Клайв Къслър
Нощно издирване (45)

45.

— По дяволите! — изруга Пит. — Още един се появи!

— Какво мога да направя. — Гласът на Хоукър прозвуча умоляващ, дори с нотки на отчаяние.

Щеше да е слабо казано, че Пит отделяше пълно внимание към всеки от присъстващите в командния пункт. Те до един изпитваха благоговение пред пълната му съсредоточеност. И полека-лека започнаха да си обясняват защо адмирал Сандекър го ценеше толкова високо. Ако имаше човек, който да се намира на подходящо място в подходящия момент, то това беше Дърк Пит, който сега стоеше на палубата на спасителен кораб и даваше команди за щурмуване на свръхестественото.

Дори век да имаха на разположение, пак нямаше да могат да отгатнат мислите, които минаваха през ума му. Единственото, което разчитаха в изражението му, беше, че гневът му бе изместен от дълбок размисъл.

— Блъсни тази твар! — кимна Пит на Хоукър.

Настроението в командния пункт мигом се промени. Всички зачерпиха сили от Пит. Страхът им постепенно премина в нарастваща решителност да покажат, че онова, което въображението бе извикало в съзнанието им, са мъртви души, витаещи в гниещия презокеански лайнер.

АТР се прицели точно в целта и удари призрачната бариера в рамката на порталната врата. Отначало като че ли не се забеляза съпротивление. Размазаната фигура се отдалечи, но после пак заплува към малкия апарат и го обгърна с булото си. Всички камери загубиха фокус и мониторите проектираха само размазани сенки.

— Ще се окаже, че нашите домакини не са безплътни — отбеляза с разговорлив тон Пит.

— Бебето не откликва на командите — извика Хоукър. — Механизмите за управление реагират така, сякаш са потопени в овесена каша.

— Дай тласкащите устройства на заден ход.

— Не става — поклати глава Хоукър. — Каквито и да са тия същества, те обездвижиха апарата.

Пит се приближи до командното табло и се вторачи в уредите над главата на Хоукър.

— Защо показателят за направлението трепти?

— Ами ония като че ли се борят с Бебето — отвърна Хоукър. — Струва ми се, че се опитват да го завлекат нанякъде.

Пит стисна рамото му.

— Изключи всички системи, освен камерите!

— А осветлението?

— И него изключи. Нека тия деспотични призраци си мислят, че са извадили от строя захранващия източник на Бебето.

Мониторите започнаха да избледняват, докато накрая екраните се затъмниха напълно. Изглеждаха студени и безжизнени, само от време на време през тях преминаваше слабо, неопределимо движение. Ако в командния пункт влезеше чужд човек, той щеше да определи всички като душевно неуравновесени — да се видят група хора, които са се вторачили в тъмни телевизионни екрани, това е мечтата на всеки психолог.

Десетте минути станаха двайсет, двайсетте — трийсет. Не настъпи никаква промяна. Мрачно предчувствие увисна във въздуха. Нищо и пак нищо. Тогава много бавно, толкова бавно, че отначало никой не забеляза нищо, екраните започнаха да просветват.

— Как си обясняваш това? — обърна се Пит към Хоукър.

— Няма начин да ти кажа. Без захранване не мога да разчета системите.

— Задействай уредите, но само за миг, колкото компютрите да запишат данните.

— Имаш предвид за микросекунди.

Хоукър побутна напред превключвателя и сръчният му пръст подаде за миг скорост на системата за обработка на данни. АТР получи желаните сигнали и ги върна обратно на компютрите, които на свой ред препредадоха показанията си по цифровите дискове на командното табло, преди превключвателят да бъде върнат на положение „ИЗКЛЮЧЕНО“.

— Местоположение четиристотин метра, посока на движение нула-двайсет-седем градуса, дълбочина тринайсет метра.

— Издига се — обади се Гън.

— Излиза на повърхността на близо четиристотин метра встрани от дясната кърма — потвърди Хоукър.

— Вече различавам и цвят — вметна Хайди. — Тъмнозелен, който прелива в тъмносин.

Мъглата пред обективите на камерите започна да трепти. После от видеоекраните блесна ярка оранжева светлина. Сега се откроиха и човешките форми — размазани, сякаш оживяха зад заскрежено стъкло.

— Горе имаме слънце — съобщи Хоукър. — Бебето е на повърхността.

Без да каже дума, Пит се втурна навън от помещението и по стълбата се качи на командния мостик. Грабна един бинокъл, който висеше до кормилото, и го насочи към реката.

Небето беше безоблачно и ранното утринно слънце се отразяваше във водата. Откъм морето духаше лек вятър и избутваше плитките бразди нагоре по течението на реката. Единствените плавателни съдове в полезрението му бяха един танкер, който плаваше от посоката на Квебек, и флотилия от пет риболовни кораба на североизток, движещи се ветрилообразно в различни направления.

Зад Пит застана Гън.

— Виждаш ли нещо?

— Не, закъснях — отвърна кратко Пит. — Бебето изчезна.

— Изчезна?

— Може би „отвлякоха го“ е по-точният израз. Вероятно някой от ония там риболовни кораби го е взел на борда си. — Той подаде бинокъла на Гън. — Предполагам, че е или онзи овехтял син траулер, или червеният, с жълтата кормилна рубка. Мрежите им висят така, че закриват палубите им и не може да се види какво става там.

Гън мълчаливо огледа водната повърхност. После свали бинокъла.

— Бебето е съоръжение за двеста хиляди долара! — разгневи се той. — Трябва да ги спрем.

— Опасявам се, че канадците няма да погледнат дружелюбно на чужд плавателен съд, който насилствено се качва на борда на техен кораб, плаващ в собствените им териториални граници. Последното нещо, от което има нужда президентът, е да се забърка някоя каша заради апарат, който може да бъде сменен за сметка на данъкоплатците.

— Това не е редно — измърмори Гън.

— Ще трябва да забравим за справедливото възмущение — отбеляза Пит. — Въпросите, пред които сме изправени са: кой и защо. Дали ония са просто крадливи спортуващи водолази, или са хора с точно определени мотиви?

— Камерите могат да ни ги разкрият — каза Гън.

— Твърде е възможно — отвърна с лека усмивка Пит. — При условие че похитителите не дръпнат щепсела на Бебето.

 

 

Когато двамата се върнаха в командния пункт, завариха там особена атмосфера — тежка, остра и почти наелектризирана. Хайди седеше на стол и трепереше, лицето й нямаше никакъв цвят, погледът й беше празен. Един млад компютърен техник й подаваше чаша с бренди и я увещаваше да го изпие. Тя изглеждаше така, сякаш беше видяла трети призрак за деня.

Хоукър и другите трима инженери се бяха навели над електрическото табло и проверяваха редиците от изгасналите индикаторни лампи, като безрезултатно пробваха бутоните и превключвателите. На Пит му стана ясно, че всички връзки с АТР са прекъснати.

Хоукър вдигна поглед при появата на Пит.

— Искам да ти покажа нещо интересно.

Пит кимна към Хайди.

— Какво й има?

— Видя нещо, от което направо й призля.

— На мониторите ли го видя?

— Да, точно преди предаването да прекъсне — поясни Хоукър. — Хвърли им и ти един поглед, като превъртя видеолентата.

Пит започна да наблюдава екраните. До него застана да гледа и Гън. На тъмните екрани бавно се появи светлина и тримата видяха още веднъж как АТР се показва над обляната в слънце водна повърхност. После ярката светлина отслабна и замига на чести интервали.

— Това е моментът, когато Бебето бива измъкнато от водата — отбеляза Пит.

— Да — потвърди Хоукър. — Сега идва следващото действие.

По екраните на мониторите минаха хоризонтално една след друга няколко изкривени линии, след което лявата внезапно изчезна.

— Кьопави гадове! — изнегодува с тъга в гласа Хоукър. — Много им разбира главата от чувствителен апарат! Изпуснаха Бебето на лявата му камера и счупиха кинескопа за цветно изображение.

В този момент булото се отдръпна назад и дойде на фокус. Сега можеше ясно да се види каква е материята.

— Пластмаса! — възкликна Гън. — Тънък лист матова пластмаса.

— Това е обяснението за протоплазмата — каза Пит. — Ето ги и съседите ви призраци.

Две фигури в гумени водолазни костюми бяха коленичили и изучаваха АТР.

— Жалко, че не можем да видим лицата им под маските — рече Гън.

— Ей сега ще видиш и лице — каза Хоукър. — Гледай.

В обхвата на обектива се показаха два крака във високи ботуши и панталони „Деним“. Притежателят им спря зад водолазите, наведе си и се вторачи в обектива. Носеше пуловер в английски военен стил с кожени кръпки на раменете и лактите. На главата си имаше плетена шапка, килната небрежно на една страна; прошарената му коса на слепоочията беше сресана грижливо над ушите. На възраст е някъде между шейсет и шейсет и пет годишен, прецени Пит, от типа хора, които изглеждат по-възрастни от годините си.

Лицето му имаше сурови, самоуверени черти, присъщи на мъжете, склонни да рискуват. Тъмните му очи гледаха с безпристрастния интерес на снайперист, който се взира през мерника на телескопа в набелязаната си жертва.

Изведнъж очите на мъжа леко, почти незабележимо се разшириха и напрегнатият израз на лицето му премина в гняв. Той изкриви устни, изричайки беззвучно нещо и мигом изчезна от поглед.

— Не мога да чета по устни — обади се Пит, — но мисля, че каза „Глупаци такива!“.

После върху АТР бе метнато нещо като насмолен брезент и мониторите угаснаха за последен път.

— Това е всичко, което Бебето е записало — рече Хоукър. — Връзката се загуби минута след като ония разбиха електрическата схема.

Хайди стана от стола и запристъпва като в транс. Посочи към замлъкналите монитори и с треперещи устни едва чуто пророни:

— Аз го познавам… Знам кой е… мъжът от екрана.