Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (48)

Глава 48

Вървяха по улицата, когато телефонът на Мак най-после звънна.

— Мак Райли, обажда се Франсоа Рейно.

— Какво мога да направя за вас, сър?

— Една от моите картини на Сьора, известна като „Боровете на Антибите“, е видяна в Цюрих. Предложена е на известен колекционер. Тази картина не е била виждана от широката публика през последните четирийсет години, в които бе мое притежание, обаче колекционерите я познават добре. Този, на когото е предложено да я купи, не одобрява рутинната процедура, според която и продавачът, и купувачът остават анонимни. Той е човек на честта. Обадил се е на различни търговци, стигнал е и до мен.

— И този Сьора е от вашата колекция?

— Освен ако не е фалшификат. Вярвам, че е моята картина, да.

Мак се замисли за творбата на Пикасо, която бе видял на яхтата на Валенти.

— Кажете ми, сър, ако фалшификатите са достатъчно добри, би ли могъл търговецът да долови разликата?

— Вероятно не, но той трябва да получи потвърждение от експерт, за да търгува с картината.

— А възможно ли е дори експерт да бъде заблуден, ако копието е достатъчно добро.

— Възможно е, но се случва изключително рядко. От друга страна, както знаете, експертите не са непогрешими. Въпрос на познаване работата на даден художник и опитно око. Нито един човек на света не може да бъде винаги точен.

— Знаем ли кой е предложил картината за продажба?

— Жена на име Сузан Ларио.

— Господи! — Мак погледна Съни изумен.

В отговор тя го погледна с повдигнати вежди.

— Какво? — оформи въпроса с уста.

Рейно каза:

— Познавате ли въпросната жена?

— Не точно. Наех вила от нея посредством Интернет, но се оказа, че същото и за същия период са направили и други „невинни жертви“. Вилата се оказа изоставена сграда, а мадам Ларио бе изчезнала. Всъщност взе парите ни и избяга. И ето, че се появява в Швейцария, където се опитва да продаде ваша картина.

Рейно каза:

— Това трябва да е повече от съвпадение.

— Вярвам, че сте се свързали с швейцарската полиция?

— Да. Също така и с местната.

— Разполагаме ли с описание?

— Средна възраст, неугледен външен вид, кафява коса. Била евтино облечена, което веднага предизвикало съмнения у купувача. Както може би знаете, мистър Райли, хората в света на изкуството носят скъпи делови костюми или пък скъсани дънки и тениски, но никога не изглеждат като, както се изрази моят човек, хора, купили дрехите си от най-близкия магазин за конфекция.

— Разбирам. Ще се радвам, ако ме държите в течение, мосю Рейно.

Мак погледна Съни.

— Нашата мадам Ларио се е появила в Цюрих, където се опитала да продаде картина на Сьора, открадната от частната колекция на Франсоа Рейно. Тъй като нямала външния вид, обичаен за търговците на творби на изкуството, потенциалният купувач се усъмнил в самоличността й и информирал полицията.

— Нашата мадам Ларио?

— Същата.

Съни взе картината, навита на руло и завита в обикновена хартия, от ръцете на Мак и я притисна до гърдите си, като че ли се страхуваше, че и тя ще изчезне и ще бъде продадена в Цюрих.

— И какво ще правим сега?

Мак се усмихна.

— Бейби, точно в този момент двамата с теб ще открием някое малко бистро, където сервират пица и бира или пък от местното червено вино. Ще гледаме залеза и ще забравим за мадам Ларио поне за няколко часа.

— Но коя е тя?

— Предполагам, че е местна жителка. Полицаите разполагат с описанието й от Цюрих, но тъй като другите от групата отказват да се обърнат към тях, не мога да направя нищо. Освен ако не ги убедя да променят решението си.

Докато се наслаждаваха на обикновените пица и бира, Съни се надяваше пострадалите да продължават да странят от полицията. Последното, от което имаше нужда, бе местните полицаи да развалят ваканцията й.