Клайв Къслър
Нощно издирване (1)

1.

Май 1914 година

Северен Ню Йорк

Проблясъци на мълния предизвестиха заплашителна гръмотевична буря над „Манхатън лимитид“, който летеше с грохот по стабилните релси, врязващи се в околностите на Ню Йорк. Струя въглищен пушек във вид на барабанна палка избълва от комина и пръсна сажди към звездите, осейващи нощното небе. В кабината машинистът извади от джоба на работния си комбинезон сребърен часовник „Уолтхам“, отвори капачката и погледна циферблата на светлината от пещта. Не приближаващата буря го безпокоеше, а неумолимото пълзене на времето, което се стремеше да ограби част от точното му разписание.

Той погледна навън от дясната страна на кабината и видя как траверсите профучаваха под осемте огромни водещи колела на локомотива тип 2-8-0 Консолидейшън. Подобно на капитан на кораб, който живее със своя плавателен съд, той от три години беше на една и съща парна машина. Беше много горд с „Препускащата Лена“, както гальовно наричаше тежката няколко тона локомотивна машина от желязо и стомана. Построен през 1911 година от „Алкос Шенектейди уъркс“, локомотивът беше боядисан в лъскаво черно, с една червена лента, а номерът 88 беше грижливо изписан на ръка със златна боя.

Той се заслуша в шума на стоманените колела, които тракаха ритмично върху релсовите съединения, и почувства инерцията на локомотива, теглещ седем вагона.

После издърпа дросела с още една степен нагоре.

Ричард Есекс седеше зад писалището в библиотеката на дългия 21 метра вагон „Пулман“, прикачен най-отзад. Твърде уморен, за да заспи, и отегчен от еднообразното пътуване, той съчиняваше писмо до жена си, за да убие времето.

Описваше вътрешната украса на вагона, изящно резбованото орехово дърво, красивите месингови електрически лампи, въртящите се столове, тапицирани с червен плюш, и палмите в саксии. Спомена дори и за подвижните огледала и керамичните плочки в тоалетните на четирите просторни спални купета.

Зад него, в богато облицования с ламперия остъклен салон, петима гвардейци в цивилни дрехи играеха карти. Димът от пурите им се издигаше на сини облаци към брокатения таван, а оръжията им лежаха небрежно върху мебелната гарнитура. От време на време някой от картоиграчите се навеждаше над един от пръснатите наоколо върху персийския килим плювалници. Те се явяваха може би най-високата степен лукс, който някога им е бил предоставян, заключи в себе си Есекс. Разкошният транспорт сигурно струваше на правителството почти седемдесет и пет долара на ден и всичко това за едното пренасяне на лист хартия.

Той въздъхна и довърши писмото. После го залепи в плик и го напъха в малкото джобче на сакото си. Сънят продължаваше да го избягва, затова той се загледа през сводестите еркерни прозорци в тъмния пейзаж и се заслуша в писъка на локомотивната свирка, прозвучал малко преди да подминат светлините на селска гара или извънселищно кръстовище. Накрая се изправи и се запъти към елегантната трапезария, където се настани край махагонова маса, покрита със снежнобяла покривка с подредени върху нея кристални чаши и сребърни прибори. Хвърли поглед върху часовника си — беше няколко минути преди два сутринта.

— Какво ще обичате, господин Есекс? — Чернокожият сервитьор изникна като след замах с магическа пръчка.

Есекс го погледна и се усмихна.

— Знам, че е доста късно, но си помислих дали ще мога да получа някаква лека закуска.

— На вашите услуги, сър. Какво желаете да поръчате?

— Нещо, което да ми помогне да затворя очи.

Сервитьорът мигом разкри всичките си зъби в усмивка.

— Мога ли да ви препоръчам малка бутилка бургунди „Помар“ и пълна чаша горещ бульон от миди?

— Това ще ми дойде добре, благодаря.

След малко, докато отпиваше от виното, Есекс отново се запита дали на Харви Шийлдс също му се изплъзва съня.