Клайв Къслър
Нощно издирване (65)

65.

— Значи влакът лежи заровен под моста — каза Пит.

Глен Чейс кимна.

— Всичко върви в тази посока.

— Няма къде другаде да бъде — добави Джордино.

Пит се облегна на бордовата ограда на тясното мостче, което висеше над напречната греда на спасителния шлеп. Погледът му проследи как дългата, издадена напред стрела на крана описа дъга и пусна капеща маса от ръждясали трегери в главния трюм. После се завъртя отново и зарови захващащите си челюсти обратно в реката.

— Ако го даваме така, ще ни трябва цяла седмица, докато сондираме дъното.

— Не можем да копаем, преди да сме разчистили останките от пътя — отбеляза Джордино.

Пит се обърна към Чейс.

— Кажи на хората си да изрежат с горелката няколко парчета от оригиналните съединения на усилващата конструкция. Искам да ги дам за анализ в химическа лаборатория.

— Какво очакваш да откриеш? — поинтересува се Чейс.

— Може би защо не е издържал мостът — отвърна Пит.

Един мъж с каска на главата вдигна портативен високоговорител и надвика шума от дизеловия двигател на крана:

— Господин Пит, търсят ви по телефона.

Пит се извини и влезе в командния пункт на шлепа. Търсеше го Мун.

— Някакви вести?

— Никакви — отвърна Пит.

Настъпи мълчание, после Мун заговори:

— Президентът трябва да получи копието до понеделник.

Пит се изуми.

— Но дотогава има само пет дни!

— Ако се появите с празни ръце до един часа следобед в понеделник, всички дейности по операцията ще бъдат прекратени.

Пит сви устни.

— По дяволите, Мун! Не можете да обявявате неизпълними крайни срокове за задачи като тази.

— Съжалявам, но така стоят нещата.

— Защо е тази припряност?

— Мога само да кажа, че въпросът е изключително спешен.

Кокалчетата на ръцете на Пит, забити в приемника, побеляха.

Той не можеше да измисли какво да каже.

— Още ли си там? — попита Мун.

— Да, тук съм.

— Президентът няма търпение да чуе за напредъка ви.

— За какъв напредък?

— Трябва да действаш по-благоразумно — отвърна сприхаво Мун.

— Но всичко зависи от това, дали ще се натъкнем на влака и на купето, в което е пътувал Есекс.

— Ще ми кажеш ли кога ще стане това?

— Има една стара приказка между археолозите: „Нищо не може да се намери, ако то не иска да бъде намерено“ — отвърна Пит.

— Сигурен съм, че президентът ще предпочете по-оптимистичен доклад. Какво да му предам относно възможността да получи договора до понеделник?

— Предай на президента — заговори с леден глас Пит — да не очаква никакви изгледи за успех.

Пит стигна до аналитичната лаборатория към фондацията „Хейзър“ в Бруклин посред нощ. Паркира на заден ход пикапа, за да приближи багажника му до товарния док и изключи двигателя. Там го чакаха доктор Уолтър Маккомб, главният химик, и двама от асистентите му. Пит каза:

— Много съм ви благодарен, че останахте до толкова късно.

Маккомб, с петнайсет години по-възрастен от Пит и с близо трийсет и два килограма повече от него, вдигна едно от тежките парчетата на падналия мост без да изпъшка, и сви рамене.

— Досега от Белия дом не са се обръщали с молба към мен. Как мога да откажа.

Четиримата повдигнаха стоманеното парче и го поставиха в единия ъгъл на малко складово помещение. Там лаборантите използваха електрически трион с острие от молибденова стомана, за да срежат образците, които бяха потопени в разтвор и изчистени от акустика. После парчетата бяха разпределени на лаборанти с различни специалности, за да бъдат направени съответните анализи.

Беше четири часът, когато Маккомб чу заключенията на помощниците си и се приближи към Пит.

— Мисля, че имаме нещо интересно за вас.

— Доколко интересно? — попита Пит.

— Разгадахме причината за срутването на моста Довил-Хъдсън. — Маккомб махна на Пит да го последва в едно помещение, натъпкано с екзотична на вид химическа апаратура. Подаде на Пит голяма лупа и му посочи два предмета върху масата. — Вижте сам.

Пит огледа предметите и погледна питащо Маккомб.

— Какво трябва да гледам?

— Металът, който не издържа на големия натиск, оставя пукнатини. Такива се виждат ясно на мострата вляво.

Пит я огледа отново.

— Е, да, виждам ги.

— Ще забележите, че на мострата отдясно няма никакви линии от пукнатини. Деформацията е прекалено силна, за да е станала по естествени причини. Разгледахме проби от него под сканиращ електронен микроскоп, който ни показа характерните електрони във всеки наличен елемент. Резултатите разкриха остатъци от железен сулфид.

— Какво означава всичко това?

— Всичко това означава, господин Пит, че мостът Довил-Хъдсън е бивал хитро и систематично взривяван.