Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (83)

Глава 83

Часове по-късно четиримата все още седяха в спешното отделение на местната болница. Нито един от тях нямаше дори драскотина. Сара най-после бе спряла да трепери, Белинда — да плаче, а Нейт бе започнал да мисли, че ще доживее да види новия си дом.

Лев бе спокоен. Всичко бе приключило. Телата бяха прекалено обгорени, за да бъдат разпознати, обаче той бе видял, че полуавтоматичното оръжие държи Джаспър Лорд, а у шофьора бе разпознал един от главорезите, посетили нощния клуб. Имаше още двама мъже на задната седалка. Но сега Лорд и останалите можеха да бъдат разпознати единствено по материал от зъбите.

Лев се бе представил на полицията, беше им разказал цялата история и заедно с тях бе прегледал „Бентли“-то сантиметър по сантиметър. Накрая бяха открили GPS предавателя, за който Лев бе предположил, че е бил поставен. Беше закрепен под шасито. Това бе причината Лорд да знае къде е Белинда. Неговото намерение бе този път да не я остави да се измъкне, дори това да означаваше да я застреля сам. Сребристият хеликоптер скоро бе проследен до малко местно летище. Бе нает от един от хората на Лорд, които бяха следили движението на „Бентли“-то от селото до каньона и предаваха на Лорд местоположението му.

Поведението на Лорд бе безразсъдно дори за човек, влюбен в себе си и притежаващ власт и влияние като него. Тази обсебеност от собствената личност бе довело и до края му.

Седнала на пластмасовия стол и отпиваща от чашката блудкаво кафе, в което бе поставила поне шест пакетчета захар, Белинда каза:

— Мислех, че го обичам. В началото, нали разбирате…

Сара я потупа по ръката, за да я успокои.

— Разбира се, че си го обичала. В противен случай нямаше да се омъжиш за него.

— Дали? — Блестящите сини очи на Белинда сега бяха празни и мрачни. — Нямаш представа колко пъти съм си задавала този въпрос.

Нейт отпи от своята чашка блудкаво кафе, в което нямаше захар.

— И какъв бе твоят отговор?

Белинда гледа втренчено чашката един дълъг миг.

— Мисля, че работата свършиха диамантеният пръстен, букетът рози, милото предложение и обявата в светския вестник — каза накрая. — Това ми достави удоволствие — сви рамене. — Мислех, че отговаря точно на романтичната ми природа. Казах си: „О, ето най-после един мъж, който ме разбира. Той знае, че под бляскавата външност и дрехите висша мода винаги ще бъда момичето от графство Есекс.“ Тогава мислех, че това му харесва. — Отново сви рамене. — Колко съм грешала!

Сара отново се опита да я успокои поне малко.

— Обзалагам се, че някога и той те е обичал.

Белинда й хвърли убийствен поглед.

— За бога, Сара, разбира се, че не е. Просто е искал да ме притежава. Тогава не го разбирах, обаче той ме е купил, платил е за мен. Любовта няма нищо общо с това.

Сара се сви на пластмасовия стол и загледа, без да каже и дума, покрития с плочки под.

— О, Сарааа! — Белинда коленичи пред нея. — Съпругът ми никога не е бил мой приятел. Никога. Не беше, както е било при теб. Мислиш ли, че някога ще забравя какво направи за мен днес? Мислиш ли, че в ума ми няма да се върти непрекъснато сцената, в която ти се хвърли отгоре ми и ме защити с тялото си? Без дори да помислиш за собствената си безопасност. Сара Стрейндж, винаги ще те обичам. Ти си най-добрата ми, най-милата ми, моята прекрасна приятелка.

Сара премигна, за да сдържи сълзите, и каза:

— Въпреки че разлях кафе по всичките ти луксозни седалки?

Белинда се усмихна.

— Седалките могат да вървят по дяволите!

По лицето на Сара се изписа шок. После тя възкликна:

— Да, могат да вървят по дяволите! — съгласи се тя и двете избухнаха в смях.

Лев разговаряше по телефона с Мак вече дълго време.

— Окей, да вървим — каза накрая. — На местното летище ни чака малък самолет, за да ни върне в Сен Тропе.

Тримата се спогледаха.

— Искаш ли да се обзаложим, че Мак ще ни чака до нашата маса във вътрешния двор, че бутилките розе ще се изстудяват и той ще поиска да узнае какво се е случило с всички пострадали от измамата? — запита Нейт.

— Е, сега може би ще можете да му кажете, че сте намерили себе си — отбеляза наблюдателният Лев, с което ги изненада.