Клайв Къслър
Нощно издирване (32)

32.

Даниел Сарвьо посрещна сърдечно премиера на провинция Квебек Жюл Герие в коридора на болницата. Той бе придружен от неговия секретар Анри Вийон.

Герие целуна Даниел по двете бузи. Беше висок, слаб човек с небрежно сресана сребриста и гъста коса, наближаващ осемдесетте години. Спокойно можеше да се вмести в представата на някой художник за образа на Моисей. Като премиер на Квебек той оглавяваше също и френскоговорещата „Парти Кебекоа“.

— Толкова се радвам да те видя, Жюл — каза Даниел.

— Още по-приятно е за едни стари очи да погледат красива жена — отвърна той галантно.

— Шарл те очаква с нетърпение.

— Как се чувства той?

— Докторите казват, че се подобрява. Но лечението ще отнеме още дълго време.

Сарвьо седеше подпрян на възглавници, леглото му беше преместено до голям прозорец с изглед към сградата на Парламента. Една медицинска сестра пое шапките и палтата им и всички се настаниха на стола и дивана около него. Даниел разля по чаша коняк.

— Разрешено ми е да черпя гостите си с алкохол — поясни Сарвьо, — но за жалост той е противопоказен на лекарствата ми, затова не мога да ви правя компания.

— За твоето бързо оздравяване! — вдигна чашата си Герие.

— За бързото ти оздравяване! — добавиха останалите.

Герие остави питието си в края на ниската масичка.

— За мен е чест, че ме покани да се видим, Шарл.

Сарвьо го погледна със сериозно лице.

— Току-що ме осведомиха, че си щял да свикваш референдум за пълна независимост.

Герие сви рамене.

— Времето за последно откъсване от федерацията е отдавна просрочено.

— Съгласен съм и смятам да ти дам пълната си подкрепа.

Изявлението на Сарвьо прозвуча като падане на гилотина. Герие видимо се напрегна.

— И този път няма да се бориш против това?

— Не. Искам веднъж завинаги да се приключи с този въпрос.

— Знаем се отдавна, Шарл, за да подозирам някакъв вътрешен мотив зад ненадейната ти благожелателност.

— Имал си грешно мнение за мен, Жюл. Аз не съм като ветропоказател. Щом Квебек иска да върви сама, да върви. Твоите референдуми, мандати, безкрайни преговори — всичко това е минало. Канада достатъчно изстрада. Конфедерацията вече няма нужда от Квебек. Ще оцелеем и без вас.

— Както и ние без вас.

Сарвьо се усмихна лукаво.

— Ще ви видим как ще почнете от нулата.

— Точно оттам ще почнем — отвърна Герие. — Квебекският парламент ще бъде закрит и ще бъде съставено ново правителство, правителство по образец на Френската република. Ние сами ще ковем законите си, ще събираме данъците си и ще установим официални отношения с външните сили. Естествено, ще оставим обща паричната единица и други икономически връзки с англоговорещите провинции.

— Хем вълкът сит, хем агнето цяло. — Гласът на Сарвьо прозвуча суров. — Квебек ще трябва сама да си печата свои пари, а търговските сделки ще се предоговорят. Освен това по общите ни граници ще бъдат издигнати митнически пунктове. Всички канадски институции и правителствени служби ще бъдат изтеглени от квебекска земя.

По лицето на Герие се изписа гняв.

— Това са строги, груби действия.

— Веднъж квебекците обърнат ли гръб на политическата свобода, на богатствата и бъдещето на обединена Канада, скъсването трябва да бъде безусловно и цялостно.

Герие бавно се изправи на крака.

— Надявах се на повече съчувствие от страна на френски сънародник.

— Моите френски сънародници погубиха петдесет невинни души при опит да ме убият. Считай се за късметлия, Жюл, че не хвърлям вината върху „Парти Кебекоа“. Яростта и камшикът ще причинят непоправими щети на каузата ти.

— Най-отговорно ти заявявам, че „Парти Кебекоа“ няма никакво участие в самолетната катастрофа.

— А какво ще кажеш за терористите от СКО?

— Никога не съм опрощавал действията на СКО — отвърна отбранително Герие.

— Само на думи. Не направи нищо, за да ги спреш.

— Те са като призраци — възрази Герие. — Никой от тях не знае дори кой им е водачът.

— Какво ще стане, ако след независимостта той се разкрие?

— Когато Квебек бъде свободна, СКО няма да има повече причини да съществува. Силите на водача и организацията му ще отслабнат и те ще загинат.

— Забравяш, Жюл, че терористичното движение има отвратителния навик да се превръща в законно и да съставя опозиционна партия.

— СКО няма да бъде толерирано от новото правителство на Квебек.

— Начело с теб — допълни Сарвьо.

— Дано да е така! — отвърна Герие без нотка на самоизтъкване. — Кой друг има мандата на хората за славна нова нация?

— Пожелавам ти успех! — рече скептично Сарвьо. Излишно беше да охлажда намерението на Герие, помисли си той. Французите са мечтатели. Мислят само за връщането на романтичните времена, когато fleure-de-lis^[1] се размахваше величествено по целия свят. Благородният експеримент щеше да пропадне, преди да е започнал. — Като министър-председател аз няма да се изпречвам на пътя ти. Но те предупреждавам, Жюл, да няма никакви резки социални промени или политически вълнения, които могат да повлияят на останалата част от Канада.

— Уверявам те, Шарл — с решителен тон рече Герие, — че раждането ще бъде мирно.

Думите му щяха да останат празно обещание.

 

 

Вийон беше бесен — Даниел добре го познаваше. Той дойде и седна до нея на пейката в двора на болницата. Тя потръпна безмълвно от студения пролетен въздух, очаквайки го със сигурност да избухне.

— Мръсник! — изтърси той най-накрая. — Потайният мръсник даде Квебек на Герие без никаква борба.

— Все още не мога да го повярвам — обади се Даниел.

— Ти си знаела, не може да не си знаела, че Шарл си го е наумил отдавна.

— Нищо не е споменавал, с нищо не ми е подсказвал дори…

— Защо? — прекъсна я Вийон с почервеняло от ярост лице. — Защо така внезапно се завъртя на сто и осемдесет градуса от становището си за обединена Канада?

Даниел седеше смълчана и изпитваше инстинктивен страх от гнева му.

— Издърпа чергата под краката ни, преди да сме успели да си налеем здрави основи. Когато партньорите ми в Кремъл научат за това, ще се откажат от задълженията си.

— Какво ли би спечелил Шарл? От политическа гледна точка той извършва самоубийство.

— Прави се на хитра лисица — върна се на въпроса Вийон. — С изкуфял дъртофелник като Герие на кормилото на управлението Квебек ще се превърне в марионетка, която ще моли Отава за милостиня, за дългосрочни заеми и търговски кредити. Квебек ще бъде по-зле като нация, отколкото като провинция.

Даниел го погледна с твърд поглед.

— Това не бива да се допуска.

— За какво говориш?

Тя стисна ръката му.

— Погреби СКО. Излез на открито и започни кампания срещу Герие.

— Не съм достатъчно силен, за да надвия Герие.

— Французите отчаяно се нуждаят от по-млад, по-напорист лидер — настоя тя. — Анри Вийон, когото познавам, никога няма да преклони глава пред Английска Канада или Съединените щати.

— Мъжът ти ми отряза крилата насред полета. Без да имам необходимото време, за да изградя подобаваща организация, това ще бъде невъзможно.

— Не и ако Жюл Герие умре.

За първи път Вийон се засмя.

— Няма такава вероятност. Жюл може да изкара каква ли не болест от медицинските книги, но той притежава силен дух, с който ще надживее всички нас.

Странно напрежение се изписа по лицето на Даниел.

— Жюл трябва да умре, за да се спаси Квебек.

Намекът беше кристално ясен. Вийон се вглъби в мисли и близо минута не отрони дума.

— Убийството на другите беше различно, те бяха чужденци. Тяхната смърт беше политическа необходимост. А Жюл е лоялен французин. Той водеше битката по-дълго от всички нас.

— За онова, което смятаме да спечелим, цената е малка.

— Цената никога не е малка — каза той, потънал в мечти. — Напоследък се улавям, че си задавам въпроса кой ли ще бъде последният мъж, който ще загине, преди да свърши всичко.