Клайв Къслър
Нощно издирване (21)

21.

Март 1989 година

Вашингтон, окръг Колумбия

Съзнанието на Алън Мърсиър се изпълваше с чувство за безпомощност, дори донякъде със страх, докато работеше късно през нощта над куп военни препоръки, свързани с националната сигурност. Не можа да не се запита дали новият президент е способен да вникне в реалностите на живота.

Обявяването на национален банкрут, независимо до каква степен се нуждае страната от този акт, означаваше да си навлече обвинение в държавна измама.

Мърсиър се облегна назад и разтърка уморените си очи. Нямаше ги вече простичко написаните на пишеща машина и на висококачествена хартия предложения и предвиждания. Сега те се бяха превърнали в решения, засягащи милиони хора от плът и кръв.

Изведнъж се почувства безсилен. Въпроси с огромни последствия се простираха отвъд погледа и разбиранията му. Светът, правителството бяха станали прекалено сложни, за да бъдат контролирани от шепа хора. Той се виждаше пометен от приливна вълна, която препуска стремглаво към скалите.

Унинието бе прекъснато от помощника му, който влезе в кабинета и посочи с ръка телефона.

— Търси ви доктор Клайн, сър.

— Здравей, Рон. Както разбирам, и на теб не ти стигат часовете на деня.

— Прав си — отвърна Клайн. — Помислих си, че може би ще искаш да узнаеш как се натъкнах на следа от скъпата ти допотопна играчка.

— Каква е тя?

— Не мога да ти кажа. Никой наоколо няма ни най-малката представа.

— Бъди по-ясен.

— Парите наистина са дошли в Министерството на енергетиката. Но после веднага са били насочени към друга правителствена агенция.

— Коя агенция?

— Националната агенция за подводни и морски изследвания.

Мърсиър нищо не отговори. Мълчеше и размишляваше.

— Там ли си, Алън?

— Да, извинявай.

— Изглежда ние сме били само посредници — продължи Клайн. — Щеше ми се да ти дам повече информация, но това е всичко, което открих.

— Струва ми се доста завоалирано — отвърна замислен Мърсиър. — Защо министерството ви тихомълком ще прехвърля такава огромна сума на агенция, която се занимава с морски науки?

— Не мога да ти кажа. Да наредя ли на хората си да продължат проучванията?

— Не, по-добре аз да ги поема. Сондаж от неутрален източник може да вдигне по-малък шум.

— Не ти завиждам, че ще кръстосаш сабя със Сандекър.

— А, да, директора на НЮМА. Никога не съм го срещал, но съм чувал, че бил доста сприхав.

— Аз го познавам — рече Клайн. — Това определение е меко казано. Опънеш ли му кожата върху вратата на обор, гарантирам ти, че половин Вашингтон ще ти поднесе медал.

— Казват, че бил добър човек.

— Той съвсем не е идиот. Избягва политиците, но поддържа подбрана компания от тях. Няма да се поколебае да те настъпи, „по дяволите тия торпеда“ и от тоя род, само и само работата да бъде свършена. Никой, който е предприемал битка с него, не е излязъл победител. Ако имаш зли помисли в негова посока, предупреждавам те, че трябва да си готов с необходимите доказателства.

— Невинен до доказване на вината — подметна Мърсиър.

— Освен това и е много труден за откриване. Почти никога не отговаря на телефонни съобщения, а и рядко стои в кабинета си.

— Ще измисля начин да го притисна в ъгъла — каза уверено Мърсиър. — Благодаря ти за помощта.

— Няма за какво — отвърна Клайн. — Успех! Имам чувството, че ще ти трябва.