Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (30)

Глава 30

Всички ощетени от измамата се съгласиха да се срещнат в девет часа във вътрешния двор за вечеря, по време на която щяха да обсъдят събитията от деня. Междувременно, Мак чакаше в коридора Белинда да се върне, което стана след половин час. Тя се заля в смях, когато Нейт спря жълтия мотор точно пред стъклените врати.

— Здравейте, всички! — извика, като видя Мак, и неохотно отдръпна ръцете си от тялото на Нейт, плъзна се елегантно на земята, като разкри голяма част от дългите си загорели крака. След това двамата с Нейт, хванати за ръце, заизкачваха стъпалата.

Белинда забеляза колко сериозно е изражението на Мак.

— Какво се е случило?

— Да се върнем в бара, ще те почерпя питие — каза той.

Белинда и Нейт се спогледаха, озадачени, и го последваха. Белинда си поръча „Космополитън“, а Нейт каза, че никога не е опитвал този коктейл. Мак си призна същото, така че питиетата станаха три.

Двамата погледнаха Мак с очакване, докато сервитьорът приготвяше напитките им. Той смеси набързо водка „Грей Гуус“ с малко „Контро“, добави сок от червени боровинки, размеси добре, добави лед и изля течността в изстудените чаши за мартини. Изстиска в тях лимонов сок и ето, че трите „Космополитън“-а бяха готови.

Белинда първа опита своя и вдигна палец към бармана, чието име бе Луи.

— Много е добър. Всъщност почти толкова, колкото приготвеният от мен. Аз, между другото, съм експерт по мартинито — осведоми тя останалите. — Нали знаете за коя напитка говоря — онази, дето не се разклаща, но се разбърква добре. Малко вермут, добре изстуден джин и маслини.

— Аз самият съм приготвял няколко пъти това питие — съгласи се Мак.

— А аз — не. — Нейт опита критично от „Козмо“-то си. — Лимонът пресича сладостта. Има превъзходен вкус, макар че аз самият предпочитам бърбън. Само когато съм подложен на стрес, разбира се.

— Което, при твоята работа, е почти непрекъснато — предположи Мак.

— И при твоята е така.

Всъщност твърдението на Нейт бе по-скоро въпрос. Мак просто сви рамене.

Белинда се облегна назад, настанила се удобно на червения кожен стол пред бара.

— И така, защо, по-точно, сме тук и се наслаждаваме на коктейлите си?

— Това има нещо общо с бившия ти съпруг — каза Мак.

Очите й се ококориха от изненада.

— Появил ли се е?

— Не, но двама от хората му — да. Сара е шофирала твоето „Бентли“. И ги е забелязала в хотел „Карлтън“ в Кан. Преследвали са я с „Мерцедес 600“, накарали са я да отбие встрани и са се затичали към нея с извадени пистолети…

Ужасеният писък на Белинда накара бармана да обърне рязко глава към тях и да отиде да ги запита дали всичко с коктейлите им е наред.

— Да, те са страхотни, превъзходни… благодарим ви… — Изпълненият с мъка поглед на Белинда срещна този на Мак.

— Тя е добре — каза той, — макар и разтърсена от преживяното, разбира се. За щастие, Били я е видял на влизане в града. Каза, че шофирала бясно и едва не го прегазила. Не виждала почти нищо, заслепена от сълзите. Той я спасил и я разхождал из града, докато се успокоила, след това я почерпил с бренди и измъкнал историята от нея.

— Къде е тя сега? — Белинда беше вече на крака.

— В стаята си, почива си. Всичко е наред, Съни е при нея.

Белинда отпусна рамене.

— Очевидно са помислили, че зад кормилото на „Бентли“-то седя аз…

— Не, но очевидно са помислили, че Сара може да им каже къде си, тъй като е била в твоята кола.

— Господи! О, Господи… Сара, за бога…

— Белинда, как изглежда съпругът ти?

— Джаспър Лорд — или Микел Маркович, което име му подхожда повече, защото му е дадено от майка му при раждането му в Беларусия преди петдесет и пет години… — Отпи поредната глътка от „Космополитън“-а си. — Микел е като излязъл от филм за Джеймс Бонд и сякаш е създаден да играе ролята на разбойник… Огромен е като мечка, плешив, носи тъмни „Рей Бенс“, италиански костюм, пръстен с розов диамант и златен „Ролекс“, също обсипан с диаманти. И дори има черна перла от Южно море, забодена на вратовръзката си! — Изгледа ги изпод полуспуснатите си клепачи. — Повярвайте ми, не бихте могли да не го забележите, дори да се опитвате!

— А ти не си се опитвала, нали? — каза Нейт.

Белинда сведе поглед.

— Имах си своите причини.

Мак не знаеше какво прихваща Нейт, обаче това със сигурност не бе подходящият момент да укорява Белинда, че се е омъжила за руски мафиот, защото този Микел/Джаспър Лорд със сигурност бе такъв. Тук, на Ривиерата, те бяха с дузини, харчеха щедро и бяха в компанията на красиви жени, често рускини.

— Не знаех какъв е, когато го срещнах — каза неочаквано Белинда. — Тогава бях… различна. Наивна.

Трудно им беше да си представят, че Белинда някога е била наивна, обаче Мак знаеше, че всички хора си имат своите истории. Каза:

— Всички ние ще се срещнем за вечеря днес — девет часът във вътрешния двор. Ще ни приготвят отделна маса близо до фонтана, така че никой да не чуе за какво разговаряме.

Белинда му хвърли дълъг поглед — отново изпод полуспуснатите си клепачи.

— Мислиш за всичко, нали, Мак Райли, дори за това, никой да не ни подслушва, макар че тук не би могло да има човек, който се интересува от нас. Или от Микел?

— Или от „Вилата на Виолет“? — добави Нейт.

Мак беше забелязал, че Нейт изглежда различно, почти елегантно, макар и не в официални дрехи. Каза:

— „Вилата на Виолет“ също е включена в дневния ни ред.

Нейт нададе стон и довърши питието си.

— Господи, делова среща! Мислех, че съм оставил всичко това зад гърба си.

Мак сви рамене.

— Можеш да го оставиш, ако пожелаеш. Няма нужда да присъстваш, ако не искаш, но ако те интересува връщането на парите ти или случилото се с Белинда, съветвам те да бъдеш там.

Нейт погледна Белинда и каза:

— Ще бъда там. Искаш ли да те изпратя до стаята ти?

— Благодаря. — Белинда пресуши чашата и се приготви да си тръгне. — Благодаря и на теб, Мак. Само Господ знае какво можеше да се случи със Сара.

— Не ми благодари. Сара е успяла да се измъкне, а Били е този, който й е помогнал след това.

— Тогава ще благодаря на Били по-късно — каза Белинда и им махна с ръка за довиждане.

Мак забеляза, че Нейт я хвана за ръката, и наведе глава към нея, за да чува по-ясно думите й. Двамата се отдалечиха. Е, е, изглеждаше, че Мастерсън е привлечен от Белинда… Поне вниманието му бе отвлечено от Съни, нали?

Върна се в стаята им и откри, че Съни го чака. И двете кучета бяха в леглото с нея — Пират в краката й, положил глава на лапичките си и втренчил предпазливо едното си ухо в чихуахуата, която се бе свила на кълбо на възглавницата. Съни се бе вместила между тях, доколкото можеше.

— Как е Сара? — запита Мак.

— Не плаче, но е разтревожена. Или, ако тя не е, то аз съм. Сара не е трябвало да ходи до Кан с колата на Белинда.

Мак сви рамене със съжаление:

— Но вече нищо не може да се направи. Онези мъже я търсят, а Белинда се е превърнала в беглец.

— И какво ще стане, ако я хванат?

— Добър въпрос. — На Съни не убягнаха загрижено смръщените му вежди. — Роди ми се обади по-рано през деня — каза той. — И ми предаде, че вилата е собственост на Джоел Крендлер. Той също така притежавал и частен самолет. „Чесна“. Ще се обадя на Алън Хасаин от Интерпол, ще му кажа за развоя на събитията и ще го помоля за помощ.

Съни седна в леглото. Името й бе познато. Инспектор Хасаин бе гостувал два пъти в шоуто на Мак във връзка с международни престъпления. Мак наистина му се обади, за да го информира за измамата и за Крендлер, после каза, че има и друг проблем — този път свързан с Джаспър Лорд, по рождение Микел Маркович. Каза на Хасаин, че съпругата на Лорд го е напуснала, а той изглежда готов да я убие, ако не се върне при него.

— А може би ще я убие и да го направи — добави мрачно. После добави, че Лорд най-вероятно е мафиот, макар и отскоро според него, и поиска да му докладват в какво е замесен в момента.

Когато Мак приключи телефонния разговор, Съни седеше в края на леглото и го гледаше.

— Нямам доверие на Крендлер — каза той. — Рон Перин сподели с мен, че за личния му живот се знае много малко, макар и да се говори, че е бил актьор на младини.

— Хей, помниш ли сценичния грим? — възкликна Съни. — Сенките за очи го караха да изглежда като Камил в една от любимите му опери. Мисля, че нашият Крендлер малко преиграва. Фалшив е.

— Парите му обаче са съвсем истински. Този човек е богат, макар според Перин да укрива голяма част от богатството си вероятно в Швейцария, докъдето лети доста често. До Цюрих, финансовата столица на света. Перин вярва, че има малка дървена вила в швейцарски стил в един от кантоните, в далечния край на планината, която най-вероятно също притежава.

— И какво общо има това с измамата, от която пострадахме?

Съни бе озадачена. Както и Мак.

— Иска ми се да знаех — каза той.

Взе списъка с гостите на Рейно от нощното шкафче. В него имаше доста известни имена — на френски филмови актьори, на американски изпълнители, на международни знаменитости. Сред тях бе и името Джани Валенти.

— Нашият нов приятел Валенти също е част от този кръг.

— Сгъна списъка и го остави обратно на мястото му. — Питам се откъде познава той Франсоа Рейно.

— И двамата са запалени по яхтите — каза Съни.

— Вярно е. — Уморен, той я погледна.

Тя стори същото.

— Какво ще кажеш двамата с теб да се разходим по плажа?

— Само двамата? — Тя вече бе скочила на крака и се усмихваше.

— И кучетата, разбира се.