Клайв Къслър
Нощно издирване (56)

56.

Странна червеникава мъгла затули плътно светлината и заплува пред очите на Пит. Веднъж, два пъти, няколко пъти той се опита безрезултатно да премине от другата страна, протягайки ръце напред като слепец.

Нямаше време нито да се подготви за шока, нито да осъзнае какво става, нито да се почуди. Избърса кървавите капки, които се процеждаха от веждите му и напипа пукнатина високо на челото си, дълга десет сантиметра, която за щастие не бе сцепила дълбоко черепа.

Пит бавно се изправи на крака и загледа изумен пръснатите тела около него.

Бледото лице на Руди Гън бе обърнато към него, очите му гледаха с объркан и недоумяващ поглед. Той се изви и застана на четири крака.

— О, боже, о, боже! Какво стана?

— Не знам — отвърна Пит със странен глас, чужд дори за самия него. — Нямам представа.

На брега Шоу стоеше като парализиран, стискайки толкова силно устни, че почти не се виждаха; лицето му се изкриви от силен и безразсъден гняв, гняв насочен към собственото си чувство за вина.

Пренебрегвайки заповедта на Вийон да напусне Канада, той бе опънал палатка в източния край на Фадърс Пойнт — на четири километра от обекта на спасителната операция. Беше сглобил оптичен уред за разузнаване с далечен обхват S-66, използван от английската армия и започна досадната работа да наблюдава малката флотилия от кораби, хвърлила котва над „Емприс ъв Айрланд“.

Между двата военни плавателни кораба сновяха напред-назад моторни лодки като фериботи, пътуващи по разписание. На Шоу му доставяше удоволствие да си представя как между американските и канадските офицери се водят разгорещени преговори.

„Ошън венчърър“ изглеждаше смълчан и пуст. По палубите нямаше никакво движение, но дерик-кранът продължаваше да работи, защото ясно се виждаше как огромната му лебедка извади покрит с тиня отломък от разбития долу корпус.

Шоу се облегна назад, за да отмори за миг очите си и да сдъвче няколко захарни пръчки, които трябваше да минат за закуска. Отвори очи и видя, че от долното течение на реката с огромна скорост — някъде между деветдесет и сто мили в час — се приближава един водосамолет с извънбордов двигател, който разпенваше гребените на вълните и оставяше щръкнала като опашка на петел триметрова диря след себе си.

Това събуди любопитството му и той завъртя оптичния уред натам.

Корпусът беше боядисан в златен металик с тъмночервена ивица, която се разширяваше назад към кърмата. Както се накланяше напред-назад, обляният от слънчевата светлина плавателен съд приличаше на изстреляна стрела. Шоу изчака отразената светлина да намалее и нагласи оптичния си уред върху водача на водосамолета. Самотната фигура зад защитната преграда срещу вятъра носеше скиорски очила, но Шоу разпозна плътния нос и суровото студено лице.

Това беше Фос Глай.

Шоу гледаше като опиянен как водосамолетът, изскочил почти целия над водата, направи широк кръг около трите кораба, после цопна обратно с такъв силен плясък, че звукът се разнесе чак до мястото, където се намираше Шоу.

На Шоу му беше трудно да улови с оптичния уред подскачащия плавателен съд, но накрая, когато водосамолетът се завъртя на място, за да обърне посоката си, той успя да го задържи върху него и тогава ясно видя откритата пилотска кабина.

Глай беше хванал здраво кормилото с дясната ръка, а в лявата държеше високо малка кутия. На слънцето проблесна тънка метална пръчка и Шоу веднага разбра, че това е антена.

— Неее! — извика той срещу глухия вятър, когато осъзна жестоката истина за намеренията на Глай. — Проклет да си, недей!

Изведнъж спокойствието на утрото бе разкъсано от приглушен тътен, който като че ли идеше някъде отдалеч, след това внезапно се усили и в следващия миг огромен фонтан вряща вода изригна към небето и се пръсна около „Ошън венчърър“. Експлозивите, поставени на носа на „Емприс“, бяха взривени.

Изследователският кораб заподскача като кит над водовъртежа, после увисна за няколко секунди във въздуха и накрая се стовари на десния си борд, затъвайки все по-дълбоко, сякаш масивният воден стълб го притискаше надолу.

Дори от брега силата на взрива беше смайваща. Шоу се подпря на стойката на оптичния уред, гледаше като онемял и не можеше да повярва на очите си.

Белите пръски вода се издигнаха като огромен вихрещ се облак над мачтите на „Хюрън“ и „Финикс“, надвивайки гравитацията, после се изсипаха обратно като силен порой върху надстройките на двата кораба. На палубите не беше останал прав нито един човек — всички или лежаха проснати на пода, или бяха изхвърлени зад борда от силата на взрива.

Когато Шоу насочи отново уреда към Глай, водосамолетът вече бе запрашил по реката в посока към Квебек. С каменно лице и измъчван от безпомощност, на Шоу не му оставаше нищо друго, освен да гледа как Глай му се изплъзва още веднъж.

Шоу погледна отново „Ошън венчърър“.

Той приличаше на мъртъв кораб. Кърмата стърчеше заплашително нагоре, корпусът му бе силно наклонен на десния борд. Бавно и заплашително дерик-кранът започна да се клати ту на една, ту на друга страна, спря за миг, после тромаво се прекатури зад борда с шумен плясък, оставяйки на палубите невероятно количество корабни останки и струпани на куп кабели. Един бог знаеше колко души бяха убити или осакатени сред стоманените стени.

Шоу не понесе гледката. Взе оптичния уред и се отдалечи с тежка стъпка от брега, продължавайки да чува дълбокия тътен на експлозията, отекващ в ушите му.