Клайв Къслър
Нощно издирване (14)

14.

Хайди извади бордната си карта и погледна телевизионния монитор, за да види точния час на полета си.

— Ще трябва да убия още четирийсет минути — каза тя.

— Достатъчни са за по едно питие за изпроводяк — отвърна Пит.

Той я поведе през оживеното фоайе на летище „Дълес“ към барчето. Бизнесмени с разхлабени яки и смачкани костюми бяха окупирали всеки ъгъл на салона. Пит откри една малка маса и поръча на минаващата покрай тях сервитьорка.

— Да можех да остана — въздъхна тъжно Хайди.

— Какво ти пречи?

— Във военната флота се мръщят на офицери, които напускат кораба.

— Докога ти е отпускът?

— Утре до обяд трябва да се явя в свързочния център на военноморските сили в Сан Диего, за да ми назначат дежурство.

Той я погледна в очите.

— Нашият романс като че ли е жертва на географията.

— Но не му дадохме голям шанс, нали?

— Може би изобщо не е трябвало да има такъв — рече Пит.

Хайди се вторачи в него и възкликна:

— Точно това казва той!

— Кой?

— Президентът Уилсън в едно писмо.

Пит се засмя.

— Ако мислиш, че нещо разбрах…

— Извинявай. — Тя махна с ръка, сякаш да пропъди мисълта си. — Няма значение.

— Имам чувството, че главата ти е бръмнала от твоите проучвания.

— Получиха се усложнения — отвърна тя. — Отклоних се от темата. Това често се случва при проучвания. Ровиш се в някаква тема и изведнъж откриваш нещо дребно, което така те завладява, че те праща в съвсем друга посока.

Питиетата им дойдоха и Пит плати веднага на сервитьорката.

— Сигурна ли си, че не можеш да поискаш удължаване на отпуска си.

Тя поклати глава.

— Де да можех! Но съм използвала всичките си полагаеми дни. Едва след шест месеца ще имам право на нови. — После очите й изведнъж се оживиха. — Защо не дойдеш с мен? Ще можем да прекараме заедно няколко дни, преди да отплавам.

Пит взе ръката й.

— Извинявай, душице, но графикът ми не го позволява. Аз също заминавам във връзка с един проект във водите край Лабрадор.

— За колко време?

— За месец, месец и половина.

— Нали ще се видим отново? — Гласът й прозвуча нежно.

— Твърдо вярвам, че хубавите спомени трябва да се съживяват.

След двайсет минути, когато си изпиха и вторите поръчани питиета, Пит съпроводи Хайди до изхода за отвеждане към самолета. Залата за чакащи пътници се бе изпразнила и служителката на гишето за проверка на билетите обявяваше последно повикване.

Хайди остави чантата и козметичното си куфарче на близкия празен стол и погледна очаквателно Пит. Той й отвърна с целувка. После килна глава назад и се засмя.

— Отиде ми репутацията на мъжага.

— Защо?

— Ами разнесе ли се слухът, че са ме видели да целувам моряк, с мен е свършено.

— Зевзек такъв! — Тя наведе главата му и го целуна дълго и страстно.

— Довиждане, Пит!

— Довиждане, Хайди Милиган!

Тя взе чантите си и тръгна към изхода. После рязко спря, сякаш си спомни за нещо и се върна. Зарови в чантата си, извади един плик и го набута в ръката на Пит.

— Слушай! Прочети това — заговори тя бързо. — То обяснява какво ме е отклонило от темата. И… Дърк… В него има нещо… нещо важно. Опитай да вникнеш в смисъла му. Ако сметнеш, че си заслужава да бъде разгадано, обади ми се в Сан Диего.

И преди Пит да успее да каже нещо, тя се обърна и тръгна.