Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (46)

Глава 46

Нощният клуб бе слабо осветен. Техномузиката се отразяваше от стените и тавана. Звукът ги обгърна, ритъмът зазвуча в ушите им и веднага отведе Белинда на претъпкания дансинг. Валенти бе плътно до нея. Съни, която също не успя да устои на ритъма, се присъедини към тях, след това Нейт задърпа натам и Сара, която през цялото време се съпротивляваше. Мак ги гледа около минута. Усещаше ясно присъствието на Лев зад себе си, а погледът му обхождаше лицата, по които блестяха капчици пот, и телата, по които проблясваха истински бижута.

И видя познато лице. Каролин седеше сама до малка маса в дъното. Това не бе Каролин, която работеше на рецепцията, а онази от казиното, облечена в рокля от шифон, с диамантени обеци и бретон, паднал ниско над очите. Макар че лицето й бе полускрито, Мак я позна. Имаше нещо в това ново „аз“ на Каролин — в арогантно отметнатата й назад глава, в преметнатата през облегалката на съседния стол ръка и нервно потропващия крак — което не можеше да се сбърка с нищо друго.

На масата пред нея имаше две чаши за мартини. И двете празни. Мак погледна Валенти, но неговото внимание продължаваше да е изцяло посветено на Белинда. Мак се съмняваше, че въобще е забелязал Каролин.

Отиде при нея. Приближи се зад гърба й и каза:

— Каролин?

Тя подскочи, после се обърна рязко и го погледна. Като гледаше многобройните изражения, които преминаха през лицето й, за миг Мак си помисли, че тя отрече да е онази Каролин, която той познаваше.

После възкликна:

— О, мосю Райли! — и извърна поглед смутена. — Не очаквах да ви видя тук.

— Аз също. — Мак посочи свободния стол. — Може ли?

— Но, разбира се. — Каролин прокара разсеяно длани през косата си.

— Изглеждате прекрасно тази вечер — каза Мак и изгледа диамантените обеци. Струваше му се, че камъните са истински, но само Съни можеше да му каже със сигурност.

— Благодаря, мосю Райли.

— Моля, наричайте ме Мак. Предлагам да се обръщаме един към друг на „ти“. Чувствам се така, сякаш те познавам. — Това не бе вярно, но поне полагаше началото на разговор. — Е, познавам те поне от хотела. Трябва да призная, че тази Каролин е изненада.

Този път Каролин се усмихна.

— Мисля, че си мил човек, Мак.

— А аз мисля, че ти си много хубава жена. Или може би са две различни жени. — Водеше разговора натам, накъдето искаше. — Чакаш ли някого? — Посочи чашите.

Тя сви леко рамене в онзи красноречив жест, който французойките владеят така добре.

— Приятелката ми току-що си тръгна. Ще почакам да видя дали ще дойде гаджето ми.

Мак повдигна вежда.

— И защо се съмняваш в това?

Каролин се засмя.

— Защото, Мак Райли, снощи се скарахме. И сега не знам какви са отношенията ми с него.

Мак можеше да й каже, макар че бе по-добре да не го прави. Предложи й да я почерпи с питие. Погледна Лев, който продължаваше да стои в сянката. Всичко беше наред.

Каролин отпиваше от мартинито и го гледаше над ръба на чашата.

— А ти, Мак? Забавляваш ли се?

— Е, сега, да видим… — Мак изви очи към тавана и се престори, че мисли, с което я разсмя. — Да, разбира се. Снощи двамата със Съни бяхме в казиното в Монте Карло и Съни изгуби много пари на рулетка.

Зачака Каролин да каже, че също е била в казиното, обаче тя не го направи. Той каза:

— А тази вечер плавахме с яхта на име „Синият Пикасо“.

Този път предизвика реакцията, която очакваше. Каролин остави рязко чашата си върху масата и разля част от питието. Мак взе салфетката и попи течността.

— Да, прекрасна яхта. — Продължи да говори, без да откъсва поглед от лицето на Каролин. Очакваше тя да каже, че познава Валенти, и дори да сподели с него, че той е гаджето й. Знаеше, че между тях има нещо доста по-сериозно от бегло познанство.

Каролин мълчеше. След това го гледа дълго и втренчено. Погледът й караше Мак да се чувства неудобно. Какво се четеше в очите й? Гняв? Омраза? Страх?

Тя се наведе към него.

— Знам за телевизионното ти шоу, Мак. Знам, че си детектив с добра репутация, че си умен… Трябва да говоря с теб.

— По всяко време. Сега?

Тя хвърли поглед на Валенти.

— Не. Сега трябва да тръгвам. Моля те, дай ми телефонния си номер. Ще ти се обадя утре. И ще ти кажа по кое време ще бъда свободна. — Поколеба се, после извади визитна картичка от малката черна чанта, на която Марк забеляза скъпата марка „Прада“. Подаде му я. — Това е адресът ми. Можем да се срещнем и у дома по-късно през деня.

— Само ми кажи кога. — Улови погледа, който хвърли на Валенти, преди да се изправи. — И, Каролин?

— Да? — Тя се спря, но тялото й бе напрегнато като на човек, готов всеки миг да побегне.

— Всичко ще бъде наред, обещавам.

Каролин го гледа дълго и втренчено.

— Не съм сигурна. Не и след като чуеш онова, което имам да ти кажа.

После, с прошумоляване на късите си поли от шифон, тя бързо се смеси с тълпата.

Мак се върна при тяхната маса и видя, че Съни и Сара са се отпуснали изтощени на столовете.

— Това тук е най-дивата тълпа на света! — възкликна Съни, докато гледаше две доста пийнали млади жени в къси рокли на „Версаче“ и сандали с дванайсетсантиметрови токчета да танцуват върху една от масите и да развяват напред и назад дългите си коси. Между гърдите им се стичаха ручейчета пот, възбудата нарастваше. На земята нямаше и сантиметър свободно местенце и Мак се радваше, че не му се налага да вземе участие във всеобщото безумие. Танците не бяха негова сила. Той бе от старомодните мъже, които обичат да държат жените в прегръдките си, докато танцуват. Така направи и сега. Взе в обятията си протестиращата Съни и затанцува бавно, допрял буза до нейната.

— Като Фред и Джинджър — прошепна тя в ухото му.

— Само че по-добре — съгласи се той.

В този момент, с крайчеца на окото си, долови Лев да се движи. Погледът на Мак също бе прикован във вратата. А там стояха двама мъже в бели сака и черни ризи. Огромни, мускулести, скъпи и модерни. Изглеждаха точно такива, каквито бяха.

Мак видя Лев да прави знак на двама от хората си, които заобиколиха дансинга и се приближиха до тях. Само Мак и такива като него можеха да забележат, че всички те са въоръжени. Потърси с поглед Белинда с надеждата, че главорезите може би все още не са успели да я видят. Обаче тази нощ Белинда бе звездата на шоуто — танцуваше, смееше се и се забавляваше в пълно неведение за опасността.

— Съни — каза Мак, — заведи бързо Белинда в тоалетните. И прекоси дансинга, не го заобикаляй. Останете там, докато Лев не дойде да ви вземе.

Съни не го помоли за обяснение. Познаваше този негов тон, който предвещаваше беди. Мак я прикри с тялото си, а тя потупа Белинда по рамото, после я хвана за ръката и я поведе през тълпата. Той отново задиша спокойно. Тълпите бяха нещо добро, все пак. Дори тези двамата главорези щяха да помислят, преди да предприемат отвличане или да стрелят в претъпкан нощен клуб в Южна Франция.

Обърна се и отиде при двамата от хората на Лев, които стояха зад гърбовете на руснаците. Той обаче застана пред тях. Те откъснаха погледи от дансинга, вдигнаха квадратните си брадички и го загледаха гневно, а ръцете им автоматично се скриха под саката.

— Господа — усмихна им се Мак. — Не мисля, че управителят ще одобри каквото и да било насилствено поведение. Всъщност готов съм да се обзаложа, че много скоро ще бъдете помолени да си вървите.

Мак хвърли поглед вдясно. Техните погледи го последваха. Двама едри мъжаги от охраната на заведението заеха места от двете страни на вратата и ги загледаха. Руснаците се обърнаха, но само за да застанат лице в лице с хората на Лев.

Свиха безгрижно рамене — като че ли да кажат: „Какво пък, по дяволите?“ И излязоха бързо през вратата, през която току-що бяха влезли.

Мак ги последва.

— Господа? — извика след тях. Те не се обърнаха. — По-добре кажете на шефа си, че въоръжените хулигани не се разбират добре с ченгетата в Сен Тропе. Нито пък където и да е другаде по Ривиерата.

Обърна се към Лев, който нарочно се бе отдръпнал. Не искаше да бъде разпознат.

— Белинда е в тоалетните със Съни. Изведи я от тук възможно най-бързо и без да бъдете забелязани.

— Видяха я и ти го знаеш — отговори Лев.

Мак въздъхна тежко.

— По дяволите. Знам. И сега — какво?

— Единственото, за което се сещам, е да я заведеш у дома си в Малибу.

Мак го изгледа.

— И какво ще каже Съни?

— Това е твой проблем — отговори Лев, вече на път да спаси Белинда.

Мак се погрижи за Валенти. Каза му, че Белинда не се чувства добре и се е прибрала в хотела. Благодари му за вечерта и му пожела лека нощ. Знаеше, че Лев вече е вдигнал на крак местната полиция. Главорезите нямаше да се върнат, но мястото им със сигурност щеше да бъде заето от други. Проблемите предстояха.