресите на няколко души, чието хоби е да разследват корабни и влакови катастрофи. Всичко е грижливо подредено и прибрано в плик и се намира в колата ми. — Епстейн посочи паркинга на стрелбището. — Ще ти го донеса.

— Признателен съм ти за времето и усилията, които си изразходвал — рече Пит.

Епстейн го погледна право в очите.

— Още един въпрос, Дърк, дължиш ми отговор на него.

— Вярно, дължа ти отговор — отвърна примиренчески Пит.

— НЮМА ли се интересува за случая, или действаш сам?

— Лично моя инициатива.

— Разбирам. — Епстейн сведе поглед към земята и безцелно подритна едно камъче. — А научи ли, че един потомък на Ричард Есекс съвсем наскоро е бил намерен мъртъв?

— Джон Есекс. Да, знам.

— Един от нашите репортери излезе с материал за случая. — Епстейн замълча и посочи с глава към колата на Пит. — Някакъв мъж с описания, сходни на твоите, който карал червена спортна кола и питал за къщата на Есекс, бил видян от съседка един час преди анонимен глас да предупреди полицията за смъртта му.

— Чисто съвпадение — сви рамене Пит.

— Майната ти на съвпадението! — наежи се Епстейн. — Какво, по дяволите, си надушил?

Пит извървя няколко крачки с мрачно лице, без да продума. После леко се усмихна и Епстейн беше готов да се закълне, че в усмивката му имаше някаква поличба.

— Повярвай ми, приятелю, като ти казвам да не настояваш да знаеш.