Клайв Къслър
Нощно издирване (43)

43.

— Надявам се, нямате нищо против, че поисках веднага да ви видя — каза президентът, излизайки от асансьора.

— Никак дори — отвърна Сандекър без нотка горделивост. — Всичко е подготвено. Заповядайте оттук.

Президентът направи знак на хората от тайните служби да чакат до асансьора, после последва адмирала по застлания с килим коридор до голяма портална врата от кедрово дърво. Сандекър отвори едното крило и се отдръпна настрана.

— Заповядайте, господин президент.

Помещението беше кръгло, а стените — облепени с тъмночервен плат. Прозорци нямаше, единствената мебел беше голяма маса във форма на бъбрек, поставена точно в средата. Плотът й се осветяваше от два горни прожектора — син и зелен. Президентът се приближи и спря поглед върху предмет, дълъг деветдесет сантиметра, който лежеше върху фин пясък.

— Значи така изглежда той — каза президентът с благоговение в гласа.

— Да, така изглежда гробът на „Емприс ъв Айрланд“ — потвърди Сандекър. — Нашият миниатюрен модел е направен по видеоснимки, препредадени от „Ошън венчърър“.

— А това ли е спасителният кораб? — посочи президентът друг модел, който висеше върху прозрачна пластмасова поставка на около трийсет сантиметра над „Емприс“.

— Да, моделите са в точна пропорция един към друг. Разстоянието между тях показва дълбочината от повърхността до морското дъно.

Президентът огледа отново модела на „Емприс“, после поклати глава от удивление.

— Договорът е толкова малък спрямо огромния параход. Откъде ще почнете да търсите?

— Нашата изследователка е открила пролука на това място — поясни Сандекър. — Успяла е да определи точното местоположение на кабината на Харви. — Той посочи място в средата на заровения десен борд на корпуса. — Тя се пада някъде тук. За жалост, има голяма вероятност кабината да е напълно разрушена при сблъсъка с товарния кораб.

— И как смятате да стигнете до нея?

— След като екипът проучи вътрешността на парахода с подводен апарат за търсене от разстояние — отвърна Сандекър, — операцията по изваждането ще започне от лодъчната палуба и ще прониква надолу към целта.

— Струва ми се, че сте избрали по трудния път — отбеляза президентът. — Аз например бих влязъл от долната външна страна на корпуса.

— Лесно е да се каже… Според възможно най-точните ни изчисления кабината на Шийлдс лежи под тонове тиня. Уверявам ви, господин президент, чистенето на дънна кал е опасна, изтощителна процедура, която отнема и много време. Атакувайки вътрешността на кораба, хората ще имат твърда платформа, от която да си вършат работата и най-важното, ще могат по всяко време да определят точно откъде да проникнат, като се ориентират по плана на корабостроителите.

— Приведохте ми убедителни аргументи — примири се президентът.

— Разчитаме на четири различни системи — продължи Сандекър, — за да си проправим път през утробата на кораба. Едната е чрез дерик-крана, който виждате на борда на „Ошън венчърър“. Конструиран е за повдигане до петдесеттонен товар, така че ще може да отмества по-тежките останки. Втората, двуместна подводница с механични ръце, ще действа като универсално дублиращо съоръжение.

Президентът взе една изработена до най-малките подробности миниатюра и я разгледа.

— Както виждам, това се явява подводницата.

— Да — кимна Сандекър. — Името й е „Сафо I“. Тя е един от четирите дълбоководни възстановителни плавателни съдове, използвани миналата година за проекта „Титаник“.

— Не исках да ви прекъсвам. Продължавайте.

— Третата система е основният елемент на операцията. — Сандекър взе една фигура, която приличаше на детска играчка, изобразяваща механична полярна мечка с отвори по закръглената като луковица глава. — Това е съчленен водолазен костюм под атмосферно налягане за дълбоководно потапяне, наричан предимно костюм ДЖИМ. Направен е от магнезий и стъклено влакно и в него човек може да работи часове наред на огромни дълбочини, без да се налага да понижава налягането. Два такива костюма дават възможност на шестима души да работят на смени върху разбития кораб без прекъсване.

— Изглежда доста тежък и неудобен.

— На сушата, с един оператор вътре, тежи петстотин килограма, а във водата — само около трийсет. И е учудващо гъвкав. Може да се каже, че приравнява ходенето по морското дъно с ходенето в пустинята Сахара.

Президентът пое подадената му от Сандекър фигурка и раздвижи мъничките й ръце и крака.

— Значи това изхвърля от употреба водолазите с акваланги.

— Не напълно — отвърна Сандекър. — Един водолаз с триизмерна подвижност все още се явява гръбнакът на всякаква спасителна операция. Четвъртата и последна система е така нареченото дълготрайно потапяне. — Той посочи модел във форма на цилиндричен резервоар. — Екип от водолази ще се настанят в тази херметична камера, като дишат смесица от хелий и кислород. Тя ще ги предпазва от наркотичния ефект при вдишването на нитроген под налягане. Камерата дава възможност на хората да работят под вода дълго време, без опасност газовете от белите дробове да се разтварят в кръвта, като образуват мехурчета и причиняват отклонения. Освен това не е нужно те да понижават налягането до завършека на работата си.

Президентът мълчеше. По образование и професия той беше адвокат — човек на точността и аналитичния ум, но научните данни му се изплъзваха. Не му се искаше да изглежда глупак в очите на адмирала. Подбираше думите си внимателно, когато заговори отново:

— Вашите хора положително нямат намерение буквално да направят пътека през цял акър стомана.

— Не, има по-добър метод.

— Да използват експлозиви може би?

— Прекалено е рисковано това — отвърна с делови тон Сандекър. — Стоманата на разбития кораб е била разяждана от корозия в продължение на седемдесет и пет години. Станала е пореста и издръжливостта й силно е намаляла. Заряд, сложен на погрешно място или много мощен, ще причини пълната разруха на кораба. Не, ще си проправим път чрез рязане.

— С ацетиленови горелки, нали?

— С пироксон.

— За пръв път го чувам.

— Това е запалителна субстанция, която може да гори под вода с невероятно висока температура при предварително определено времетраене. След като пироксонът бъде допрян до мястото, което трябва да се среже, той се възпламенява чрез електронен сигнал. При температура три хиляди градуса по Целзий той ще стопи всяка бариера по пътя си, включително скала.

— Трудно е да си го представи човек.

— Ако имате още въпроси, на ваше разположение съм…

Президентът махна с ръка видимо доволен.

— Не, удовлетворен съм. Вие и вашите хора вършите забележителна работа.

— Дори да не намерим договора, поне ще знаете, че сме направили всичко, което технически е било възможно.

— Да разбирам ли, че не храните големи надежди?

— Откровено казано, господин президент, мисля, че шансът ни е толкова, колкото на синигер в човката на ястреб.

— А какви са ви предположенията за договора в „Манхатън лимитид“?

— Ще се въздържа от всякакви изказвания, докато не открием влака.

— Е, поне вече съм наясно с плановете ви — усмихна се президентът.

Сандекър изведнъж доби навъсен вид.

— Сър, имам един въпрос.

— Слушам ви.

— Мога ли най-почтително да ви попитам, за какъв дявол е всичко това?

Сега президентът на свой ред се навъси.

— Ненапразно питате, адмирале, но единственото, което ще ви кажа, е, че този план е налудничав — отвърна той със злорад израз в очите. — Най-налудничавият план, замислян някога от президент на Съединените щати.