Адам Блейк
Измамата Мъртво море (17)

16.

Показания на доктор Емил Гасан, 23 юли, начало 22:53 ч.

ЕМИЛ ГАСАН: Много добре, детектив. Какво знаете за Библията?

ДЕТЕКТИВ КЕНЕДИ: Не много, струва ми се. Знам, че има два завета.

ЕГ: Така е. И разбира се знаете, че Новият завет е написан много по-късно.

ДК: Разбира се.

ЕГ: Колко по-късно?

ДК: О. Сигурно хиляда години по-късно, нали? Новият завет е написан точно след събитията, които са описани в него — точно след смъртта на Исус. А другият… ами предполагам, че е писан по времето на фараоните.

ЕГ: Част от него — да. Но сглобяването на Библията в сегашния й вид е отнело доста време. Част от материала в нея е от XIII век преди Христа, така че сте права: много е стара. Преди Рим. Преди Атина. Дори преди Микена. Но пък други нейни части са писани хиляда години по-късно, само няколко века преди Христос. И непрекъснато се е променяла. Това, което включвали в нея и смятали за Божие слово, било различно за различните поколения.

ДК: Това има ли връзка със Скоросмъртницата?

ЕГ: Едва започвам, детектив Кенеди. Та Старият завет е създаван в продължение на хиляда години. Новият завет е подобен в някои отношения и различен в други. И на него му е трябвало време, за да се оформи в сегашния си вид, но същинското му написване е станало относително бързо. Повечето ключови текстове са били написани до края на II век. Или поне така се смята. А колко евангелия има?

ДК: Четири?

ЕГ: Благодаря ви за отговора. Правилният обаче е близо шейсет.

ДК: Хм… Матей, Марко, Лука, Йоан…

ЕГ: Тома, Никодим, Йосиф, Мария Магдалена, Филип, Матиас, Вартоломей… И ви говоря само за книгите, които сами се наричат евангелия. Защото думата, в края на краищата, няма кой знае какво значение. За полицай тя би означавала свидетелско показание. Свидетелско показание на човек, видял невероятни събития.

ДК: Интересна аналогия.

ЕГ: Благодаря. Ще я използвам отново. Та съществуват още близо сто книги, които са включвани в Библията по различно време или от различни църкви, но вече не се квалифицират като част от нея. Макар някои все още да се смятат за достойни да останат в светите книги на други християнски учения: например гърците и православните славяни имат много по-различни библии от Католическата църква. В тях са включени много допълнителни книги.

ДК: Говорите за апокрифните текстове.

EF: Да. Точно така. Отчасти. Но също така твърдя, че това, което е апокриф за едни, е канон за други. Спорът кое наистина е свето писание и кое не е продължил чак до Средновековието. И е трудно да се каже кой го е спечелил. Различните църкви твърдели, че техните книги са най-правилните. А апокрифни обикновено се наричат текстовете, които никой не е пожелал. Но дори и те понякога били официално въздигани или обратно — книги, които били част от Библията, били изключвани от нея. Като например текста на Пастира на Ерм. Църковните първоотци са го включили в Деяния на апостолите. А сега почти никой не си спомня за него.

ДК: Скоросмъртницата апокрифна книга ли е? Нещо, което е изпаднало от Библията?

ЕГ: Нямате търпение да стигнете до същността, нали, детектив Кенеди? Напирате. Но се боя, че пътят дотам ще е дълъг. За ранната християнската църква въпросът кое е от Бога и кое е от човека е бил наистина на живот и смърт. Воювали са заради него. Избивали са се един друг, за да докажат кой има по-добрата версия на истината. И имам предвид не само убийства, но и екзекуции и мъченически смърти. Арий от Александрия бил отровен и умрял в агония, защото поставил под съмнение доктрината за Светата Троица. А и повечето религиозни текстове от онова време, достигнали до нас, са всъщност полемични. Те казват: „Не вярвай в това, вярвай другото“. Или: „Стой далеч от хора, които говорят по този начин“. Чували ли сте за Ириней?

ДК: Боя се, че не.

ДК: Епископ Ириней Лионски, който по-късно става св. Ириней. Живял е в края на II век след Христа в някогашна Галия. Написал влиятелния труд Adversus Haereses — „Против еретиците“. Всъщност тя е атака срещу другите вярвания, списък на това, което е позволено и забранено на един добър християнин да чете. Повечето текстове, които той напада, са принадлежали към така наречената гностическа традиция.

ДК: За която Стюарт Барлоу е пишел книга.

ЕГ: Цяла вечност. Да. Макар да не съм срещал човек, който да е виждал готови глави от нея.

ДК: И твърдите, че Скоросмъртницата по някакъв начин обединява тази традиция?

ЕГ: О, да.

ДК: Моля ви, продължете, доктор Гасан.

ЕГ: „Против еретиците“ на Ириней е нещо като предупреждение към ранните християни. Казва на вярващите какво да избягват. В книгата се говори за всички идеи, витаещи наоколо, и които според добрия епископ били бомби със закъснител: за предполагаеми свети люде, които всъщност имали любими жени и лоши намерения. С особена ярост атакувал движението на гностиците, които формирали нещо като тайни общества в рамките на християнството — мистериозни религии, предаване на секретна информация за живота и делото на Христос. Информация, която била напълно противоположна на ученията на официалните църкви.

ДК: А дали Скоросмъртницата е сред текстовете, които Ириней напада?

ЕГ: (смее се) Не точно.

ДК: Добре, очевидно пропускам нещо тук.

ЕГ: Скоросмъртницата е от петнайсети век, детектив. Нарича се така, защото португалски капитан я разменил срещу буре с ром. Това е английски превод на евангелие.

ДК: Апокрифно евангелие?

ЕГ: Никак даже. Евангелието на Йоан. Цялото, немного добре преведено, но много близо до оригинала. Но има и нещо друго, което го прави толкова интересно и противоречиво. Няколко реда от друго евангелие. А то е много апокрифно, защото никой не го е намерил. Този текст не се е появявал никъде другаде. Седем реда от различно евангелие, което започва с много странно твърдение. Знаете ли какво е кодекс, детектив?

ДК: Наскоро научих. Първите книги, нали?

ЕГ: Точно така. Но те само приличали на книги по това, че са съставени от съшити една за друга страници. За разлика от книгите в тях често се събирали различни текстове, които нямали нищо общо помежду си. Понятието за книга на хората от онова време не било като днешното — хомогенен текст между две корици. А просто страници, подвързани в едно цяло. И ако свършиш да пишеш това, което си замислил, преди да си стигнал до края на страницата, много често просто започваш да пишеш нещо съвсем различно.

ДК: И така е и в Скоросмъртницата.

ЕГ: Точно така е в Скоросмъртницата. Допълнителните редове накрая не са от Йоан. Не са от нито едно евангелие, което познаваме. Едно от най-интересните сред тях е това на Юда Искариотски и Ириней говори за Евангелието на Юда като за нещо в обращение по времето, по което живял — евангелие, съдържащо много порочни идеи.

ДК: Значи казвате, че след евангелието на Йоан в Скоросмъртницата има и част от друго евангелие? Евангелието на Юда?

ЕГ: Вероятно. Вероятно е Евангелието на Юда. Със сигурност е евангелие, в което Христос говори на Юда, и то тайно.

ДК: Значи Скоросмъртницата…

ЕГ: Ами не знаем. Не знаем. По всичко личи, че Скоросмъртницата е превод на кодекс — книга, в която се съдържа Евангелието на Йоан, последвано от Евангелието на Юда. Но ако е наистина така, то тогава оригиналът — истинският кодекс, написан на арамейски, от който е направен този частичен превод на английски — никога не е намерен или поне не е идентифициран.

ДК: Това е малко разочароващо.

ЕГ: Нали? Капитан Де Вероезе е трябвало да си запази рома. Купил си е таралеж в гащите.

ДК: Чакайте. Може би не ви разбирам добре, доктор Гасан. Мислех, че Барлоу прави нов превод на Скоросмъртницата.

ЕГ: Не, няма как да стане. Скоросмъртницата е превод. Написана е на английски. Доста лош английски, но въпреки това — английски.

ДК: И какво тогава Барлоу е предлагал да се направи с нея?

ЕГ: Боя се, че само той може да ви отговори.

ДК: И не ви е казал какво е намислил, когато сте разговаряли за всичко това?

ЕГ: Каза, че имал нов подход. Че може би в Скоросмъртницата има много повече, отколкото някой някога е предполагал. Но не беше готов да ми каже повече, ако не се съглася да работя заедно с него, а аз нямах никакво намерение да го правя.

ДК: А дали сте склонен да предположите?

ЕГ: Разбира се. Предполагам, че каквото и да е било намерението му, е щяло да бъде пълна загуба на време. Ако ми беше казал, че възнамерява да хвърли нова светлина върху живота на Христос чрез анализ на текста на мюзикъла „Исус Христос суперзвезда“, щях да се заинтригувам повече от работата му. Мога ли да направя още нещо за вас, детектив Кенеди?

ДК: Докторе, нямате представа колко много ми помогнахте. Благодаря ви.

ЕГ: За нищо. Лека нощ.