Адам Блейк
Измамата Мъртво море (71)

70.

Той се прибра у дома. Домът му беше пуст.

Но този път пустотата му се отрази по друг начин. Знаеше, че съпругата му е умряла, без да го разлюби, като е мислила за него. Че не е искала да го напуска и не е могла да си представи живот без него, както и той не успя да изгради нов живот без нея.

Знаеше, че децата му са живи някъде по света и че са щастливи.

Самотата му се струваше като храм, в който пазеше най-святото нещо: спомените от краткото им време заедно като семейство, които никой не можеше да му отнеме.

Докато беше жив, всичко това щеше да продължи да бъде истина. Докато ги помнеше, те щяха да са с него. А при това положение какво друго имаше значение?