Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (44)

Глава 44

Валенти ги поведе към предната част на яхтата, която пореше водата успоредно на брега, набрала скорост като стрела. Черните платна се развяваха бурно. Подложила лице на вятъра, Съни стискаше ръката на Мак. Дъхът й спираше от вълнение, тя се смееше въодушевено.

Нейт стоеше сам с широко разкрачени крака, за да пази равновесие, кръстосал ръце на гърди, и гледаше към хоризонта, който ту придобиваше ясни очертания, ту се размиваше. Белинда, с отметната назад глава, се смееше весело и дори Сара се присъедини към всеобщото веселие. Били държеше малката Лорийн пред себе си, разперил широко ръцете й като в сцена на „Титаник“.

Лорийн затвори очи и вдигна лице към небето. Рокличката й от тюл трептеше на вятъра, а въздухът като че ли бе заседнал в дробовете й.

— На мама щеше да й хареса да плава с тази яхта — каза тя на Били, обаче гласът й бе подет от вятъра и издигнат към празното небе.

Мак наблюдаваше Валенти на руля. Чертите на лицето му бяха изопнати, очите му, винаги нащрек, бяха втренчени във водата отпред. Той владееше напълно яхтата си — мъж, който обича повече плаването, отколкото жените.

Не се чу ревът на двигателя, който да разруши момента, когато яхтата намали скорост. Нищо, освен звуците на вятъра и водата и плясъка на платната. Неаполитанецът нямаше нужда от инструкции. Бе готов, когато Валенти натисна бутоните за автоматичното командване на платната и те започнаха да се прибират, а яхтата — да се приближава отново към брега.

Белинда се обърна. Очите й блестяха.

— Беше прекрасно. Благодаря ти — каза тя.

Другите също изказаха благодарностите си в хор, прокарваха длани през разрошените си от вятъра коси и се смееха развеселени. Съни погледна Валенти, който продължаваше да контролира ситуацията. Напрегнатото му лице се бе отпуснало, макар че не се усмихваше. Странно, Съни си помисли, че изглежда като мъж, току-що правил любов. Хвърли поглед на Мак, за да види дали и той бе забелязал.

— Какво ти казах по въпроса за яхтите и любовниците? — каза тихо, за да не чуе и някой друг.

Обаче Мак гледаше блещукащите светлини на брега. Навлизаха в пристанището на Сен Тропе. Щяха да се приближават толкова, колкото бе възможно, без яхтата да бъде завързана за брега.

— Накъде сме тръгнали? — извика.

— Мислех да вечеряме в града. — Валенти го дари с тънката си усмивка. — За моя сметка, разбира се. Всички вие сте мои гости.

Белинда нададе радостен възглас и заподскача като дете.

— О, благодаря! — извика. — Защото щях да полудея. Мислех, че никога повече няма да ми позволят да изляза.

— Ти няма да напускаш хотела! — каза строго Мак, обаче Белинда го погледна умолително с огромните си сини очи.

И твърдоглаво каза:

— И аз ще дойда. — Това бе нейното решение и Мак знаеше, че няма избор.

Платната бяха вече прибрани и моторът тихо ревеше, когато се плъзнаха покрай брега. Мак се обади на Лев. Не му отговори и остави съобщение, че „Синият Пикасо“ навлиза в пристанището на Сен Тропе и че Белинда е твърдо решена да се позабавлява тази нощ. Добави, че все още не знае къде отиват, но иска Лев да е готов за действие. Само това можеше да направи. И още да се залепи неотлъчно за Белинда.

Което не бе толкова лесно. След като Валенти спусна котвата, всички се качиха в лодката и само след минути бяха на брега на старото пристанище.

Валенти хвана Белинда за ръката и я поведе по оживените улици.

— Къде отиваме? — Белинда обърна към него лъчезарно усмихнатото си лице.

— Реших, че можем да започнем от „Библос“, да вечеряме там, а после да отидем в „Пещерата на Рой“ и да потанцуваме.

— Върху масите! — възкликна тя със смях.

Двамата вървяха през тълпата, която, както забеляза Съни развеселена, се разделяше пред тях като Червено море за Мойсей. Нищо чудно, тъй като Белинда приличаше на знаменитост (великолепна и сексапилна дори в тениската) с дългите си крака, обути в еспадрили с висока подметка, и с дяволитата усмивка на лицето.

— Трябва да признаеш, че са великолепна двойка — каза Съни на Били, който вървеше до нея, хванал дъщеря си за ръка. — Обаче само Господ знае как ще ни пуснат в нощен клуб в това облекло.

— Тя изглежда страхотно — каза Били.

Тонът му беше мрачен. Той като че ли нямаше настроение. Съни го погледна с тревога. Дали наистина бе увлечен по Белинда, която флиртуваше с всеки попаднал в обкръжението й мъж? Нощта не се очертаваше добра за Били.

Нито за Сара, която се притесняваше, че трябва да вечеря в някое изискано заведение, а после и да танцува в нощен клуб в отрязаните си дънки и тениската с надпис „секси маце“, оформен с украсени розови букви. В мига, в който я купи, разбра, че е направила грешка, но тогава бе решила, че гаджето й може би ще я сметне за секси. Тази вечер я беше облякла с надеждата някой наистина да я погледне по този начин. Но сега знаеше, че отново е направила грешка.

Нейт говореше на Мак:

— А охраната? — запита тихо, за да не чуе Валенти. — Мислех, че на Белинда не се разрешава да излиза навън.

— Така е. Но нямах избор.

Нейт сви рамене.

— Е, предполагам, че вече е достатъчно голяма.

— Не, не е достатъчно пораснала, че да се изправи срещу двама главорези и съпруг милионер, поел по бойната пътека — каза Мак. Трябваше да се чуе с Лев, затова отново опита да се свърже с него. Този път Лев отговори.

— По-рано не те чувах ясно, а и не успях да се свържа с теб — обясни му.

Мак отговори, че са били в морето. Разказа на Лев какво се бе случило, с кого са в момента и къде отиват.

— Не е възможно да спреш Белинда. Твърдо решена е да се повесели в града.

— Ще бъда плътно зад нея — обеща Лев.