Адам Блейк
Измамата Мъртво море (69)

68.

РАЗПИТ НА ОФИЦЕР ФЕЛИПЕ ХУАРЕС ОТ ПОЛИЦИЯТА НА МЕКСИКО СИТИ, ПРОВЕДЕН ОТ ЛЕЙТЕНАНТ ХЕСУС-ЕРНЕСТО ПЕНЯ, ФЕДЕРАЛНА ПОЛИЦИЯ

НАЧАЛО: 15:30.

ЛЕЙТ. ПЕНЯ: Молбата за помощ от местопрестъплението ли дойде?

ПОЛИЦАЙ ХУАРЕС: Отначало така си помислих, лейтенант. Но както знаете, обаждането не бе записано по правилата и в такова гъстонаселено място проверките на архивите на мобилните оператори не са… ами не са много практични.

ПЕНЯ: Мъж ли беше? Мъжки глас ли чухте?

ХУАРЕС: Да.

ПЕНЯ: И той посочи място в Шочимилко?

ХУАРЕС: Точно така. Склад, принадлежал някога на „Обединена плодова компания“. В момента е трудно да определим собственика й. Истинско гъмжило от фирми, повечето с централи в Африка и Близкия изток. Много е объркано.

ПЕНЯ: Кажете ми какво открихте, когато пристигнахте на място?

ХУАРЕС: Лейтенант, направо ми е невъзможно да го опиша. Беше подземен комплекс, почти като малък град. Беше наводнен, но в голямата си част не бе разрушен. Невероятно нещо. Ако някой ми бе разказал за подобно място, щях да му се изсмея.

ПЕНЯ: Видях снимките, полицай Хуарес. И съм съгласен, че е впечатляващо. Доколкото знам, когато сте пристигнали, сте намерили двама души.

ХУАРЕС: Мъж и жена. И двамата бяха ранени. Мъжът — доста сериозно. Имаше рана в корема и още една на лицето. Жената беше бита и вероятно имаше рана от лявата страна на торса. Върху лявата й пък бе метнато яке, така че не видях…

ПЕНЯ: Освен това е имало труп.

ХУАРЕС: Да, така беше. Още един мъж, но мъртъв. Беше прострелян от близко разстояние. Първото ми предположение беше, че някой от тези двамата го е убил, затова се опитах да ги арестувам. Но не успях. Мъжът пръв извади оръжие и ме принуди да предам пистолета си.

ПЕНЯ: Пръв е извадил оръжие? Въпреки раните си?

ХУАРЕС: Лейтенант, движеше се бързо като змия. Този човек е бил войник. Изобщо не се съмнявам в това. Видяхте оръжията и амунициите, които е оставил след себе си — цял арсенал! Освен това изглеждаше малко луд. Нестабилен психически. Ако имах подкрепление, можеше и да имаме шанс срещу него — срещу двамата, по-скоро. Но сам не можех да направя нищо.

ПЕНЯ: Така. Значи сте стояли с пистолет в кобура и с онази си работа в ръка.

ХУАРЕС: Мастурбацията оставям на вас, федералните. Никога не бих си позволил да се състезавам с експерти.

ПЕНЯ: Искам това да остане в протокола.

СТЕНОГРАФ: Както кажете, лейтенант.

ПЕНЯ: Кажете ми какво се случи после.

ХУАРЕС: Заведоха ме до някакво стълбище и ми показаха долните нива на комплекса, които бяха наводнени. Обясниха ми, че водата е отровена с някакъв невротоксин и че при никакви обстоятелства не бива да се разлива. Трябвало да остане, където си е, и да се охранява, докато не се изпомпа обратно и не се изхвърли. Така ли е наистина?

ПЕНЯ: Това се разкрива само пред хора, които имат право да го знаят, полицай Хуарес. Вие не сте в списъка.

ХУАРЕС. Не. Разбира се, че не. Но знам, че мястото е било затворено за деветнайсет дни, че са идвали и са заминавали камиони, предназначени за транспорт на опасни материали. И е бил отцепен район, с три пресечки по-широк от всички страни.

ПЕНЯ: Поверителна информация.

ХУАРЕС: А данните от сателитите? До мен достигнаха слухове, че два дни преди това стотици камиони са идвали и отпътували от склада. Но никой не знае с какво са били натоварени.

ПЕНЯ: Поверителна информация.

ХУАРЕС: И че има тунели, водещи към други места, също и в Шочимилко. Че имало къщи, житни хамбари, складове, плувни басейни, физкултурни салони и…

ПЕНЯ: Кажете ми какво се случи след това.

ХУАРЕС: Какво се случи след това? Разказаха ми невероятна история. Имам предвид, че би звучала невероятно навсякъде другаде. Но на мястото, на което се намирахме, не ми беше толкова трудно да повярвам в нея. Мъжът бил изгубил съпругата и децата си. Жената — партньора си. Мъжът, когото убили, се опитал да умъртви целия ни град. Семейството ми. Приятелите ми. Всички, които познавам. Можете ли да си представите! Вързаха ми ръцете, но не много стегнато, и мъжът ми каза, че няма да е добре за мен, ако ги проследя.

ПЕНЯ: Опитахте ли се да ги проследите?

ХУАРЕС: По-късно — да. Но вече си бяха тръгнали. Нямаше и следа от тях.

ПЕНЯ: Колко време беше изминало?

ХУАРЕС: Може би петнайсет или двайсет минути.

ПЕНЯ: Отнело ви е петнайсет-двайсет минути, за да си освободите ръцете, когато наоколо е имало нож — заведен като улика 21 — който е лежал точно в краката ви?

ХУАРЕС: Беше тъмно. Не видях ножа.

ПЕНЯ: А някой от другите няколко ножа на колана на мъртвия мъж и в сака, заведен като улика 16?

ХУАРЕС: Беше тъмно. Не видях…

ПЕНЯ: Да, благодаря, полицай Хуарес. Мисля, че разбирам. Да се обърнем към междуведомствения бюлетин 1217. В него става въпрос за жена, избягала от болница в Кингмън, Аризона, където е била държана под полицейско наблюдение. Това е станало с помощта на мъж, който я е свалил през прозореца по стената на сградата с въже.

ХУАРЕС: Да. Чел съм го.

ПЕНЯ: Вижте снимките. Това ли са мъжът и жената, които видяхте?

ХУАРЕС: Доколкото знам, обвиненията срещу жената са свалени след показанията на окръжния шериф, който е заявил, че тя всъщност го е спасила от нападател.

ПЕНЯ: Мъжът все още се издирва. Погледнете снимките.

ХУАРЕС: Струва ми се, че ако водата наистина е била отровена, то убитият в склада е гаден отровителски кучи син, който заслужава да бъде прострелян в гърдите от близко разстояние.

ПЕНЯ: Струва ми се, че ако исках шибаното ви мнение за това, щях да ви попитам за него. Погледнете шибаните снимки.

ХУАРЕС: Това не е жената, а това не е мъжът. Ще ми се да мога да ви помогна, лейтенант.

ПЕНЯ: А на мен ми се ще да ви сложа топките в менгеме.

ХУАРЕС: Няма пълно щастие на този свят.