Клайв Къслър
Нощно издирване (67)

67.

Вийон изви служебния реактивен самолет наляво, за да заобиколи един следобеден кълбест облак. Даниел наблюдаваше през прозореца на втория пилот как килимът от канадски борове се изплъзва под тях.

— Толкова е красиво! — каза тя.

— Човек пропуска тази гледка от пътническите самолети — отбеляза Вийон. — Те летят толкова високо, че не можеш да се насладиш на подробностите.

Даниел беше облечена в тъмните тонове на синьото — плътно прилепнал по тялото пуловер и памучна трикотажна пола, която обгръщаше коленете й.

— И новият ти самолет е красив.

— Подарък ми е от заможни поддръжници. Правото на собственост не е на мое име, разбира се, но никой не се докосва до него освен аз.

Двамата замълчаха за известно време, докато Вийон поддържаше прав курс над сърцето на парка Лорънтайдс. Около тях, като мънички диаманти в смарагдово гнездо, започнаха да изникват сини езера. Ясно се виждаха малки лодки с рибари, хвърлили мрежи за петниста пъстърва.

Даниел заговори отново:

— Радвам се, че ме покани. Не сме се виждали толкова време.

— Само няколко седмици — каза той, без да я поглежда. — Бях зает с кампанията.

— Помислих си, че може би… може би не искаш да се срещаме повече.

— Откъде ти хрумна подобна мисъл?

— Ами последния път в селската къща…

— Какво е станало? — попита той невинно.

— Тогава не беше особено сърдечен.

Той наклони леко глава, напрягайки се да си спомни. Нищо не изплува в съзнанието му и той сви рамене, приемайки думите й за женска докачливост.

— Извинявай, кой знае какво ми е било на главата.

Той насочи самолета над широко, стръмно крайбрежие и включи на автопилот. После се усмихна.

— Хайде, ще ти се реванширам.

Пътническата кабина се простираше на дванайсет метра до тоалетната. В нея имаше четири кресла и един диван, дебел килим, напълно заредено мокро барче и маса за хранене. Вийон отвори вратата на частното спално отделение и се поклони на широкото два персона легло.

— Съвършеното любовно гнездо — каза той. — Уединено, съкровено и скрито от любопитните погледи.

През прозорците нахлуваше слънчева светлина и обливаше спалните завивки. Даниел се изправи, когато Вийон се приближи с тихи стъпки и й подаде питие.

— Тук няма ли закон, забраняващ това? — попита тя.

— Какво ще кажеш за секс на хиляда и петстотин метра?

— Не — отвърна тя между две глътки „Блъди Мери“. — Нима ще оставиш самолета да кръжи два часа, без да има някой в пилотската кабина?

— Значи ми отказваш?

Тя се просна изкусително по гръб върху широкото легло.

— Вече виждам заглавията във вестниците: „Новият президент на Квебек хванат в летящ публичен дом“.

— Още не съм президент — разсмя се Вийон.

— След изборите ще бъдеш.

— Те са чак след шест месеца. Много неща могат да се случат дотогава.

— Анкетите сочат, че ти си печелившият кандидат.

— А Шарл какво казва?

— Той вече нищо не говори по тия въпроси.

Вийон седна на леглото и леко прокара пръст по корема й.

— Сега, след като парламентът му връчи вот за недоверие, властта му се изпари. Защо не го напуснеш? Нещата ще станат по-лесни за нас.

— По-добре е да остана на негова страна още малко. Все още има доста неща да науча за значението на Квебек.

— В тази връзва искам да ти кажа, че има нещо, което ме безпокои.

Тя се обърна неспокойна.

— Какво е то?

— Другата седмица президентът на Щатите ще говори в парламента. Ще ми се да узная какво възнамерява да каже. Чула ли си нещо?

Даниел хвана ръката му и я свали от корема си.

— Шарл говореше за това вчера. Няма нищо за притеснение. Той каза, че президентът щял да отправи молба за плавен преход към независимостта на Квебек.

— Знаех си — усмихна се Вийон. — Американците отстъпват.

Даниел започна да губи присъствие на духа и го хвана за ръката.

— Надявам се, че си напълнил резервоарите, преди да тръгнем от Отава — промълви тя, сливайки думите.

— Имаме достатъчно за още три летателни часа — отвърна той и легна върху нея.

— Да няма грешка? — попита Сарвьо в слушалката.

— Абсолютно никаква — отвърна инспектор Фин. — Мой човек ги е видял да се качват на борда на самолета на господин Вийон. Проследихме ги по въздуха с радар на въздушните сили. От един час кръжат над парка Лорънтайдс.

— Вашият човек сигурен ли е, че това е Анри Вийон?

— Да, сър, няма никакви съмнения — увери го Фин.

— Благодаря ви, господин инспектор.

— Няма защо, господин министър-председател. Ще бъда нащрек.

Сарвьо остави слушалката на мястото й и застина неподвижен, за да събере мислите си. После заговори по вътрешната уредба:

— Може вече да влезе.

Лицето на Сарвьо се напрегна в първия, решаващ момент на шока. Беше сигурен, че очите му го мамеха, че умът му си правеше шеги с въображението. Краката му отказваха да реагират и той не можа да събере сили, за да стане от мястото си зад бюрото. Тогава посетителят прекоси кабинета и застана пред него.

— Благодаря, че ме прие, Шарл.

Лицето насреща имаше познатото студено изражение, гласът беше съвсем същият. Сарвьо се мъчеше да запази външно спокойствие, но изведнъж се почувства слаб и замаян.

Мъжът пред него беше Анри Вийон — в плът и кръв, напълно спокоен, изразяващ неизменната си сдържаност.

— Аз мислех… мислех, че си… че провеждаш кампания в Квебек — заекна Сарвьо.

— Взех си малко свободно време, за да дойда в Отава, с надеждата, двамата с теб да прекратим враждите си.

— Бездната на различията ни е твърде дълбока — каза Сарвьо, възвръщайки бавно хладнокръвието си.

— Канада и Квебек трябва да се научат да живеят заедно, без по-нататъшни разпокъсвания — каза Вийон. — Както и ние с теб.

— Иска ми се да чуя причината. — В гласа на Сарвьо се прокрадна известна твърдост. — Седни, Вийон, и ми кажи какво имаш предвид.