Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (40)

Глава 40

На следващия ден, около единайсет часа сутринта, се върнаха в „Хотела на мечтите“ и Мак се изненада да види Джани Валенти в бара на плажа с бира пред себе си. Беше сам.

Мак вече знаеше, че Каролин не е на рецепцията, защото току-що бе минал оттам и бе видял Рене. Запита се какво ли се бе случило предишната нощ. Дали мечтата за любов на Каролин бе разбита? Тя нямаше да е първата жена, която скърби за даден мъж, както доказваха и две от неговите нови познати, включени в групата на пострадалите от измамата.

— Какво ще кажеш да изпием по едно питие на палубата на „Синият Пикасо“ тази вечер? — извика му Валенти. — Приготвям страхотно мартини и ще можем да наблюдаваме залеза. — Усмихна се и добави: — Това е само извинение, разбира се. А всъщност искам да се похваля с яхтата си. И, моля те, вземи Съни със себе си. — Тъмните му очи обходиха плажа и се спряха на Белинда, която лежеше под чадъра като всички други от групата. Различаваше се единствено заради наистина оскъдния си бански. — Доведи и другите си приятели. Ще се получи истинско парти.

Мак се съгласи от любопитство.

— Какво ще кажеш за шест часа?

— Ще бъда на борда още в шест и помни — колкото сме повече, толкова по-весело ще ни бъде.

Ако съдеше по погледите, които хвърляше на Белинда, Каролин определено вече не бе сред фаворитките му. Мак бе повече от сигурен, че не е включена в списъка с поканените за вечерта.

Погледна часовника си. Имаше информация за Лев. Двамата щяха да се срещнат след петнайсет минути в кафе-бара на des Lices. Лев го бе уверил, че там ще е по-спокойно, отколкото в Senequier.

— Доста по-дискретно е — бяха точните му думи. Очевидно бе забравил, че е пазарен ден.

Докато Мак намери място за паркиране, стана единайсет и петнайсет и улицата бе претъпкана с жени туристи в къси панталони и слънчеви очила на носа, които разглеждаха ленените поли с надеждата да намерят нещо елегантно и евтино, докато местните жени, покрили главите си с шалчета, избираха грижливо плодовете и зеленчуците за трапезата си.

От откритото заведение на ъгъла долиташе изкусителната миризма на печено пиле. Мак подуши въздуха с копнеж и загледа как собственикът изсипва нарязани картофи, лук и червени пиперки в соса, който се събираше в тавичката. Пилето се въртеше на грила и кожата му постепенно добиваше златист цвят, а зеленчуците цвъртяха тихо. Вечерята нямаше да е проблем за много от хората тук.

Видя Лев на отсрещния тротоар, под тентата на терасата на кафе-бара, свил огромното си тяло на плетения стол до още по-малката масичка и прилепил лакти до тялото си, за да не нарушава територията на другите посетители. Слънчевите очила бяха избутани на върха на загорялата му обръсната глава. Пред него имаше чашка кафе.

Развеселен, Мак си помисли, че никога преди не е виждал мъж, на когото да му е толкова неудобно колкото на Лев в момента.

Лев го видя да се приближава, кимна му, махна на сервитьора и поръча кафе със сметана за Мак. Двамата не останаха незабелязани за жените, гости на Сен Тропе, които им се усмихваха подканващо.

Мак поздрави Лев и се отпусна на съседния стол. Двамата бяха с лице към улицата, както и всички други. На терасата на който и да е френски кафе-бар хората никога не се поглеждаха, защото бяха прекалено заети да наблюдават минаващия пред тях живот. Което беше основното забавление и в Сен Тропе.

— Благодаря — каза Мак и опита кафето. Както обикновено във Франция, беше добро. — И така? — погледна Лев.

— Белинда е добре охранявана. Няма проблеми. Съпругът й продължава да си седи в палацото си в Италия. Не е мръднал оттам от дни.

— Знае, че няма да бъде добре дошъл тук — каза Мак. — Нямам предвид съпругата му, а официалните власти.

Лев повдигна въпросително вежди.

— Говорих с човека си от Интерпол — каза Мак. — За Джаспър Лорд се смята, че продава руско оръжие. На Иран.

— Хм. — Лев се замисли. — Възможно ли е да има връзка с терористи?

— Не е доказано, но ако се появи тук, ще попадне под доста строго наблюдение. Той обаче не е такъв глупак, че да действа от свое име. Един мафиот поверява „дребните“ задачи на подчинените си. Между другото, знаеш ли дали колекционира предмети на изкуството?

— Единственото, което той колекционира, са жени.

— Какво превозно средство използва?

— Брониран „Мерцедес Майбах 628“. А на територията на палацото си, както и на игрището за голф, използва малък открит автомобил, който изглежда като версия на „Мерцедес“, но очевидно не е брониран. Предполагам, че просто поема съпътстващите играта му на голф рискове, макар че и там е винаги заобиколен от охраната си. Освен това, клубът е частен, а той е по-богат от всички. Със сигурност се грижат да се чувства в безопасност. Разбира се, като всички милиардери, разполага със собствен реактивен самолет „Чесна“. С десет места. И любимия му хеликоптер „Бел 429“, който пилотира сам. И без друго в него има място само за един пилот. Поръчал е да го изработят специално за него, което ясно показва какъв е характерът му. Яркочервен на цвят. Можеш да го видиш на цяла миля разстояние. Всеки би могъл да го идентифицира и също толкова лесно да го застреля.

— Да, проява на егото му — каза Мак. — А защо не си е купил яхта?

— Заради стриктните проверки в пристанищата. Освен това, произхожда от страна, която няма излаз на море, и мрази водната шир. Палацото му е доста високо сред хълмовете. Той е градски човек по сърце и душа и по-често можеш да го видиш в град. Има апартаменти в „Апър Ийст Сайд“ в Манхатън и в „Белгрейвия“ в Лондон. Палацото е под наем, между другото.

— Сигурно има причина да остане в Сан Ремо.

— Не е жена. Според мълвата, наистина е обичал най-много Белинда. Обожавал външния й вид, пищните й форми и желанието й да му се противопоставя.

— Докато насилието и контролът, които упражнявал над нея, не станали непоносими — каза Мак. — Няма количество рокли „Диор“ и огърлици „Картие“, които да си струват това. И сега си я иска обратно. Човек като него, ръководен от егото си и безмилостен, ще намери начин да си я върне.

— Дори — каза тихо Лев — да се наложи да я убие.