Клайв Къслър
Нощно издирване (52)

52.

Близо хиляда души се бяха събрали пред резиденцията на министър-председателя, като ръкопляскаха и развяваха плакати на френски и английски и ръчно оцветени знаменца, и пожелаваха на Шарл Сарвьо добро завръщане у дома от болницата. Лекарите бяха настояли да бъде закаран с линейка, но той твърдо отклони препоръката им и се качи в служебната лимузина, облечен безукорно в съвършено нов костюм, а нашарените му от белези ръце бяха скрити в огромни ръкавици.

Един от неговите съветници му предложи да не крие превръзките си, за да породи съчувствие сред обществеността. Сарвьо обаче не си служеше с трикове за привличане на вниманието. Това не беше по вкуса му.

Болката в хълбока му беше мъчителна. Ръцете му, сковани от чуждата тъкан, пламваха от болка всеки път, когато се опиташе да ги раздвижи. Беше благодарен, че множеството и репортерите бяха доста далеч, за да видят как по лицето му се стича пот, докато се усмихваше със стиснати устни и махаше в отговор на поздравленията им.

Колата мина през портала и спря пред стълбището. Даниел се втурна към входната врата и я отвори.

— Добре дошъл у дома, Шарл…

Думите й заседнаха в гърлото, когато видя измъченото му лице, запечатало дълбоко бледността на страданието.

— Помогни ми да вляза вътре — промълви той.

— Да извикам някой от охраната…

— Не! — рязко я прекъсна той. — Не искам да ме смятат за инвалид.

Той се извъртя на задната седалка и спусна крака на земята; постоя за миг така — половината му тяло в колата, половината извън нея — за да укроти болката, после обви с едната си ръка кръста на Даниел и олюлявайки се, се изправи на крака.

Тя едва не падна от тежестта му. Напрегна всичките си сили, за да го поддържа прав. Докато изкачваха едва-едва стълбите, Даниел чувстваше как болката струи от него. На прага на вратата той се обърна, пусна известната си усмивка на група репортери, скупчени на алеята за коли, и им направи знак с вдигнати палци.

Веднага щом вратата се затвори след него, желязната му воля отслабна и той започна да подгъва колене. Един полицай от охраната избута Даниел и обгърна с ръка раменете му. Ненадейно се появиха лекар и две медицински сестри и всички заедно внимателно го пренесоха по стълбите до стаята му.

— Лудост е от ваша страна да се правите на герой — смъмри го лекарят, след като настани министър-председателя в леглото. — Фрактурите ви изобщо не са зараснали още. Можехте да си нанесете сериозна вреда и да забавите възстановяването си.

— Поех малък риск, за да уверя хората, че водачът им не е вегетиращ човек — усмихна се вяло Сарвьо.

Даниел влезе и приседна в края на леглото.

— Ти наложи схващанията си, Шарл. Не е нужно да се престараваш.

Той целуна ръката й.

— Искам прошка от теб, Даниел.

Тя го погледна смутена.

— Прошка ли?

— Да — потвърди той съвсем тихо, за да не чуят другите в стаята. — Подцених духа ти. Винаги съм гледал на теб като на богато дете, чиято единствена цел в живота е да се поддържа много красиво и да се отдава на мечтите на Пепеляшка.

— Струва ми се, че не те разбирам… — подхвана тя плахо.

— Докато отсъствах, ти зае мястото ми и пое юздите на управлението с достойнство и решителност — каза той искрено. — Доказа напълно, че Даниел Сарвьо наистина е първата дама на страната.

Изведнъж на Даниел й стана тъжно за него. В някои отношения той беше прозорлив, в други, изглеждаше наивен. Едва сега бе започнал да оценява способностите й. И все пак нейните желания напълно му убягваха. Той не можеше да осъзнае, че тя е една илюзия, не можеше да предположи до каква степен го е мамила.

Докато разбере, мина й през ума, ще е станало много късно.

 

 

Сарвьо, облечен с халат, седеше на дивана и гледаше телевизия, когато Анри Вийон влезе в стаята му по-късно същата вечер. На екрана се виждаше коментатор на новините, застанал насред улица „Квебек“, заобиколен от огромна тълпа от приветстващи хора.

— Благодаря ти, че дойде, Анри.

Вийон гледаше в телевизора.

— Свърши се — каза той тихо. — Референдумът за пълна независимост приключи. Квебек е вече нация.

— И сега започва хаосът — отбеляза Сарвьо, натисна бутона за изключване и екранът потъмня. Обърна се към Вийон и му посочи кресло да седне. — Какво е твоето мнение?

— Сигурен съм, че преходът ще мине гладко.

— Прекомерен оптимист си. Докато не се проведат общи избори за съставяне на ново правителство, в парламента на Квебек ще цари бъркотия — златна възможност за СКО да излезе от клоаката си и да се впусне в мощна игра. — Той поклати тъжно глава. — Смъртта на Жюл Герие не можеше да се случи в по-неподходящо време. Двамата с него работихме по въпроса как да подравним пътя. Сега… не знам.

— Сигурно чувстваш, че вакуумът, оставен от Жюл, може да бъде запълнен.

— От кого? От теб може би?

Погледът на Вийон стана твърд.

— Няма друг по-квалифициран от мен. Впрегнах усилията си за успешното провеждане на референдума. Имам подкрепата на профсъюзите и финансовите институции. Аз съм уважаван партиен лидер и най-важното, аз съм французин, който е високо почитан от останалата част на Канада. Квебек има нужда от мен, Шарл. Ще се кандидатирам за президент и ще спечеля.

— Така значи, Анри Вийон ще изведе Квебек от пустошта — язвително каза Сарвьо.

— Днес френската култура е по-жива от всякога. Мой свещен дълг е да я поддържам такава.

— Престани да развяваш „лилиите“, Анри. Не ти подхожда.

— Изпитвам дълбоки чувства към родната си страна.

— Твоите дълбоки чувства са единствено към Анри Вийон.

— Толкова ли ме омаловажаваш? — кипна Вийон.

Сарвьо го погледна право в очите.

— Навремето имах високо мнение за теб. Но виждах как сляпата амбиция превърна всеотдайния идеалист в лицемерен интригант.

Вийон на свой ред го загледа кръвнишки.

— Мисля, че трябва да бъдеш по-ясен.

— Преди всичко, какво те накара да затъмниш една трета от Съединените щати от електроцентралата „Джеймс бей“?

Лицето на Вийон доби равнодушен израз.

— Сметнах го за необходимо. Затъмнението трябваше да бъде предупреждение за американците да стоят далеч от френските вътрешни работи.

— Откъде ти хрумна тази налудничава мисъл?

Вийон му хвърли смаян поглед.

— От теб, разбира се.

Лицето на Сарвьо остана безизразно.

Вийон внезапно избухна в смях.

— Ама ти май наистина не си спомняш, нали?

— Какво да си спомням? — попита механично Сарвьо.

— В болницата, след самолетната катастрофа, разсъдъкът ти беше объркан от упойката. Тогава в момент на бълнуване каза, че Канада ще бъде в голяма опасност, ако зловредни хора открият уязвимото място на командния пункт на „Джеймс бей“. Говореше доста отвлечено. Но пък си поръчал по Даниел да се посъветвам с Макс Рубе, отдавна мъртвия убиец с гарота.

Сарвьо мълчеше, лицето му бе непроницаемо.

— Адски хитра гатанка, като се има предвид, че е била плод на объркано съзнание — продължи Вийон. — Трябваше ми време, за да схвана паралела между любимото оръжие на Рубе и енергийното удушване. Благодаря ти за това, Шарл. Без да искаш, ти ми показа как да накарам американците да играят по свирката ни само с едно докосване на бутона за електричеството.

След миг мълчание Сарвьо вдигна поглед към Вийон и каза:

— Не беше без да искам.

Вийон не схвана думите му.

— Моля?

— Даниел не е чула добре бръщолевенията на бълнуващ човек. Изпитвах страхотно силни болки, но съзнанието ми беше ясно, когато й казах, че искам да се посъветваш с Макс Рубе.

— Баламосваш ли ме, Шарл?

Сарвьо подмина забележката му и продължи:

— Един мой стар и скъп приятел ми каза, че ти си предал вярата ми в теб и вярата, която канадците са имали в теб. Трудно ми беше да повярвам, че си изменник, Анри. Но трябваше да го проверя. Ти налапа въдицата и застраши Съединените щати с изключване на електричеството. Огромна грешка правиш, като изпитваш ненавист към една суперсила в съседство до нас.

Устните на Вийон се изкривиха в противна усмивка.

— Значи си мислиш, че знаеш всичко. Майната ти на теб и на Съединените щати! Докато Квебек има власт над река Сейнт Лорънс и над хидроелектрическото захранване от „Джеймс бей“, ние ще сме тези, които ще поставят условия на тях и на западна Канада. Праведното и свято поучение на американците ги направи клоуни в очите на света. Те стоят самодоволни с глупавата си моралност и се интересуват само от личните си имоти и банковите си сметки. Америка е отслабваща сила. Инфлацията ще довърши икономическата им система. Ако посмеят да наложат санкции върху Квебек, ние ще прекъснем електрическото им захранване.

— Смели думи — каза Сарвьо. — Но и вие, като много други, ще разберете, че подценяването на решителността им не води до успех. Когато гърбовете им бъдат притиснати до стената, американците имат навика да отвръщат с военни действия.

— Вече не им стиска — изсмя се презрително Вийон.

— Ти си глупак. — Сарвьо не можа да потисне ледените тръпки, които го полазиха. — За доброто на Канада аз ще сваля маската ти и ще те проваля.

— Няма да успееш — рече подигравателно Вийон. — Нямаш никакви доказателства срещу мен. Не, Шарл, много скоро англоговорещите копелета ще те изритат от поста ти и тогава ще разбереш, че не си желан в Квебек. Въпрос на време е да си отвориш очите пред факта, че си човек без родина. — Вийон стана, извади от малкия си джоб на сакото запечатан плик и го подхвърли грубо в скута на Сарвьо. — Оставката ми от кабинета.

— Приемам я — рече Сарвьо с ледена решителност.

Вийон не можеше да си тръгне, без да нанесе последен удар на раздяла.

— Ти си жалко създание, Сарвьо. Още не си го осъзнал, но вече нищо не ти е останало, дори и безценната ти Даниел.

На вратата Вийон се обърна да погледне още веднъж Сарвьо, очаквайки да види мъж, потънал в отчаяние и поражение, чиито надежди и мечти бяха непоправимо разбити.

Вместо това видя мъж със загадъчна усмивка на лице.

 

 

Вийон отиде направо в кабинета си в сградата на парламента и започна да разчиства бюрото си. Не виждаше смисъл да чака до сутринта и да се подлага на многобройните сбогувания с хора, които нито уважаваше, нито обичаше.

Главният му помощник почука и влезе.

— Пристигнаха няколко съобщения…

Вийон вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Вече не ме интересуват. Считано от един час насам, вече не съм министър на вътрешните работи.

— Сред тях има едно от господин Брайън Шоу. По гласа му се долавяше, че е много спешно. Освен това лично генерал Симс искаше да се свърже с теб.

— Да, за онзи Северноамерикански договор — каза Вийон, без да вдига поглед. — Сигурно искат още хора и апаратура.

— По-точно е молба наш военен кораб да придружава американския от мястото на потъналия „Емприс ъв Айрланд“.

— Попълни необходимите документи и ги подпиши от мое име. После се свържи с командващия военноморския район на Сейнт Лорънс и му предай да изпълни молбата.

Помощникът се обърна и тръгна.

— Почакай! — Френският плам у Вийон изведнъж се разгоря буйно. — Още нещо. Уведоми генерал Симс и господин Шоу, че суверенната нация Квебек вече не гледа благосклонно на англичани на нейна територия, които си навират носа, където не им е работа, и че трябва незабавно да преустановят всякакви наблюдения. После изпрати съобщение на нашия користолюбив приятел господин Глай. Предай му, че го чака тлъсто възнаграждение, ако устрои за кораба на НЮМА шумен прощален прием. Той ще разбере.