Клайв Къслър
Нощно издирване (22)

22.

Всеки следобед точно в четири без пет адмирал Джеймс Сандекър, главният директор на Националната агенция за подводни и морски изследвания, излизаше от кабинета си и взимаше асансьора за свързочния отдел на десетия етаж.

Беше дребен човек, висок малко над метър и петдесет, с грижливо подстригана рижа брада и същия цвят гъста коса, която вече даваше признаци за побеляване. Шейсет и шест годишен, той пращеше от здраве. Поддържаше стегнато тяло, като намаляваше дневните дози витамини и чеснови хапчета, допълвайки ги с десеткилометрово тичане сутрин от апартамента си до високата остъклена сграда на главното управление на НЮМА.

Той влезе в огромната, отрупана с апаратура свързочна зала, която заемаше сто и четирийсет квадратни метра площ и се обслужваше от екип от четирийсет и пет инженери и техници. Шест изкуствени спътника, изведени в орбита над земята, свързваха агенцията с метеорологични станции, океанографски научноизследователски експедиции и стотици други морски проекти в действие по целия свят.

Директорът на свързочния отдел вдигна поглед към влизащия Сандекър.

— Господин адмирал, в прожекционна зала В, ако обичате.

Сандекър потвърди с рязко кимване на глава и влезе в малко помещение, което приличаше на кинотеатър. Потъна в мекия стол и търпеливо зачака образът на екрана да дойде на фокус.

След малко от екрана го загледа с пронизителен поглед висок като върлина мъж, намиращ се на разстояние 4 800 километра. Косата му беше черна, а усмихнатото му лице приличаше на скала, която предизвикваше океанската вълна да се разбие в нея.

Дърк Пит седеше на наклонен назад стол, качил неприлично крака върху електронното командно табло. Той вдигна ръката, в която държеше отхапан сандвич, и махна безцеремонно.

— Извинявайте, адмирале, но ме хващате посред закуската.

— Ти никога не си държал на официалностите — измърмори добродушно Сандекър. — Какво те прихвана сега?

— В това недоносче е по-студено, отколкото в ректума на полярна мечка. Изгорихме цял тон калории, за да го поддържаме топло.

— „Леско“ не е туристически кораб.

Пит остави сандвича настрана.

— Може и да не е, но при следващото пътуване екипажът ще изрази признателност, ако бъде помислено малко повече за отоплителната система.

— На каква дълбочина си?

Пит погледна към един уред.

— На двеста двайсет и три метра. Температурата на водата е градус и половина. Не може да се каже, че условията са подходящи за игра на водна топка.

— Някакви проблеми?

— Никакви — отвърна Пит, все тъй усмихнат. — „Леско“ се държи като истински джентълмен.

— Изоставаме с времето — отбеляза с равен тон Сандекър. — Всеки момент очаквам да ми се обадят от президентския кабинет, за да ме питат докъде сме стигнали.

— Ние с екипажа ще се навъртаме наоколо, докато изразходваме горивото. Нищо повече не мога да ви обещая, адмирале.

— Някакви следи от минерали?

— Минахме над огромни находища на желязо, на промишлено добиваеми уран, торий, злато и манган. Над почти всички видове минерали, само не и над първоначалната ни цел.

— Геологията все още ли изглежда обещаваща?

— Индикациите се увеличават, но няма нищо, което да прилича на разместени пластове, седловина или солни куполи.

— Надявам се да се натъкнете на стратиграфен разсед. В него има най-голям потенциал.

— „Леско“ не може да произвежда доходоносен пясъчен нанос, адмирале, може само да го открива.

— Не че искам да сменя темата, но поглеждай по-често в огледалото за обратно виждане. Няма да мога да те отърва, ако навлезеш в чужда територия.

— Канех се да ви питам, какво ще стане, ако попреча на разни слушатели да триангулират видеопредаванията ми?

— Един кадър на четирийсет места.

— Моля, сър?

— Спътниковата съобщителна мрежа на НЮМА има директен мост с четирийсет други станции. Всички те получават и мигновено ретранслират твоите предавания. Забавянето е по-малко от милисекунда. За всеки, настроен на тази предавателна честота, твоят глас и образ идва от четирийсет различни местоположения по земното кълбо. Но няма начин първоизточникът да бъде забелязан.

— Мисля, че мога да си живея с това преимущество.

— Оставям те със сандвича ти.

Пит придаде на лицето си уверен вид и махна лениво с ръка.

Сандекър изчака, докато фигурата на Пит изчезне от екрана, после стана и излезе от прожекционната зала. Изкачи двата реда стълби до компютърната секция и мина през охраната. В остъкленото помещение, разположен встрани от останалите тихо бръмчащи машини, един мъж с бяла лаборантска престилка преглеждаше купчина от компютърни разпечатки. Той вдигна поглед над рамката на очилата си и изчака адмирала да се приближи.

— Добър ден, докторе — поздрави го Сандекър.

Доктор Рамон Кинг му отговори вяло, с вдигане на молива си. Той имаше мрачно лице със светла кожа, издадена напред челюст и вежди като бодлива тел — този тип лица не отразяваха нищо и рядко променяха изражението си.

Доктор Кинг можеше да си позволи да има кисела физиономия — той беше творческият гений, който стоеше зад разработката на „Леско“.

— Всичко ли работи гладко? — опита да завърже разговор Сандекър.

— Сондата работи безпогрешно — отговори Кинг. — Точно както вчера, както онзи ден и предишните две седмици. Ако нашето бебе започне да има проблеми със зъбките, вие ще сте първият, който ще бъде уведомен.

— Предпочитам добрата вест пред липсата на вест.

Кинг избута настрана разпечатките и застана с лице към Сандекър.

— Вие не само искате луната, ами и звездите. Защо продължавате с тази рискована експедиция? „Леско“ е неопровержим успех. Той прониква до по-големи дълбочини, отколкото имахме правото да очакваме. Вратите на откритието, които ни отвори, поразяват ума. За бога, престанете да увъртате и оповестете съществуването му.

— Не! — извика Сандекър. — Не и докато не ми се наложи!

— Какво се опитвате да докажете? — упорстваше Кинг.

— Искам да докажа, че той е нещо повече от претенциозно средство за откриване на минерали.

Кинг нагласи очилата си и се залови отново да преглежда компютърните данни.

— Не съм комарджия, адмирале, но тъй като вие поемате товара на риска върху раменете си, аз ще се присъединя към играта с пълното съзнание, че ще вляза в проклетия списък на Министерството на правосъдието като съучастник. — Той замълча и се вгледа в Сандекър. — Аз имам законно придобити права над „Леско“. И аз, като всеки друг, искам да го видя как печели точки. Но ако нещо се оплеска и ония момчета там, в океана, бъдат хванати като крадци нощем, тогава най-доброто, на което вие и аз можем да се надяваме, е да бъдем намазани с катран и овъргаляни в перушина, а после прокудени в Антарктика. А за най-лошото дори не ми се мисли.