Клайв Къслър
Нощно издирване (85)

85.

Ролсът на министър-председателя спря пред огромния реактивен самолет, носещ президентския знак. Мъжете от тайните служби излязоха от колите зад него и дискретно заеха места около стълбата на самолета.

Сарвьо се наведе напред и спусна малка грапава орехова масичка от облегалката на предната седалка. После отвори едно шкафче, извади кристална гарафа с уиски „Сийграмс краун ройъл“ и наля в две малки стъклени чаши.

— За здравето на двама стари и близки приятели, които извървяха толкова дълъг път!

— Самата истина — каза президентът с уморена въздишка. — Ако някой беше надушил как през всичките тия години двамата с теб тайно работихме за създаването на план за обща нация, и двамата щяхме да бъдем разстреляни за предателство.

Сарвьо леко се усмихна.

— Чак да ни разстрелят, не, но щяха позорно да ни свалят от постовете.

Президентът замислено отпи от уискито.

— Странно е как един непринуден разговор между млад министър и новоизлюпен сенатор пред горяща камина в една ловна хижа преди много години, успя да промени хода на историята.

— Да, случайна среща на двама мъже с еднакви мечти в подходящо време и на подходящо място — допълни Сарвьо, връщайки се назад в мислите си.

— Сливането на Съединените щати и Канада е неизбежно. Ако не през следващите две години, то през следващите двеста. Ти и аз просто работихме заедно, за да придвижим напред графика.

— Надявам се, че няма да доживеем разочарование.

— Един обединен континент с население и територия почти колкото Съветския съюз не може да доведе до разочарование. Това може да се окаже избавлението и за двете страни.

— Съединени щати на Канада… Харесва ми как звучи — каза Сарвьо.

— Как виждаш бъдещето?

— Крайморските провинции Нюфаундленд, Нова Шотландия и Ню Брънзуик сега са откъснати от останалата част на Канада поради независимата провинция Квебек. В близките месеци те ще разберат, че е в техен интерес да кандидатстват за щатски статут. Ще ги последват Манитоба и Саскачиуан. За тях решението ще е лесно, тъй като те винаги са били в тесни връзки с вашите североизточни земеделски щати. После, предполагам, че Британска Колумбия ще поиска преговори. Тогава, след като тихоокеанските и атлантическите пристанища вече няма да са техни, останалите провинции постепенно ще дадат съгласието си.

— А Квебек?

— Французите временно ще ликуват от радост заради независимостта си. Но в светлината на неизбежните икономически трудности в крайна сметка те също ще приемат щатския статут като добра сделка.

— А как ще реагират англичаните?

— Както в случаите с Индия, Южна Африка и другите им колонии. Ще махнат с неохота за сбогом.

— Какви са ти плановете, приятелю?

— Ще се кандидатирам за президент на Квебек — отвърна Сарвьо.

— Не ти завиждам. Ще бъде трудна, мръсна битка.

— Да, но ако аз спечеля, печелим и двамата. Квебек ще бъде с една крачка по-близо до присъединяването към съюза. И което е най-важно, ще бъде в състояние да гарантира електрическа енергия от „Джеймс бей“ и ще бъде сигурно, че вие сте включени и ще се облагодетелствате от развитието на вашето нефтено находище в залива Унгава.

Президентът остави празната си чаша на масичката и погледна Сарвьо.

— Съжалявам за Даниел. Трудно ми беше да взема решение да ти кажа за връзката й с Анри Вийон. Не бях сигурен как ще го приемеш или дали изобщо щеше да ми повярваш.

— Повярвах ти — отвърна тъжно Сарвьо. — Повярвах ти, защото знаех, че е истина.

— Да можеше да има друг начин…

— Не можеше!

Бяха си казали всичко. Президентът отвори вратата. Сарвьо го хвана за рамото, за да го задържи.

— По още един въпрос трябва да се разберем.

— Казвай.

— За Северноамериканския договор. Ако всичко друго пропадне, ще принудиш ли Канада да се придържа към условията?

— Да — отвърна президентът и погледът му стана твърд. — Не може да има връщане назад. Ако ми се наложи, няма да се поколебая да приложа договора.