Клайв Къслър
Нощно издирване (51)

51.

Глай лежеше като мъртъв. Ръцете му бяха безжизнено разперени, краката — извити навън и леко сгънати. Приличаше на спукан балон.

— Как успяхте да го направите? — попита Шоу.

Пет държеше много голям гаечен ключ.

— Това служи еднакво добре за завъртане на болтове и за пробиване на черепи.

— Мъртъв ли е?

— Съмнявам се. Само гюле може да го довърши.

Шоу пое няколко дълбоки глътки въздух и разтри контузените си ръце.

— Много съм благодарен за навременната ви намеса, господин… ъ…

— Името ми е Пит, господин Шоу. И можете да престанете с тази игра. И двамата знаем всичко един за друг.

Шоу превключи съзнанието си от първа на втора скорост. Тъкмо бе извадил късмет, като се избави от един противник, и сега насреща му излезе друг.

— Поемате голям риск, господин Пит. Екипажът ми може да влезе тук всеки момент.

— Ако някой изобщо влезе — отвърна безгрижно Пит, — то това ще е моят екипаж. Докато вие танцувахте валс с тая ходеща маса мускули, екипажът ви беше прибран на сигурно място в машинното отделение.

Пит пъхна инструмента в страничния джоб на непромокаемото си яке и седна.

— Всички бяха много отзивчиви. Но предполагам, така се държат хората, когато виждат пред себе си автоматичен пистолет.

По гърба на Шоу полазиха болезнени тръпки. Той стисна устни и лицето му пребледня. Направи няколко опита да се наведе, но те само влошиха положението му.

Пит го наблюдаваше.

— Предлагам ви да отидете да си прегледате костите, след като уведомите МИ-6 за последните събития.

— Благодаря ви за загрижеността — измънка Шоу. — Как узнахте толкова много за мен?

— Вие добихте мигновена известност, когато погледнахте в камерите на нашия подводен прибор за обследване. Хайди Милиган разпозна лицето ви и ЦРУ допълни миналото ви.

Шоу присви очи.

— Нима капитан Милиган е на вашия кораб?

— Тя ми каза, че сте стари приятели. Хубава жена, и бързо схваща. Тя прави нашите исторически проучвания.

— Ясно — въздъхна Шоу. — Проправя пътя за спасителната ви операция.

— Ако имате предвид, че Хайди ни е посочила къде се намира кабината на Шийлдс, да, така е.

Шоу не преставаше да се удивлява на откровеността на американеца. Пит, от своя страна, не преставаше да се дразни от английското предпочитание да се извъртат нещата.

— Защо сте тук, господин Пит?

— Почувствах, че е дошло време да ви предупредя да прекратите дейността си.

— Да прекратя дейността си?

— Няма закон, който да ви забранява да седите на скамейката като зрител, господин Шоу. Но дръжте момчетата си далеч от мястото на спасителната ни операция. Последният се опита да играе грубо.

— Сигурно говорите за господин Глай там.

Пит погледна към неподвижното тяло и рече:

— Трябваше да предположа, че това е той.

— Мина времето, когато можех да го направя подходящ партньор — каза замислен Шоу.

Пит се засмя и с усмивката си стопли цялата кабина.

— Много се надявам като навърша шейсет и шест години да бъда в същата форма, в каквато сте и вие сега.

— Добро предположение.

— Тегло — седемдесет и седем килограма, височина метър и осемдесет и пет, служите си предимно с дясната ръка, много белези по тялото. Не е предположение, господин Шоу. Имам копие от биографията ви. Водил сте интересен живот.

— Може би, но вашите постижения далеч надминават моите. — Шоу се усмихна за първи път. — Разбирате, че и аз имам сведения за вас.

Пит погледна часовника си.

— Трябва да се връщам на „Ошън венчърър“. Приятно ми беше, че се запознах с вас.

— Ще ви изпратя до кораба ви. Това е най-малкото, което мога да направя за човека, който спаси живота ми.

На палубата отвън стояха двама мъже. И двамата имаха размерите и формата на полярни мечки. Единият от тях, като видя Шоу, заговори с глас, който като че излизаше от петите му:

— Някакви проблеми, сър?

Пит поклати глава.

— Никакви. Готови ли сте да потегляме?

— Всички са на борда освен нас.

— Вървете, и аз идвам.

Двамата мъже хвърлиха на Шоу поглед, в който се четеше: „не се опитвай да хитруваш“, и се прехвърлиха зад борда в голяма моторна лодка, вързана за влекача.

Пит се обърна и каза:

— Предайте много поздрави на генерал Симс.

Шоу изгледа Пит с нестихващо уважение.

— Има ли нещо, което да не знаете?

— О, много неща не знам. — Лицето на Пит прие лукав израз. — Преди всичко, никога не си губя времето да играя табла.

Господи, този мъж е повече от чудо, помисли си Шоу, но тъй като беше голям професионалист, не можеше да не забележи ледената му проницателност под външния израз на дружелюбно отношение.

— Ще се радвам да ви науча някой ден. Доста добре владея играта.

— Очаквам с нетърпение.

Пит му подаде ръка.

За всичките си години в опасния бизнес на шпионажа Шоу не помнеше да се е ръкувал някога с врага си. Той задържа поглед в очите на Пит.

— Простете ми, че не ви пожелавам късмет, господин Пит, но няма да ви бъде разрешено да намерите договора. От ваша страна, имате всички шансове да спечелите. От моя — всички шансове да загубя. Трябва да го разберете.

— И двамата с вас знаем резултата.

— Щях много да съжалявам, ако трябваше да ви убия.

— И на мен нямаше да ми е особено приятно. — Пит прекрачи бордовата ограда, спря се и махна с ръка. — Желая ви успех, господин Шоу! — После скочи върху предната палуба на моторната лодка.

Шоу продължи да стои, проследявайки с поглед малката лодка, която постепенно се изгуби в тъмнината. После уморено заслиза към машинното отделение и освободи доктор Коли и екипажа на влекача.

Когато се върна в кабината си, Фос Глай вече го нямаше.