Клайв Къслър
Нощно издирване (61)

61.

Пукването на зората завари Сейнт Лорънс в мрачно настроение.

Двама от критично ранените бяха починали, увеличавайки жертвите на дванайсет. Тялото на един от изчезналите водолази бе изхвърлено на южния бряг на десет километра надолу по течението. От другия водолаз нямаше и следа.

Сковани от изтощение и със свити сърца, моряците на „Ошън венчърър“ застанаха край бордовата ограда и мълчаливо наблюдаваха как пренасят мъртвите им колеги на борда на „Финикс“, за да бъдат закарани у дома. За някои от екипажа всичко беше лош сън, който постепенно щеше да се забрави, за други обаче трагедията щеше да остане завинаги в съзнанието им.

След като Колинс бе изваден и изтеглен на борда в момент, когато му бяха останали само три часа годен за дишане въздух в костюма ДЖИМ, Пит прекрати всички по-нататъшни операции в потъналия параход. Мец съобщи, че машинното отделение е задоволително сухо и „Ошън венчърър“ може да се движи самостоятелно, с крен вече само десет градуса. Специалистите по ремонтните работи от военните кораби бяха освободени, дългите маркучи на резервните им помпи — изтеглени обратно. Изследователският кораб щеше да потегли към пристанището за домуване на собствен ход, но само с един двигател. Валът на гребния винт се беше изкривил.

Пит слезе на палубата и облече термичен водолазен костюм. Стегна колана с тежести и тъкмо започна да наглася ремъците за бутилките под налягане, видя Гън да се приближава към него.

— Значи слизаш — отбеляза Гън бездушно.

— След всичко, което се случи, ще бъде престъпление да си тръгнем, без да вземем онова, за което дойдохме — отвърна Пит.

— Мислиш ли, че е разумно да тръгваш сам? Защо не вземеш Дънинг и хората му да слязат с теб?

— Те изобщо не са в състояние — каза Пит. — Прехвърлиха всички граници на неколкократното последователно гмуркане, за да изваждат телата. Натрупали са азот в излишък.

Гън знаеше, че по-лесно ще премести планина, отколкото да пречупи упоритостта на Дърк Пит. Той отхвърли напразния си опит и навъси лице.

— Това ще е погребението ти.

Пит се захили.

— Много ти благодаря за веселото изпращане.

— Ще си отварям очите на четири върху мониторите — каза Гън, — и ако се покажеш непослушен и не спазиш полицейския час, може да се наложи лично аз да смъкна бутилките за сгъстен въздух за спиранията ти за понижаване на налягането.

Пит кимна в знак не безмълвна благодарност. Изключително търпеливият, кротък и непретенциозен Гън беше вечната застрахователна полица, онзи, дето забелязваше безкрайните подробности, които другите пропускаха. Никога не се налагаше да го питат за нещо. Той планираше всичко със задълбочена предвидливост и после просто изпълняваше онова, което трябваше да се свърши.

Пит нагласи маската си за лице, хвърли на Гън небрежен поздрав и скочи в студената бездна.

След шест метра се обърна на гръб и загледа дъното на „Ошън венчърър“, което беше надвиснало над него като огромен черен цепелин. След дванайсет метра корабът се забули в мрачината, след това изчезна. Светът от небе и облаци като че ли се отдалечи със светлинни години.

Водата беше плътна, непрогледна и матовозелена. Когато увеличаващото се налягане притисна тялото му, Пит изпита силно желание да се върне, да се излегне по гръб на слънце, да потъне в дълъг сън и да забрави всичко. Той пропъди изкушението и включи водолазното си фенерче, тъй като зелената мрачина бе станала черна.

Тогава от мрака изникнаха в три измерения очертанията на огромния параход.

Потискаща тишина беше надвиснала над корпуса на „Емприс ъв Айрланд“ — кораб фантом, който пътуваше за никъде.

Пит заплува над силно наклонената лодъчна палуба, подмина илюминаторите и тайнствената вътрешност на кабините зад тях. Стигна до края на пробитата дупка и се спря. На това ниво водата беше значително по-студена. Той проследи с поглед въздушните мехурчета, които излизаха от регулатора за дишане и се издигаха към повърхността на малки гроздове, сливаха се и се пръсваха. Той насочи лъча на фенерчето към тях и те заблестяха като пяна край бряг, огряна от светлината на месечина.

Пит бавно се плъзна към издълбаната от човешка ръка кухина. На петнайсет метра дълбочина той се чувстваше в безтегловност като листо в дънната утайка. Намираше се в обезобразената вътрешност на кабината на Харви Шийлдс.

Ледени тръпки го полазиха по гърба, но не от студената вода. Термичният му костюм напълно го предпазваше от външните температури и от призраците във въображението му. В следващия момент видя костите, описани от Колинс. За разлика от чисто белите и цели скелети в класните стаи на медицинските факултети, тези бяха добили тютюневия оттенък на кафявото и не бяха съединени.

Пред малък отвор в смачканата стомана зад по-големия от двата скелета имаше скупчени отломки, покрити отчасти с утайка. Той се приближи още малко и започна да ги опипва.

Пръстите му докоснаха издут, кръгъл предмет. Издърпа го и пред маската му се издигна облак от прахообразни частици и тънки парцаливи ленти. Предметът се оказа стар спасителен пояс.

Пит се провря през отвора и мина над купчината. Малка полза имаше от светлината от фенерчето му. Размътената вода се изпречи като стена пред лъча и го отрази като в гъста мъгла.

Натъкна се на ръждясал прав бръснач и канче за бръснене встрани от него. После се появиха една съвсем запазена обувка — приличаше на половинка с връзки — и малко шише за лекарство. Капачката му беше запечатана и съдържанието му не се бе развалило от водата.

Със старанието на археолог, който отделя пластовете на времето, Пит разрови с пръсти изгнилия боклук. Не почувства студа, просмукващ се през термичния му костюм. Без да усети, се бе опрял в остри метални ръбове, които бяха срязали защитната обвивка чак до кожата му. От няколко места на гърба и краката му бликаха парообразни струйки кръв.

Сърцето му учестено заби, когато му се стори, че вижда търсената вещ да стърчи от калта. Беше извита дръжка на някакъв багаж. Хвана я с ръка и леко я издърпа. Силно разядена, тя се откъсна. Дръжката беше на голям куфар. Той пропъди от съзнанието си фалшивия оптимизъм и продължи да търси.

На половин метър по-нататък погледът му мерна друга дръжка, по-малка. Той спря и погледна водолазния си часовник — оставаха му пет минути въздух. Гън щеше да чака. Пое дълбоко въздух и бавно измъкна дръжката от утайката.

В ръката му се озоваха останки от ръчна кожена чанта. Вътре имаше пакет, покрит с пласт тиня. Пит инстинктивно разбра, че държи в ръката си Северноамериканския договор.