Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (14)

Глава 14

В осем часа на следващата сутрин Cafe le Senequier не беше претъпкано. Там се бяха настанили просто няколко от местните запалени почитатели на кафето с вестници в ръка, готови да погълнат сутрешните си кроасани, безразлични към редицата проблясващи скъпи яхти, закотвени от другата страна на шосето. Малко по-нататък бяха сергиите с вестници и бутиците, чиито собственици в момента миеха тротоарите пред магазинчетата си, за да изложат своите шалчета от шифон, огърлици от мъниста, тениски и джапанки.

Сервитьорите в Senequier, в бели ризи и черни панталони, с обичайната бяла престилка през кръста, лъскаха цинковия барплот и забърсваха масите в очакване на пиковия час, когато кафето щеше да е пълно. Някои се радваха на кратката почивка и излизаха в тясната странична уличка, където трудно можеше да мине дори само един автомобил, и изпушваха набързо по една цигара на също толкова тесния тротоар.

Съни и Мак избраха маса в задната част на терасата, където тя се съединяваше с напълно отворената част на кафе-бара. Те събраха заедно три от масите и подредиха около тях червените столове в очакване на „срещата“, предмет на която щяха да бъдат, както ги бе описал Мак, „банда международни мошеници, опитващи се да избягат от реалния живот“.

Тесоро седеше в скута на Съни и премигваше на ярката слънчева светлина, а Пират подуши набързо всички столове, след което се настани под масата, в краката на Мак. Поне за малко, може би защото бяха на чужда територия, между кучетата цареше примирие.

Съни беше облечена в бели къси панталони и червена тениска, дългата й черна коса беше завързана с червено копринено шалче, а на ушите си носеше огромни кръгли златни обеци.

— Мястото ти е тук, в Сен Тропе — каза Мак, докато й се възхищаваше и я галеше нежно по бузата. От нея лъхаше на някакъв старомоден парфюм — „Мицуко“, спомни си той името му — който имаше екзотичен и в същото време сладък аромат. Кожата й бе кадифено мека под устните му, когато я целуна.

— Ти самият изглеждаш много добре — каза Съни, а всъщност мислеше, че Мак изглежда напълно като себе си, облечен, както и в Малибу, в къси панталони и любимата си стара тениска, с рошава коса и присвити сини очи, които изразяват възхищението си от нея. Завъртя пръстена с розовия диамант около пръста си.

— Не забравяй, че ме помоли да се омъжа за теб.

— И защо бих забравил? Хей, можем да помолим някой от капитаните на тези луксозни яхти да ни бракосъчетае. Това е законно, нали?

— Само ако яхтата е в морето. — Съни знаеше всички факти относно сключването на брак.

Тя зарея поглед към яхтите, чиито палуби бяха усърдно лъскани от яките членове на екипажа.

Бяло „Бентли“ спря рязко, със скърцане на гумите, пред кафе-бара и през прозореца се подаде русата глава на Белинда.

— Здравейте! — извика тя.

Всички сведени над вестниците глави се вдигнаха, кроасаните спряха насред пътя до устата, а клиентите на заведението втренчиха погледи в нея.

— Надявам се, че не сме закъснели. Ще намеря местенце да паркирам и ще дойдем веднага при вас.

Махна с ръка, направи забранен завой наляво и едва не се блъсна в насрещната кола, набрала скорост по еднопосочната улица. Показа на шофьора среден пръст, а Съни зърна Сара, която седеше с вдървено изправен гръб и с ококорени от ужас очи. Белинда махна още веднъж небрежно с ръка, след което подкара с непозволена скорост към пристанището, само че този път, слава богу, в правилната посока.

Кафето им пристигна толкова горещо, че вдигаше пара, и с богат аромат, гъсто и черно, сервирано в бели чашки с плътни стени. Донесоха им още кошничка с кроасани и по купа вода за всяко от кучетата. В този момент червеният „Хамър“ мина бавно покрай заведението. Зад кормилото седеше Били, все още с каубойската шапка на глава, а до него беше малката Лорийн, подобна на малка купчинка оранжев тюл. Зад тях беше червеното „Дукати“ с Нейт Мастерсън, който изглеждаше зашеметяващо във френския колоездачен екип, черния шлем на оранжеви ивици и огромните тъмни очила.

— Прилича на пчела — отбеляза Мак с усмивка.

Минаха още десет минути, докато всички, пострадали от измамата, се съберат в кафе-бара, правещи недоволни забележки относно невъзможността да се намери място за паркиране в Сен Тропе.

— И какво от това? — възкликна Съни. — Огледайте се само и вижте къде се намирате! Насладете се на гледката, на тези яхти, струващи милиони долари, на пристанището, на ясното синьо небе. Усетете как ви топлят галещите слънчеви лъчи, ароматът на първокачественото френско кафе, вкуса на кроасаните…

Белинда издърпа назад един от червените столове и се отпусна тежко на него.

— Трябвало е да станеш поетеса, момиче — каза тя на Съни и захапа доволно един от кроасаните. — Ммм, истинско блаженство! — въздъхна. — Защо никога досега не съм вкусвала такъв кроасан, след като разполагам с главен готвач у дома и цял куп момчета, които ми сервират закуската? Мисля, че сега отново се уча да живея.

— Идеята не е лоша. — Нейт свали шлема и очилата си, след това сложи на носа си огромни слънчеви очила — от онези, чиито стъкла потъмняват в зависимост от светлината.

„Предпазлив човек, помисли си Мак, докато го гледаше. От онези, които премислят по няколко пъти всяко свое действие.“ За разлика от Белинда, която не само че действаше прибързано, но вероятно бе и твърдоглава и имаше сериозни проблеми със съпруга си.

Малката Лорийн беше седнала до Съни. Наведе се през нея, за да погали Тесоро. Баща й седна до нея, а Сара зае последния червен стол до него.

Мак изчака последен да заеме мястото си. Наблюдаваше Сара, която никога не бе уверена в себе си и винаги се тревожеше, че може да бъде отхвърлена. Питаше се дали можеше да каже нещо за себе си сега, след като връзката й бе приключила. Или пък бе толкова обикновена и глупава, колкото изглеждаше?

Все още не бяха виждали Били без шапката му. Мак мислеше, че тя може би е някакъв вид дегизировка, защото скриваше успешно очите му, не даваше възможност външният му вид да се възприеме изцяло и прикриваше и мислите му.

Били извика сервитьора.

— Кафе за всички? Без кофеин? — запита.

— О, за бога! — възкликна Съни. — Това тук е Франция. Вземете истинското нещо. Наслаждавайте се.

— Така ли мислиш? — Били изглеждаше изпълнен със съмнения. — Искам да кажа, дали ще бъде добре?

— Можете да пиете колкото си искате безкофеиново, когато се върнем у дома — каза Белинда. — Междувременно, какво ще вземе малката Лорийн?

— Палачинки, моля — проговори малката Лорийн. — Искам да кажа, Crepes, s’il vous plait — каза тя на сервитьора, който се усмихна на малкото момиченце в балетни одежди и с кралска тиара на главата и му обеща да се погрижи.

Днес Лорийн беше взела със себе си и вълшебната си пръчица. Остави я на масата и я погали с дебеличките си пръсти. Съни забеляза изгризаните й нокти. И изпита съжаление към нея.

Кафето пристигна бързо — капучино за Сара; тройно еспресо за Белинда; кафе със сметана за Нейт; и обикновено черно за Били.

— Има много по-добър вкус от онова, което си сварихме сами във вилата — призна той, изпи го набързо и направи знак за втора чашка. — Имайте предвид, че количеството, което сервират тук, е по-малко от онова, което ще ви поднесат в чашка у дома. Да не би да нямат по-големи чаши?

— Като онези в „Старбъкс“ — съгласи се Сара, отпи от капучиното и над горната й устна се образуваха млечни мустачки, за които тя, изглежда, бе в пълно неведение.

Вой на полицейски сирени проряза утринната тишина. Сара извика, изпаднала в паника, когато три полицейски коли с проблясващи лампи наближиха в посока откъм пристанището.

— Ченгета — каза Били, като че ли изненадан, че такива има и в Сен Тропе.

— Les flics — поправи го малката Лорийн и отново погали вълшебната си пръчица.

— Mais la petite est cottect. — Сервитьорът се усмихна благосклонно. — Les flics… Ченгетата. — Той остави чинията с палачинките на масата. — Eh, bien, mademoiselle, vouz parlez bien le français.

— Merci, monsieur. — Малката Лорийн гледаше с известно съмнение палачинките. Бяха тънки като вафлени кори и поръсени с лимонов сок и захар. — Така ли изглеждат френските палачинки? — запита тя на английски.

— Mais, bien sur, ma petite. Vouz ne l’aimez pas? — По лицето на сервитьора беше изписано смущение.

— Ще ги опитам — увери го малката Лорийн, макар да бе сбърчила тревожно вежди. Липсваше й кленовият сироп.

— Защо са тук ченгетата? — запита Белинда.

— А, мадам, заради кражбите. Снощи отново е имало обир, по време на страшната буря. Разбрали са за него едва сега. Има и убит човек.

Съни просто усети как Мак наостри уши.

— О, не! — нададе стон тя. — Ти обеща!

Мак обаче не успя да се въздържи и запита сервитьора кога е било извършено престъплението и дали му е известно какво е било откраднато.

— Обирът е бил извършен в Раматюел, мосю. Както винаги. Произведения на изкуството. Богатите колекционери харчат цели състояния за тях. Обирите по крайбрежието станаха вече пет и всичките са били извършени в отсъствието на собствениците.

— Но именията на богатите имат добри охранителни системи, без съмнение?

— Разбира се, мосю, но крадците са успели някак си да ги изключат, а персоналът е бил освободен за през нощта. Което е много подозрително, струва ми се.

— Мисля, че си прав — съгласи се Мак с широка усмивка.

— Това може дори да се нарече повтарящ се модел.

— Не е наша работа. — Съни бе категорична.

— Les crepes sont bon — каза малката Лорийн на сервитьора.

Били се усмихна гордо и я погледна.

— Виждате ли, след още месец малката Лорийн ще говори като французойка.

— А може би след месец Мак ще успее да ни върне парите, задигнати от мадам Ларио — каза Белинда, взе втори кроасан и си помисли, че диетите могат да вървят по дяволите. И какво ще стане, ако не успее да влезе в новата рокля от „Шанел“? Не се очертаваше да отиде на някое суперлуксозно място в близко бъдеще. Направи знак на сервитьора да й донесе още кафе.

Мак подпря лакти на масата, привлече погледите на всички към себе си и само с очи им даде да разберат, че е негова работа да се погрижи да им върне парите.

— Окей, да започнем с това, че вчера потърсих мадам Ларио. Разбира се, тя вече не беше на посочения адрес.

— Офейкала е — изрази се недотам изискано Съни.

— Както можеше да се очаква — съгласи се Мак и продължи разказа си с това, как бе видял рекламната табела на агенцията за отдаване под наем, как се бе свързал с тях и какво бе научил от агента.

— Моят помощник провери адреса на банката в Кан. Сметката е закрита.

— Разбира се! — каза нетърпеливо, дори раздразнено, Нейт — като че ли събитията не се развиваха достатъчно бързо за него.

— Има един въпрос — каза Мак. — Всички вие готови ли сте да се обърнете към полицията?

— Ти да не си изгубил ума си? — Белинда изтърва кроасана шокирана. — Съпругът ми ще ме намери за минути, ако се обърна към полицията.

— Едва ли може да пропусне да те забележи и в Cafe le Senequier в Сен Тропе, а също и докато шофираш това страхотно, биещо на очи „Бентли“ — отбеляза Съни.

— Вярно е. — Белинда се облегна назад и видимо се сви на тесния червен стол. Изглеждаше силно разтревожена. — Но, по дяволите, не мога да се крия цял живот, нали? Искам да кажа, трябва да продължа с нормалните неща от ежедневието…

— Никаква намеса от страна на полицията? — запита Мак.

Тя поклати главата си с късо подстригана руса коса.

— Да, определено без полиция.

— А твоето мнение, Нейт?

Нейт свали слънчевите очила. Погледът му срещна този на Мак.

— По-скоро бих изгубил парите, отколкото да се обърна към ченгетата и да лиша господин Частния детектив, седнал тук, от възможността да разреши престъплението.

Мак сви рамене. Нейт очевидно го предизвикваше, но той отвърна така:

— В такъв случай, ще направя всичко, на което съм способен. — И тогава забеляза, че Нейт се е обърнал, за да дари Съни с лъчезарна усмивка. И си помисли, че сега носи на плещите си не само разкриването на престъплението, но и проблема за съперничеството на другия мъж.

— А ти, Били?

— Аз съм с другите. И аз по-скоро бих се лишил от парите, отколкото да се забъркам с френската полиция. Les flics — добави той и стисна заговорнически дъщеря си за рамото.

— Виждаш ли, скъпа, и аз наваксвам с неведението си по отношение на езика.

Лорийн се изчерви. Баща й предизвикваше смущение у нея. Поставяше я в неудобно положение пред другите. Все още не бе изяла палачинките си.

— И така, всички сме съгласни да дадем на Мак разрешението си да продължи да разследва случая както намери за добре — каза Нейт.

— Аз съм просто благодарен, че намери за нас този „Хотел на мечтите“ — отбеляза Били.

— А може би името на хотела ще се окаже реалност — обади се за първи път Сара, с което ги изненада. Изведнъж, очите й се разшириха. — О, не! — извика тя.

Съни проследи погледа й и видя мъжа, който се промъкваше покрай масите. Беше привлекателен, ако харесвате такива мъже — прекалено дълга черна коса, пригладена назад с помощта на гел в онзи небрежно-елегантен европейски стил, прекалено големи слънчеви очила с голямо лого D&G отстрани, ленена риза, разкопчана едва ли не до пъпа, за да разкрива загорелите му гърди, огромен златен часовник, бели обувки от естествена кожа, избелели дънки.

Белинда каза:

— Мога да подуша тази порода от трийсет крачки. Този мъж е лайно.

Той се приближи до Сара и тежко постави длан на рамото й.

— Кучка! — изсъска. — Видях те да се разхождаш с онова луксозно бяло „Бентли“. За каква се мислиш, по дяволите? Да ме унижаваш така пред всички. Знаеш ли, че се наложи да сляза от кораба, че проклетият капитан ме изхвърли… с думите, че няма да толерира подобно поведение на своя кораб? Е, той може да върви по дяволите, както и ти, Сара. Няма да се измъкнеш толкова лесно, повярвай ми. Ще ти го върна тъпкано, проклета малка кучко. За последен път ми причиняваш това. Разбра ли? За последен път, Сара. Следващия път, когато ме видиш, ще съжалиш.

Мак се изправи и свали от рамото на Сара ръката на годеника й.

— Чух всичко — каза. — Както и другите около тази маса. Ние сме онова, което в съда се нарича „свидетели“, приятелю. Ще ти кажа още, че френската полиция не се отнася мило с мъжете, които заплашват жените, открито или не.

— Les flics — поправи го малката Лорийн.

— Вървете на майната си, всичките. — Сега мургавото лице на бившия годеник бе грозно озъбено и Съни реши, че той определено не е привлекателен.

— Време е да си вървиш от тук — каза Мак. Били се изправи, двамата хванаха за лактите бившия годеник и така го придружиха вън от кафе-бара под благосклонните погледи на сервитьорите и другите посетители.

Белинда забеляза сълзите, които се стичаха по бузите на Сара.

— О, хайде сега — каза ядосана. — Не виждаш ли, че той не струва? Нито един мъж не заслужава сълзите ни — добави и направи знак на сервитьора за ново тройно еспресо, третото й за тази сутрин. Долови удивения поглед на Съни и каза: — А как иначе ще преживея деня?

Съни отиде и седна до Сара. Предложи й хартиена кърпичка и каза с надеждата да я утеши:

— Повярвай ми, той не заслужава да пролееш за него и една сълза.

— Но той ме унижи — проплака Сара.

— Как е възможно да се чувстваш по този начин? — каза малката Лорийн. — Той е отвратителен.

Белинда се усмихна.

— Малките деца винаги говорят истината — каза уверено и точно в този миг до масата се върнаха Мак и Били.

— Съмнявам се, че той отново ще те безпокои, Сара — каза Мак.

— Почти сигурно е, че няма да се осмели — добави Били със самодоволна усмивка.

Нейт извърна поглед, смутен от сълзите на Сара.

— И така? Приключи ли срещата?

— Още не — каза Мак. — Открих адреса на собственика на „Вилата на Виолет“ в Париж. Тъй като съществува вероятност той да е замесен заедно с мадам Ларио, мисля да отида там и да разбера какво става.

Съни нададе стон, виждайки ясно как ваканцията й в Сен Тропе се изпарява във въздуха, но после Мак каза:

— Какво ще кажеш за една романтична вечер в Париж? — Този път тя се усмихна.

— Изглежда, си се захванал сериозно с работата — каза Били. — Аз със сигурност оценявам усилията ти. — И той хвърли многозначителен поглед на Нейт.

Нейт смръщи вежди и също, макар и недоволно, благодари.

— Можеш да вземеш самолета ми — добави Били. — Той е все там, на летището в Ница. Трябва само да се обадя на капитана си и да го инструктирам да се приготви за полет до Париж. И също така да му поръчам да се грижи за приятелите ми.

Мак каза:

— Благодаря, Били. Наистина го оценявам.

— И аз наистина оценявам онова, което правиш ти, Мак — добави Белинда. Огледа всички около масата. — Приключихме ли?

— Finis — каза отново на френски малката Лорийн.

— Тогава двете със Сара ще отидем малко да напазаруваме — реши Белинда. — Все пак, една жена не може да се разхожда из Сен Тропе в подобен външен вид, Сара, и да се надява, че ще привлече подходящ мъж, нали?

С изумено изражение на все още мокрото си от сълзи лице, Сара послушно последва Белинда вън от кафето. Зад тях вървеше Нейт, който имаше намерение да обиколи с мотоциклета си крайбрежието.

— Какво ще кажеш да се върнем в хотела, а после да отидем на плаж? — предложи Били на малката Лорийн.

Тя смръщи вежди.

— Трябва ли?

— Можеш да се обзаложиш — отвърна баща й.

Като гледаше как всички те се отдалечават, Мак каза, сякаш се чудеше:

— Как ми се случи това? Дойдох тук на ваканция с любимата жена в търсене на уединение с нея, а ето, че сега трябва да се грижа за непознати, които искат от мен да разбера кой е отмъкнал парите им и защо.

— И, също така, докато си зает с тази задача, да откриеш и изгубените им души — добави Съни, проницателна, както винаги.

Пират, който винаги знаеше кога е време да си тръгнеш, се показа изпод масата с изплезен език и светнали очи, готов за действие. Тесоро пък излая остро и погледна Съни, която на свой ред погледна Мак.

— Е, какво ще кажеш за онази нощ в Париж? — запита той.

— Ще вземем и кучетата, разбира се.

— Не и този път, скъпа. Ще помолим някой от хотела да се грижи за тях.

— Но Тесоро…

Мак й хвърли онзи раздразнен поглед, който сякаш казваше: „Или Тесоро, или аз“.

— Хайде, Сън, бейби, трябва да отидем сами. Само ти и аз, двамата в Париж.

— О, добре — съгласи се Съни, която вече изпитваше чувство за вина. Но после се усмихна. — Хей, само двамата! Колко лошо може да е това?