Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (90)

Епилог

Две седмици по-късно

Мак седеше на верандата на къщата си в Малибу, вдигнал крака върху перилата, и наблюдаваше разбиващите се вълни на Тихия океан. Съни току-що бе дошла при него и бе донесла пица. Имаха още и бутилка добро калифорнийско червено вино, поставено на металната масичка между тях. Пират стоеше на обичайното си място, проврял глава между пръчките на перилата, оглеждайки плажа за нещо, което да гони — например пеликан или чайка. Съни седеше на стария метален шезлонг „Уол Март“. От три години молеше Мак да го замени с друг, но без резултат. Тесоро лежеше в скута й, а тя й подаваше хапка от пицата. Здрачът около тях се сгъстяваше.

Мак гледаше щастливо малкото си семейство, блестящия в зелено океан и редицата светлинки, които опасваха дългия залив. Беше свикнал с гледката, но въпреки това тя винаги бе вълшебна за него. Той обичаше Малибу.

— Чудесна ваканция — каза Съни между хапките пица и глътките вино.

— Да, страхотна — съгласи се Мак, без да откъсва поглед от нея.

Тя потрепери, защото нощният бриз бе хладен. Влезе вътре и се върна с дънкова риза. Поднесе я към лицето си и вдъхна неговата мъжка миризма.

— Защо мъжките ризи винаги миришат толкова хубаво! — запита и наметна раменете си.

Телефонът звънна.

Погледите им се срещнаха. Тишината помежду им изпълваше въздуха с напрежение. Телефонът звънна отново.

— Не отговаряй — помоли Съни.

Мак се поколеба, ръката му закръжи над апарата. Просто не можеше да остави телефона да звъни, макар да знаеше, че вероятно предвещава нови проблеми.

Съни въртеше неспокойно красивия си годежен пръстен с розовия диамант. Знаеше, че ако Мак отговори, това ще означава нова работа и нови загадки. А тя се бе надявала, че скоро ще намерят време да се оженят и дори може би да се върнат в прекрасния Сен Тропе за медения си месец. И ще прекарат времето си така, както тя имаше намерение, преди да се появят другите пострадали от измамата и да променят ваканцията им. Ако само Мак успееше да се сдържи и не отговореше на обаждането.

Но Мак си бе Мак. Усмихна се и отговори. Както винаги.