Клайв Къслър
Нощно издирване (16)

16.

Един офицер с униформа на Кралските военновъздушни сили пристъпи напред, когато Брайън Шоу мина през паспортната проверка на летището.

— Господин Шоу?

— Да, аз съм Шоу.

— Лейтенант Бъртън-Ангъс, от британското посолство. Извинете, че не ви прекарах през паспортната проверка, но се забавих поради задръстване в движението. Добре дошъл във Вашингтон!

Докато се ръкуваха, Шоу огледа неодобрително униформата му.

— Не сме ли прекалено очебийни?

— Съвсем не — усмихна се Бъртън-Ангъс. — Ако ненадейно се появях на летището в цивилно облекло, някой можеше да си помисли, че се прикривам като шпионин. По-добре е да изглеждам както обикновено.

— Откъде да си взема багажа?

— Няма да е необходимо. Защото за жалост се наложи престоят ви в столичния град да бъде доста съкратен.

Шоу съобрази каква е работата.

— Кога излита следващият ми самолет и за къде пътувам?

— След четирийсет минути продължавате за Лос Анджелис. Ето ви билета и бордната карта.

— Ще си поговорим ли?

— Разбира се. — Бъртън-Ангъс хвана Шоу за лакътя. — Предлагам това да стане, докато се движим между тълпата. Така ще затрудним някой подслушвач, бил той човек или електронен механизъм.

Шоу кимна разбиращо.

— Отдавна ли сте в службата?

— Генерал Симс ме завербува преди шест години. — Бъртън-Ангъс го поведе към щанда за книги в магазина за подаръци. — Вие знаете за участието ми във вашата задача.

— Четох доклада. Вие сте този, който е разкрил първата следа от договора.

— Да, чрез сенатския историк.

— Джак Мърфи.

Бъртън-Ангъс потвърди с глава.

— Имахте ли възможност да измъкнете още информация от него? — попита Шоу.

— Генерал Симс смята, че е по-добре да не го насилваме. Казах на Мърфи, че Лондон няма сведения за договора.

— И той повярва ли ви?

— Няма причина да не ми повярва.

— Значи зачеркваме Мърфи и започваме с някой друг — рече Шоу.

— Причината за заминаването ви за Лос Анджелис — продължи Бъртън-Ангъс — е, че Мърфи е разбрал за договора от една жена, служеща във военната флота, която му поискала справка. Той открил стара снимка и й направил копие. Един от нашите хора претърси кабинета му и намери файла с молбите за справки. Единствената жена на служба във военната флота, чието име се появило във файла, е капитан втори ранг Хайди Милиган.

— Има ли надежда да се доберем до нея?

— Капитан Милиган е свързочник на борда на десантен транспортен плавателен съд, плаващ за Индийския океан. Той потегли от Сан Диего преди два часа.

Шоу се спря.

— След като Милиган е вече далеч, какво ни остава тогава?

— За щастие, на кораба „Арвада“ на Военновъздушните сили на САЩ, е наредено да хвърли котва в пристанището на Лос Анджелис за три дни. Трябвало да се направи някаква модификация на автоматичната кормилна система.

Двамата продължиха да вървят. Шоу гледаше лейтенанта с нарастващо уважение.

— Много добре сте информиран.

— Това е част от работата ми — сви от скромност рамене Бъртън-Ангъс. — Малко тайни имат американците от англичаните.

— Утешителна мисъл.

Бъртън-Ангъс леко поруменя.

— Не е зле да се придвижим към залата за заминаващи пътници. Изходът за отвеждане към самолета ви е номер двайсет и две.

— Тъй като сменям самолет — каза Шоу, — любопитно ми е да узная какви са новите ми инструкции.

— Безспорно — отвърна Бъртън-Ангъс. — Разполагате с приблизително седемдесет и два часа, за да разберете какво знае капитан Милиган.

— Ще ми е нужна помощ.

— След като се настаните в хотела, с вас ще се свърже господин Греъм Хъмбърли, доста заможен посредник при продажби на автомобили „Ролс-ройс“. Той ще ви уреди да се срещнете с капитан Милиган.

— Той ще уреди да се срещна с капитан Милиган — повтори Шоу със саркастичен тон.

— Ами да — отвърна Бъртън-Ангъс, сепнат за миг от явната скептичност на Шоу. — Хъмбърли е бивш британски поданик. Човекът прокарва огромен канал за важни контакти, особено във Военноморските сили на САЩ.

— И двамата с него ще се качим по подвижното мостче на американски военен плавателен съд, развявайки знамето на Обединеното кралство и подсвирквайки си „Британия господства над вълните“, и ще искаме да разпитаме корабен офицер.

— Ако някой може да свърши тази работа, това е само Хъмбърли — каза решително Бъртън-Ангъс.

Шоу дръпна дълбоко от цигарата си и погледна лейтенанта.

— А аз за какво съм? — попита Шоу с ледено безразличие.

— Така, както аз го разбирам, господин Шоу, някога вие сте бил оперативен работник в разузнавателната служба. Познавате добре американците. Хъмбърли от своя страна, смята да ви представи като английски бизнесмен и свой стар приятел от годините му в Кралските военноморски сили, който също е с ранг от военната флота. Естествено, вие сте и на подходяща възраст.

— Звучи логично.

— Генерал Симс не очаква чудеса. Но ние трябва да предприемем нещо. Най-многото, което можем да очакваме от Милиган, е тя да се окаже трамплин.

— И все пак, аз за какво съм?

Бъртън-Ангъс се спря и погледна към телевизионните екрани с разписанията на заминаващите полети.

— Ред е на вашия самолет. Ето ви билетите. Не се притеснявайте за багажа си. За него ще се погрижат.

— Това го предположих.

— А колкото до вас, мисля, че са ви избрали заради отбелязаните в досието ви… как да кажа… успешни взаимоотношения с противоположния пол. Генерал Симс смята това за ценно качество. А и фактът, че капитан Милиган доскоро е имала интимна връзка с адмирал, два пъти по-възрастен от нея, също хвърли зарчето във ваша полза.

Шоу го погледна със смразяващ поглед.

— Това идва да покаже какво трябва да очаквате някой ден, млади момко.

— Не е нищо лично — усмихна се плахо Бъртън-Ангъс.

— Казахте, че сте в занаята от шест години, нали?

— И четири месеца, за да съм по-точен.

— Научиха ли ви как да забелязвате прикритие за наблюдение?

Бъртън-Ангъс присви очи.

— Тези часове бяха задължителни. Защо питате?

— Защото сте скъсан на изпита — отвърна Шоу и изчака думите му да проникнат до съзнанието на лейтенанта, после посочи с глава наляво. — Онзи мъж с металното дипломатическо куфарче, който невинно си гледа часовника, се лепна за нас, откакто излязохме от залата за пристигащи пътници. Както и стюардесата с униформа на „Пан Американ“ на пет-шест метра от нас. Тя му е подкреплението. Те трябва да имат и трето „око“, който се спотайва някъде пред нас. Него още не съм го разкрил.

Бъртън-Ангъс видимо пребледня.

— Не е възможно — промълви той. — Не може да са по следите ни.

Шоу се обърна, извади бордната си карта и я подаде на момичето на изхода. После отново застана с лице към лейтенанта.

— Ще излезе — заговори той с най-язвителния си тон, — че англичаните са тези, които имат малко тайни от американците.

Той се отдалечи от Бъртън-Ангъс, който стоеше с вид на удавник.

 

 

Шоу се разположи на седалката си, отпусна се и му се допи шампанско. Стюардесата му донесе две малки бутилки и пластмасови чаши. На етикетите пишеше „Калифорния“. Предпочиташе да е „Татинже“, сухо, от някоя добра реколта. Хм, присмя се той наум, калифорнийско шампанско в пластмасова чаша! Дали ще се цивилизоват някога тия американци?

След като видя сметката на едната бутилка, той потъна в размишления. ЦРУ го бе посочил с пръст в мига, в който се качи на самолета в Англия, точно както бе предвидил генерал Симс.

Но това изобщо не обезпокои Шоу. Винаги му беше по-лесно да работи, когато нещата са явни. Да се спотайва край алеите като безличен човек никога не е било по вкуса му. Обзе го въодушевление, че отново се впуска в нещо, което навремето бе вършил толкова добре. Сетивата му не го бяха оставили — може би действаха с една йота по-бавно, но все още бяха достатъчно изострени.