Клайв Къслър
Нощно издирване (38)

38.

— Това е времето за решение.

Сандекър не говореше на никого определено, докато оглеждаше хидрографските карти, фотоувеличени дотолкова, че да покрият една цяла стена на оперативната зала на НЮМА. Той почука с кокалчето на показалеца си върху сектора, изобразяващ част от река Хъдсън.

— С „Манхатън лимитид“ ли ще се заемем първо… — попита той и посочи съседната карта, — или с „Емприс ъв Айрланд“? — Обърна се с лице към залата и обходи с поглед четиримата души, насядали около дългата маса. — Кой да има предимство?

Хайди Милиган, чието лице издаваше умора след дългия полет от Хонолулу, понечи да се обади, но се въздържа.

— Първо жените — подметна Ал Джордино захилен.

— Не съм специалистка, за да изразявам гласно мнение по изваждането на плавателни съдове — започна тя плахо, — но мисля, че корабът предлага по-добри възможности за откриване на четлив договор.

— Бихте ли изтъкнала аргументите си? — попита Сандекър.

— Преди ерата на въздухоплаването — впусна се в обяснения Хайди — дипломатическите куриери, пътуващи с презокеански кораби, са спазвали стандартната процедура да поставят документите между няколко пласта мушама, за да ги предпазят от намокряне. Спомням си случая с един куриер, в чийто труп, изхвърлен на брега шест дни след потъването на „Лузитания“, били намерени непокътнати важни документи.

Сандекър се усмихна и й кимна със задоволство. Щеше да е полезно да има такава жена сред тях.

— Благодаря ви, капитан. Дадохте ни първия лъч надежда.

Джордино се прозя. До късно през нощта Пит го бе запознавал с предстоящата задача и сега единственото, което можеше да прави, за да не заспи, беше да се прозява.

— Може би и Ричард Есекс да е увил копието в мушама — вметна той.

Хайди поклати глава.

— По-вероятното е да го е сложил в кожена пътна чанта.

— В такъв случай едва ли се е запазило — отбеляза Сандекър.

— Аз продължавам да настоявам първо за влака — обади се пак Джордино. — „Емприс“ лежи на дълбочина петдесет метра — доста под безопасната дълбочина за потапяне с бутилки под налягане. Докато влакът няма да се намира на повече от дванайсет метра под вода. След седем десетилетия корабът положително е разяден от солената вода, вливаща се от голфа Сейнт Лорънс. А влакът ще е много по-запазен в сладководната река.

Сандекър отмести поглед към един дребен мъж, чиито кафяви очи като на кукумявка гледаха през очила с големи рогови рамки.

— Руди, ти какво ще кажеш?

Руди Гън, директор по материално-техническото снабдяване в НЮМА, вдигна глава от листа на клипборда си, изпълнен с драсканици, и неволно почеса носа си. Гън рядко рискуваше или проиграваше гледните си точки. Винаги залагаше на сигурни карти, почиващи на солидни факти, а не на предполагаеми проценти.

— Моите предпочитания са за кораба — отвърна той тихо. — Единственото предимство за претърсване първо на „Манхатън лимитид“ е това, че той лежи на родна почва. Течението на река Хъдсън обаче е със скорост три и половина кноти. Доста голяма скорост за задоволителна работа от страна на водолазите. И както предположи Ал, има вероятност локомотивът и вагоните да са заровени под тинята. Това означава извършване на подводни изкопни работи. Което е най-лошото.

— Изваждането на кораб от открито подводно пространство е много по-сложно и отнема повече време, отколкото да се извади пулманов вагон от подводните плитчини — възрази Джордино.

— Вярно — призна Гън, — но ние знаем къде точно лежи „Емприс“. Докато гробът на „Манхатън лимитид“ все още не е открит.

— Влаковете не са разтворими. Ще търсим в строго определен район, по-малък от два квадратни километра. Едно проучване с протонов магнитометър ще открие влака само за няколко часа.

— Говориш така, сякаш локомотивът и вагоните са все още скачени и са заедно. По-вероятно е след падането от моста те да са се пръснали из речното корито. Сигурно в продължение на седмици ще изваждаме не този вагон, който ни трябва. Аз не мога да приема това преимущество. Прекалено се залага на „я улучиш, я не“.

Но Джордино не отстъпваше.

— Какво преимущество ще представиш срещу това да търсим мъничък пакет в разпадащ се четиринайсетхилядитонен плавателен съд?

— Нека да отхвърлим преимуществата — намеси се спокойно и за първи път Пит, който седеше в единия край на масата, сплел пръсти зад главата си. — Предлагам да опитаме и двете операции едновременно.

В оперативната зала настъпи тишина. Джордино отпи от кафето си, размишлявайки над думите му, Гън също гледаше замислен през очилата с дебели стъкла, когато попита:

— Можем ли да си позволим усложнението да разделим усилията си?

— По-добре попитай можем ли да си позволим толкова много време в другия случай? — рече Пит.

— Имаме ли краен срок? — поинтересува се Джордино.

— Не, няма да се придържаме към строго определен график — поясни Сандекър, докато се отдалечаваше от картите, за да седне до единия ъгъл на масата. — Само че президентът даде ясно да се разбере, че ако съществува копие на Северноамериканския договор, то трябва да му бъде предоставено час по-скоро. — Адмиралът поклати глава. — Колкото до това, каква ще е ползата за правителството от някакъв си прогизнал седемдесет и пет годишен лист хартия, не бе обяснено. Не ми бе предоставен лукса и да попитам защо. Дърк е прав. Нямаме толкова време, че да провеждаме спокойно операциите една след друга.

Джордино погледна към Пит и въздъхна.

— Добре, ще стреляме по два заека с един изстрел.

— С два изстрела — поправи го Пит. — Докато експедицията по претърсването на кораба си проправя път в корпуса му, проучвателният екип ще прави опити да открие „Манхатън лимитид“ в Хъдсън, или по-точно правителствения вагон, в който е пътувал Ричард Есекс.

— Колко най-рано можем да отбележим началото на работата? — попита Сандекър.

Погледът на Пит изглеждаше далечен, сякаш беше съсредоточен в някакъв предмет отвъд стената на залата, когато се обади:

— Трябват ни четирийсет и осем часа, за да съберем екип и уреди, двайсет и четири часа, за да натоварим и оборудваме един плавателен съд. Тогава, ако случим с благоприятно време за отплаване, след пет дни можем да хвърлим котва над „Емприс“.

— А за „Манхатън лимитид“?

— Мога да подсигуря кораб, оборудван с магнитометър, хидролокатор със странично сканиране и уред за определяне на поддънния профил, който да бъде на обекта вдругиден по това време — отвърна уверено Джордино.

Разчетеното време като че ли изпълни с оптимизъм Сандекър, но той не зададе повече въпроси на хората пред него. Те бяха най-добрите в своята професия и рядко го бяха разочаровали. Изправи се и кимна на Джордино.

— Ал, възлагам на теб търсенето на „Манхатън лимитид“. Руди, ти ще оглавиш операцията по претърсването на „Емприс ъв Айрланд“. — После се обърна към Пит. — Дърк, ти ще действаш като ръководител и на двете задачи.

— А аз откъде да започна? — попита Хайди.

— С кораба. Открийте строителния му проект, плана за разположение на палубите, точното местоположение на кабината на Харви Шийлдс, изобщо всички данни, които със сигурност ще ни отведат до договорите.

Хайди кимна.

— Публичното разследване на бедствието се е състояло в Квебек. Ще започна с ровенето в копията от съдебните решения. Ако секретарката ви ми запази място за следващия полет, мога веднага да тръгна.

Хайди изглеждаше изтощена и психически, и физически, но времето прекалено притискаше Сандекър, за да й предложи кавалерски няколко часа сън преди това. Той замълча за миг, оглеждайки последователно решителния израз на всяко лице.

— Добре — заключи той без никаква емоция, — тогава на работа!