Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (2)

Глава 1

Беше началото на юни, денят преди дългоочакваната ваканция. Съни опаковаше багажа, което означаваше, че в нейния апартамент с високи от пода до тавана прозорци и изглед към пристанището цареше хаос. Той не беше подреден и в най-добрите времена — нещо, което подлудяваше Мак. Изключение правеше кухнята, която беше безупречно чиста — като операционна.

Съни беше усвоила готварското изкуство от баба си, мексиканката (традиционните мексикански блюда, които тя приготвяше в навечерието на Коледа, не биха могли да бъдат забравени) и обожаваше кухнята си. Обичаше да готви за Мак и винаги обръщаше особено внимание на избора на вино — то трябваше да достави удоволствие на мъжа, който вече се беше превърнал в познавач. И винаги обличаше нещо сладко и секси — за да поласкае и сърцето му, а не само небцето му.

При първата им среща — а именно, на прес партито по случай неговото шоу — той беше облечен в дънки и тениска, които бяха неговото обичайно облекло, както тя скоро разбра, а сините му очи я пронизваха и й нашепваха, че тя е най-хубавото нещо за цялата вечер. Електричеството пробяга по пръстите им, когато си стиснаха ръцете. На Съни се стори, че двамата са свързани, по тялото й се разляха топли вълни, които приятно погъделичкаха кожата й. Това беше преди две години и оттогава двамата рядко се разделяха.

Сега Мак беше станал известен; неговото телевизионно шоу „Мак Райли: мистериите в Малибу“, смесица между документалистика и драма, се излъчваше по целия свят. Той беше разрешил някои от най-големите загадки в Малибу, престъпления от страст, както и такива, породени от алчност. Мак притежаваше почти невероятна способност да усети и разбере мисленето на престъпниците, включително и на убийците. В същото време той успяваше да запази чувството си за хумор. Когато към всичко това се добавеше и чарът му, който камерите само подсилваха, успехът на шоуто му беше лесно обясним. Неговата привлекателност също беше един от плюсовете му. Съни го намираше неустоим.

Мак успяваше да запази интереса и чувствата на Съни, като й позволяваше да му помага в разследванията. Караше я да се чувства така, сякаш не можеше да живее без нея. Караше я да се смее, купуваше й цветя и когато ревнивата Тесоро не беше наоколо, те се любеха по-добре от очакванията на всеки. Животът и любовта бяха едно и също нещо за Мак Райли, а Съни го обичаше всеотдайно, макар че непрекъснато се питаше как биха могли да сключат брак, щом кучетата им са непримирими врагове. Тя беше прехвърлила трийсет, а Мак — четирийсет. Идеалното време в живота за сключване на брак. И за двамата. Тя би се отказала на минутата от апартамента до пристанището и би се преместила при него само ако кучетата им не изпитваха такава чудовищна злоба едно към друго. Все пак, тя беше принудена да признае, че за враждата беше виновна Тесоро. Бедният Пират се беше научил да стои далеч от нея, когато Тесоро оголваше зъби. Всъщност Мак също гледаше да не е наблизо, защото имаше белези, които непрекъснато му напомняха за това.

Съни въздъхна и занесе още един куп дрехи от гардероба до леглото, върху което вече имаше тоалети, достатъчни за шестмесечна ваканция, както и за всяко обществено събитие. Защо никога не можеше да вземе решение да се откаже от две трети от багажа, за да пътува удобно — така, както съветват женските списания, защо?

Тесоро, елегантна, с кестенява козина, ужасно разглезена, седеше в отворения куфар, напрегната като добре навита пружина, и я гледаше тъжно — очевидно се страхуваше, че ще бъде оставена в кучешкия приют в близост до летището. Напразни тревоги, като се имаше предвид, че с нея се отнасяха като с принцеса и се грижеха за доброто прекарване на времето й. Разбира се, тя никога не би позволила на Съни да узнае истинските й мисли. Тесоро прекрасно знаеше как да кара собственичката си да изпитва чувство за вина.

— Всичко е наред, сладката ми, този път ще дойдеш с мен — обеща й Съни и я постави в кучешката чанта „Луи Вютон“, много скъпа и купена предния ден. — Все пак, любимото ми куче не може да отиде на ваканция в Сен Тропе в старата си чанта, нали?

Съни отиде до прозореца и загледа гората от мачти и знамената, които вятърът развяваше на фона на ясното синьо небе. Продължаваше да се тревожи за количеството на багажа си.

В този момент звънна телефонът.

— Здравей, бейб, аз съм.

Съни се усмихна.

— А тук е момичето, готово да те придружи до Сен Тропе, да се пече на слънце на плажа и да пие розе.

— Да, е…

Съни долови колебанието в гласа на Марк и смръщи вежди.

— Ето как стоят нещата, Съни. Обаждам се от телевизията. Възникнаха някои проблеми, трябва да се заснемат наново някои сцени. Което включва ново списване на сценария и няма да успея за полета утре.

— Какво?

— Не мога да тръгна утре.

Изумена, Съни не беше способна да каже и дума.

— Виж, съжалявам, но знаеш как е. Нямам избор. Ето какво предлагам: защо ти да не пътуваш, както е предвидено? „Вилата на Виолет“ е готова и ни чака, икономката ще е там и ще се грижи за теб. А аз ще дойда след два дни.

— Два дни?

Мак въздъхна.

— Ще направя всичко възможно, скъпа, обаче няма причина вие двете с Тесоро да не пътувате утре. Ще имаш всичките необходими за кучето документи. Ще можеш да започнеш работа по тена си по-рано. Виж, ще уредя лимузина, която да те вземе от апартамента ти и да те откара до летището. Ще можеш да вземеш самолета до Париж, а оттам — и до Ница. А там ще трябва да отидеш само до „Херц“, да наемеш кола и да шофираш до Сен Тропе. Ще ти дам ключовете от къщата и договора за наемане, който ми изпрати по факса мадам Ларио.

Съни продължаваше да мълчи, поради което накрая Мак запита:

— Какво ще кажеш?

Тя гледаше втренчено телефона.

— Мисля — отговори. — Питам се как трябва да постъпя с мъжа, който проваля плановете ни за ваканцията в последната минута.

— Съни, бейб, аз не се отказвам. Ще бъда при теб след няколко дни.

— Колко?

— Два. Най-много три.

— Добре — съгласи се неохотно тя.

— Ще трябва да остана тук докъм девет. Мога ли да дойда да те видя?

— Ще се срещнем в „При Джорджо“ — каза тя. — Можем поне да си устроим нещо като прощална вечеря.

Макар че вече не беше в толкова приповдигнато настроение, Съни се погрижи да изглежда добре — облече бяла ленена блуза без ръкави и тясна пола, на врата си сложи тежка тюркоазна огърлица, а на устните — червеното червило, което за нея беше характерно като подписа й. Меките черни къдрици, които се спускаха до раменете й, блестяха, а кожата й имаше златист отблясък на приглушената светлина. Тя отиде на срещата в заведението навреме и седна, кисела и намусена, да го чака.

Мак закъсня с половин час. Влезе забързано в малкия и претъпкан италиански ресторант, погледът на тъмносините му очи я търсеше, спираше се тук-там, докато най-после стигна до масата в ъгъла. Докато вървеше към нея, спря няколко пъти, за да стисне ръцете на Том Круз и Кати Холмс, както и на Пош и Бекъм, на Шарън Стоун, великолепна както винаги. Всички познаваха Мак от телевизионното му шоу и го харесваха, защото беше открит, прям и изключително добър в работата си. Погледът на Съни срещна неговия и въпреки изпитваното разочарование лицето й грейна. Макар и уморен, облечен в избеляла тениска и дънки, преметнал през рамо черното кожено яке, подарък от нея. Мак успяваше да извика женското й възхищение с добре поддържаното си и привлекателно тяло.

Той я целуна по косата, настани се срещу нея и взе ръцете й в своите.

— Ще ми простиш ли?

— Хей! — каза тя весело. — Не се случва често някое момиче да отиде на почивка в Сен Тропе само. Никога не се знае в какви неприятности може да се забърка.

Мак поклати глава, доволен, че тя проявява здрав разум и е готова да приеме неизбежното.

— Това също е вярно — каза той, докато сервитьорът наливаше в чашите им превъзходното „Антиори Кианти“, което Съни вече беше поръчала. — Човек наистина никога не може да бъде сигурен. Но ти говориш френски.

— Е, работих известно време в Париж, но това беше преди години. Вероятно съм забравила голяма част от онова, което знаех тогава.

— Мисля, че паметта ти ще стане услужлива и ще си спомниш, щом стъпиш на френска земя. — Мак стисна ръката й през масата. — Няма да бъдеш сама дълго, обещавам. — Доволен, видя как лицето на любимата му грейна, а в очите й отново заблестяха весели искрици.

— Знам, знам… Обичаш ме прекалено много, за да рискуваш да ме завладее някой прекрасен и мил европеец.

— Права си, бейби.

Мак целуна дланта й и двамата се усмихнаха един на друг през масата.

— Тази е последната ни вечер заедно — каза тя и го изгледа предвзето и дори театрално изпод миглите си, които бяха толкова дълги и гъсти, че хвърляха сенки върху бузите й.

Той протегна ръка и леко ги погали.

— Няма да ридаеш по мен, нали, бейби?

Предвзетият поглед веднага беше заменен от високомерен и втренчен.

— Да не би да съм от онези жени, които плачат?

— Е, при дадените обстоятелства…

— И какви, по-точно?

— Както понякога, след като сме се любили…

— Ха! Това е съвсем различно нещо! Това е… това е…

— Какво?

— Удоволствие — прошепна тя с поглед, прикован в неговия, и излъчваща интимност, присъща само на любовниците.

— Казах ли ти колко си красива тази вечер? По-прекрасна от всеки друг път.

— Казваш го, за да се откачиш.

— А ти ще ми позволиш ли?

— Този път… може би. Но не и по друго време.

— Добре. А сега, можем ли вече да се заемем с храната и да поръчаме спагети със скариди?

Съни въздъхна блажено.

— Със сигурност знаеш как да доставиш удоволствие на една жена.

— Специалист съм.

— Но не само в това, а и в разрешаването на убийства.

— Да, може би в това също.

— Обаче не и в Сен Тропе. — Беше категорична по този въпрос. — Там ще сме на почивка.

— Разбира се. — Мак се пресегна през масата и взе ръцете й в своите. — Красив пръстен — отбеляза.

— Скоро ще станат два.

— Предполагам, че си права. — Мак мислено се прекръсти.

Обичаше силно и предано Съни, обаче бракът беше съвсем друго нещо. Но им предстоеше ваканция в романтична вила в Южна Франция и трябваше да видят все пак какво щеше да им донесе тя.

След вечеря Мак, в своята изработена по поръчка „Тойота Приус“, последва Съни, която беше седнала зад кормилото на своя „Мини Купър“, до нейното жилище в Марина дел Рей. Паркира до нея и взеха асансьора до деветия етаж, като през цялото време се целуваха и галеха страстно.

— Ще ми липсваш, скъпа — прошепна той, докато гризеше нежно меката част на ухото й и се наслаждаваше на тръпките на удоволствие, които я разтърсваха.

Беше напълно забравил за Тесоро, която се нахвърли върху него веднага, след като прекрачи прага.

— Как съм могъл да забравя за теб, малка дивачке? — запита я той и прекоси фоайето, докато Тесоро продължаваше враждебно да души след него. — Съни, какво ще направиш по въпроса с това куче?

Мак я погледна умолително, а тя се засмя.

— Тесоро е моята истинска любов. Нали така, бейби?

Тя коленичи и кучето веднага изостави Мак, скочи в прегръдките й и започна да ближе лицето й и ентусиазирано да издава звуци на задоволство.

— Ще ти липсва, ако я няма — предупреди го Съни.

— Искаш ли да се обзаложим? А и ти още не си тръгнала към Сен Тропе и аз искам да съм близо до теб.

Кучето, като че ли чуло думите му, обърна глава и го изгледа недружелюбно, сгушило се в прегръдките на Съни — точно там, където искаше да бъде Мак. Като продължаваше да се смее, Съни отнесе съкровището си в кухнята, извади опаковка кучешки лакомства и огромен кокал и ги поднесе на Тесоро. А тя, размахала щастливо опашка, първо ги подуши, след което им се нахвърли.

— Най-после съм щастлив — каза Мак, хвана я за ръката и я поведе към спалнята. Изгледа учудено малкия куп дрехи върху леглото, а после — почти празния куфар.

— Само толкова багаж ли ще вземеш? — каза с изумление.

— Опаковането на багажа е много личен въпрос — отговори Съни, свали внимателно дрехите на земята, а после се хвърли в прегръдките му и зарови лице във врата му.

Тъмната й коса имаше мириса на свеж бриз и погъделичка носа му. Мак я приглади нежно назад и изпита удоволствие да усети копринената й мекота между пръстите си. Притисна Съни към себе си. Стояха, тяло до тяло. Тя наклони глава назад, затвори очи, а той плъзна длани под полата й и обхвана покритите от дантелените й гащички задни полукълба, притисна ги към слабините си. Напоследък тя беше добила вкус към дантелените боксерки, заменили прашките, и като плъзна пръсти под ръба им, Мак си помисли, че са адски секси. В същия миг тя нададе стон на удоволствие.

— Красива си — прошепна той. — Много си красива, моя Съни, най-красивата жена на света…

Тя се оттласна леко от него, след което го дръпна върху леглото. Бялата пола се повдигна по-високо и откри загорелите й бедра. Светлосините дантелени боксерки чакаха Мак да ги свали с треперещите си от възбуда ръце. Той не можеше да чака, нямаше търпение дори да съблече всичките й дрехи, както и своите.

— Желаеш ли ме, бейби? — прошепна, притиснал се силно в нея. — Кажи, че ме желаеш.

— Да, о, да — прошепна тя в отговор. — Макар че ме изоставяш, изпращаш ме съвсем сама в Сен Тропе.

— Какво? — Мак, удивен, застана на колене върху леглото.

— Е — каза Съни, като продължи да лежи, вдигнала поглед към него, а очите й с цвят на кехлибар бяха съвсем невинни под тъмните мигли. — Все пак, няма да можеш да ме любиш, ако не си там, с мен. Нали?

— Два дни — изстена Мак. — Само два дни, Съни.

Въздишката й отекна в спалнята, миглите й затрепкаха театрално.

— Струват ми се като две седмици.

Погледите им се срещнаха. Гледаха се дълго и мълчаливо. Съни първа наруши тишината:

— Просто се шегувах — каза.

Мак нададе стон и отново покри тялото й със своето, зарови лице във врата й, започна да хапе нежно ушите й, да я целува по устните.

— Ще ми позволиш ли да те любя, макар че ще те изоставя съвсем сама във Франция цели два дни?

— Може би три — напомни му тя.

— А, на кого му пука? — възкликна той и бързо се съблече.

Съвсем беше забравил за кучето. Но си спомни, когато малка и топла топка, покрита с козина, се озова на гърба му и започна да го хапе, с което го накара да отдели тяло от Съни и да падне на пода.

Мак побърза панически да прикрие интимните си части и чу смеха й. Тя се смееше така, сякаш това беше най-смешното, което беше виждала.

— Кучка! — извика той след Тесоро.

После и той започна да се смее. А когато най-после се изправи и се огледа, видя Тесоро да лежи блажено върху корема на Съни. Беше готов да се закълне, че вижда триумф в очите на малката чихуахуа.

— Изглежда, ще се наложи да почакаме до ваканцията във Франция — каза той неохотно.

Съни отговори, като продължаваше да се смее:

— Предполагам.