Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (15)

Глава 15

Като се върна в стаята си в хотела, Съни се загледа в купа дрехи, разхвърляни върху леглото. Какво би носило едно шик момиче в Париж в топла юнска нощ, запита се. Отговорът беше: черната рокля, разбира се. Щеше да вземе още, в случай, че захладнееше, бялото копринено сако, което прилягаше плътно по извивките на тялото й и се завързваше елегантно на кръста. А с него, естествено, и новите обувки от червен велур, чиито токчета бяха високи малко повече от десет сантиметра. Е, щеше да й се наложи през цялото време да се моли да не се спъне или да стъпи накриво, но… Разбира се, можеше да отиде и с високите шест сантиметра „Манолос“, но новите й червени обувки бяха много по-елегантни, а верижките им обгръщаха глезените и така подчертаваха красотата им. Определено бяха секси.

А какво щеше да носи през деня? Черни панталони, дънково сако и, естествено, удобни черни обувки. И как би могло да бъде другояче? Огромната й нова чанта в леденосив цвят, марка „Алегзандър Маккуин“, бе достатъчно голяма да побере целия й парижки гардероб.

— Ти си най-добрата чанта на света и само с теб ще обикалям магазините — каза тя, като я гледаше с доволна усмивка, напълно забравила, че това няма да е пътуване за удоволствие и през по-голямата част от времето ще търсят собственика на „Вилата на Виолет“ и ще душат по следите на мадам Ларио.

С мисълта за луксозна хотелска стая (приглушено осветление, тиха музика и гледка над покривите на Париж през отворен прозорец), тя добави към багажа си и малък куп секси дантелено бельо, след което успя да напъха по-голямата част от него в пътническа чанта с нормални размери.

Доволна от себе си, хвърли поглед през стаята към Мак, който все още говореше по телефона в опит да намери свободна стая в хотел.

Мак погледна към леглото, върху което цареше обичайният хаос. Поклати глава.

— Сонора Скай Кого де Алварес! — възкликна той, ядосан.

Тя вдигна ръка, като да възрази.

— Не, не, почакай… Нека само ти кажа, че съм успяла да взема цели два тоалета само в тази една-единствена чанта…

— А другите дрехи, разхвърляни по леглото?

Съни взе няколко от тях и ги прибра обратно в гардероба.

— Ето, готово. — И му се усмихна.

Мак въздъхна. Съни никога нямаше да се промени. Междувременно, той все още беше на телефона, в търсене на хотелска стая.

— Изглежда така, сякаш всички туристи на света са се стекли в Париж през юни — изръмжа недоволно. — Всички хотели са пълни.

Съни се отпусна на леглото и видя как надеждите за романтична вечер в Париж се изпаряват.

— Винаги можем да отидем на плаж. — Тя дръпна ципа, за да отвори чантата си. — Ще извадя банския си.

Мак поклати глава.

— Трябва да открием собственика на вилата. Убеден съм, че той има нещо общо с измамата. Ще отидем до Париж и там ще се опитаме да намерим хотел.

Съни му хвърли поглед, който казваше: „Неми причинявай това“ и каза:

— Дай ми телефона. — Набра номера на „Информация“ и помоли да й дадат този на хотел „Риц“ в Париж. Когато я свързаха, помоли да й позволят да поговори с управителя.

— Кажете му, че се обажда приятелка на Али Рей — каза. — Името ми е Съни Алварес.

И намигна на Мак. Али Рей беше световноизвестна филмова звезда и името й можеше да убеди всекиго, че те самите са знаменитости. Освен това, Али Рей наистина бе приятелка на Съни. Всъщност тя и Мак бяха спасили живота й. Съни знаеше, че Али не би имала нищо против да използват името й.

— С какво мога да ви помогна, мадам Алварес? — На телефона беше управителят.

С мил глас, в който се долавяше усмивка, Съни чаровно му обясни затруднението, в което се намираха.

— В момента съм във Франция, за да се видя с Али. И знам колко ще се разтревожи, ако не съм отседнала в „Риц“.

— Но, мадам, разбира се, че имаме стая за вас. „Риц“ ще ви посрещне като един от най-желаните си гости. И, моля ви, предайте моите поздрави на мис Рей. Кажете й, че я очакваме с нетърпение тук, в „Риц“, при следващото й посещение в Париж.

Съни грееше в самодоволна усмивка, когато подаде телефона обратно на Мак.

— Използвачка на чужди имена! — каза той.

Тя сви небрежно рамене.

— А каква е ползата да познаваш някого, ако не можеш да използваш името му?

Той се смееше, когато я прегърна през раменете и я побутна върху купа дрехи на леглото.

— Щях да те любя, ако не трябваше да побързаме да хванем самолета!

Съни обхвана лицето му в длани и му се усмихна. Потри върха на носа си в неговия, после нежно прокара устни по неговите.

— Това може да почака — прошепна и му се изплъзна.