Адам Блейк
Измамата Мъртво море (43)

42.

— Бихте ли ми казали кои са най-големите злодеи в Библията? — попита професор Гасан.

Стоеше до масата като до катедра, макар в стаята да нямаше никого, освен тях двамата. Старите навици умират трудно. Или може би така даваше да се разбере какви точно са ролите им.

Кенеди не беше в настроение за лекции по Библията, желанието й бе дори още по-малко, отколкото първия път, когато разговаряха. Блясъкът в очите на професора я плашеше, както погледът на змията парализира заек. Но подозираше, че това може да е единственият начин, по който Гасан бе склонен да й каже това, което тя искаше да знае, единственият начин за него да продължи да функционира нормално въпреки страховете и вътрешните си конфликти.

— Каин — стреля тя напосоки. — Юда. Пилат Понтийски. Или ако имате предвид по-големи групи — онези от коляното Ефремово?

— Не, имам предвид отделни индивиди. Бях сигурен, че ще споменете Каин и Юда. Повечето хора биха отговорили с тези две имена на въпроса. Имам предвид — повечето хора извън гностическата традиция. Предполагам, че сте чували за гностиците?

Той се взря пронизително в нея, за да й покаже, че въпреки нетърпението й ще стигне до същественото по свой собствен път.

— Раннохристиянска секта — отвърна Кенеди. — Книгата на Стюарт Барлоу, в писането на която стига до проекта със Скоросмъртницата, е трябвало да бъде посветена на тях.

— Точно така, но нека бъде секти, множествено число. Били са много и само част от вярванията им са се покривали. Гностиците били бунтари. Религиозни екстремисти. Смятали, че по-голямата част от официално проповядваната Библия, даже направо цялата, е пълна глупост. Драсканици на хора, непроумяващи чудесата, които описват. „Гностици“ произлиза от гръцката дума „гносис“, която означава „познание“. Тези секти вярвали, че всичко си има скрито значение — светът, думите. Когато Бог говорел на хората, например на Адам и Моисей, а после и на пророците от Новия завет като Йоан Кръстител, той никога не изричал еднозначни истини, защото вселената не е просто място, истината е сложна и трябва да бъде скрита от очите и ушите на простолюдието.

— Когато казвате „скрити значения“ — попита Кенеди, — да не би да имате предвид кодове? Това ли казвате?

Гасан вдигна сърдито вежда, все едно някой от публиката го бе прекъснал по време на лекция. В гласа му се прокрадна самохвалка нотка:

— Казвам само, сержант Кенеди, че враговете ви, хората, които са убили вашия колега и екипа на Стюарт Барлоу, не споделят виждането ви за света. Опитвам се да ви помогна да ги видите такива, каквито са, без зрението ви да бъде замъглено от ценностната ви система. Не, нямам предвид кодове. Или по-скоро те са само малка част от това, което имам предвид. Гностиците са използвали кодове и очевидно този, открит от Барлоу, трябва да се разглежда в този контекст. Но тези хора са разглеждали целия познат свят като едно голямо скрито послание: волята и думата на Бог, изразена чрез други неща. И са вярвали, че повечето свети писания са просто… нескопосани подобия на послание, което огромната част от хората нямат вродена способност да проумеят. Обяснявам ви това, защото следващото, което трябва да ви кажа, би ви прозвучало странно без този преамбюл. Гностическата традиция не признава традиционните герои и злодеи от Библията.

— Смятат, че Исус е минал от тъмната страна на силата, така ли?

— Не, гностиците са много благосклонни към Исус. Но имат проблем с Бог.

Кенеди се усмихна и сви рамене:

— Слушам с интерес.

— Гностическите секти вярвали, че създателят и вседържецът на нашия свят, който обикновено се почита като Бог или източник на божественото, е всъщност не чак толкова висше същество, а грешно създание, познато и като Ялдаваот. А истинският бог е нещо друго, много над нивото на нашите възприятия.

— Но… гностиците са били християни ренегати, нали?

— Да. Макар темелите на философията им да са положени много векове преди Исус.

— Сигурно са вярвали, че Бог е създал света. Има го в Библията, всеки, който е прочел поне първата й глава, го знае.

— Несъмнено. Някой бог е създал света. Но кой? Не забравяйте, това са хора, които се гордеят, че могат да четат между редовете и да намират значения, които невежите пропускат. Според тяхното учение върховният бог е създание с най-висша доброта и чистота, което не населява материалната вселена. В нея, в нашата вселена, има същества с огромна власт, които в сравнение с върховния бог са мравки, но на нас ни изглеждат като богове. Едно от тези същества, наричайте го както искате, е създало земята. И с радост приема обожанието ни, макар според гностиците да не го заслужава.

— И защо не?

— Защо не какво, сержант? Моля, формулирайте въпросите си в цели изречения.

Кенеди изскърца със зъби. Това никак не й харесваше. Когато вървиш по следите на убити мъже и жени, не би трябвало да стигаш в класната стая, където изискват да вдигаш ръка, преди да говориш.

— Защо богът, който е създал света, да не заслужава обожание? — попита тя с каменно изражение.

— Защото си е оставил ръцете. Защото е създал злото, болестите, бедността и глада. Както и несъвършеното редуване на сезоните, заради което умираме от жега или студ; наводненията, пожарите, епидемиите и всички останали бедствия. Честно казано, гностиците смятали света за много зле свършена работа и не възнамерявали да потупват създателя му по рамото и да му казват колко е прекрасен. Те гледали по-нагоре, над него, към сферите на съвършенство отгоре, които наричали — или поне част от тях, и то само понякога, когато въобще решавали да ги осквернят с име — Барбело. Ако го погледнем от този ъгъл и разглеждаме Йехова като несъвършения, ограничен и ограничаващ бог на пропадналия свят, тогава Библията се превръща в нещо съвсем друго. Библейските фигури, обявени за въплъщение на смирението, стават глупаци и лунатици, които трябва да се отричат, а не да се почитат. Адам е страхливец, който сам избира робството; Ева е смелият дух, който наднича зад завесата и играе по свои правила.

— И е наказана за греховете си.

— О, и двамата са наказани, сержант. Както и невинните им деца, и децата на техните деца, и т.н. Бог, този по-несъвършеният, Ялдаваот, е садист и психопат и ако постъпваме както ни казва, сме безпомощни пред лекомислената му представа за справедливост. Затова героите на Битие са непокорната Ева, мъдрата змия, която я подучила, и Каин, синът бунтар. А когато стигнем до Исус, моралната перспектива се променя още по-радикално.

— Казахте, че Исус все пак е техен герой.

— О, да.

— Божият син.

— Чий син?

Кенеди тежко въздъхна.

— На големия чист бог. Не на злия.

— Точно така, сержант. Исус идва от Барбело и носи безценната си мъдрост на греховния свят. Смъртта му също е била част от плана. Доста напомня на Новия завет, който сигурно вече познавате и обичате.

— Запозната съм — съгласи се Кенеди.

— Е, не се привързвайте много към него. През 1983 година в Женева професионален посредник — не подставено лице, ако трябва да сме точни, макар да е познавал такива и да е вършел почти същата работа като тях — предложил за продажба на заинтересовани лица и институции един документ. Кодекс. Безценна антична находка. Изгубено евангелие.

— Казахте, че има стотици такива, професоре.

— Но не и като това. Става въпрос за Евангелието на Юда.

— На Юда? Подлият Юда Искариотски? Който предал Месията?

— Или — прекъсна я Гасан, целият грейнал — този, който го превърнал в Месия.

Направи ефектна пауза, която се оказа малко по-дълга от необходимото. Кенеди го изчака, уморена от ролята на хор в старогръцка пиеса, в която я беше натикал. Накрая професорът гнусливо изсумтя, все едно хвърля бисери на свинете, и отново заговори:

— Евангелието на Юда, или така нареченият официално Кодекс Чакос, е отвратително увреден документ. И най-голямата повреда се е получила, докато идиотът, който го е изровил, както и неговите приятели, агенти и господари са го влачили по света в опит да го продадат и да спечелят много пари. Комедия от грешки. Или по-скоро клоунада. Представете си откривателите като Лаурел и Харди и няма да сте далеч от истината. Направили с крехкия папирус всичко, което не бивало да правят, само дето не си избърсали задниците с него. И няма да сбъркате, ако решите, че част от хората, в чиито ръце попадал, предпочитали да го унищожат, вместо да го запазят. Така че Евангелието на Юда, такова, каквото е в Кодекса на Чакос, е много фрагментарно. Само тринайсет от оригиналните трийсет и една страници оцелели, и то частично. Разложението и загниването били огромни. Но все пак останало достатъчно, за да осъзнаем, че истинският документ би трябвало да е невероятна сензация.

— В какъв смисъл сензация? — попита Кенеди.

— Той се фокусира върху отношенията между Юда и Христос и ги описва като уникални и много силни. Всъщност останалите единайсет ученици са по-скоро комични второстепенни герои. Не разбират нищо от истинската мисия на Исус на земята и невежеството им на няколко пъти го прави сприхав и саркастичен. Юда, за разлика от тях, разбира всичко, проумява посланието, без да се налага да му се обяснява. Той е гностик. Знае, че голямата истина трябва да остане скрита, и е наясно защо. Затова Исус доверява само на него най-деликатната част от своя план.

— Имате предвид, че Исус всъщност е искал…?

— Да, сержант. Исус е помолил Юда да го предаде. Било е много важно за мисията му на земята. Той е трябвало да страда и да умре, за да може посланието му да живее вечно. Трябвало е да бъде предаден и унищожен от някой свой близък, на когото е имал доверие. И силата на разказа за това да стане средството, чрез което неговото учение да се разпространи по света. Юда е бил активен съучастник в предварително обмисления план на Христос.

— Добре — каза Кенеди. — Признавам, че това е ново за мен. И дори много интересно. Но едва ли някой би убил заради него, нали?

— Някога са убивали заради него. Ириней предупредил изрично християните в своя труд „Срещу ересите“ за Юда. Свети Атанасий Александрийски говорил доста зловещо за „пречистване на Църквата от покварата“. Хора са умирали заради това, че са чели и разпространявали Евангелието на Юда. И то много хора. И те — имам предвид поклонниците на гностическата религия, които проповядвали вярата в змията, Ева, Каин и Юда — в крайна сметка изчезнали от историята. Обаче в съвременния свят… Евангелието на Юда в обезобразения му вид от Кодекса на Чакос е на показ вече няколко години. Преводът, с който разполагаме, частичен превод с толкова големи дупки, че през тях може да мине автобус, е от 2006 година. Дължим го на Родолф Касер и екипа му, а „Нешънъл Джиографик“ помогнаха с финансирането. Доколкото знам, никой от тях не е застрелян, намушкан в сърцето или бутнат по стълбище.

Гасан млъкна и отново седна примирено. Беше ясно, че се отказва от загадката. Може би споменът за смъртта на Стюарт Барлоу вгорчи удоволствието му от демонстрацията на ерудиция.

— И какво се е променило? — попита Кенеди, когато Гасан се взря в скръстените в скута си длани.

— Текстът от Скоросмъртницата — отговори професорът със съвсем различен тон. — Той е пълна версия на Евангелието на Юда. Освен това в него има указания към притежателя какво да прави и какво да не прави с посланието.

— Продължете, моля — каза Кенеди. Стори й се, че Гасан се приближава към същественото, но е на път да се откаже да говори, защото не може или не иска да разкрие истинската загадка.

— Знаете ли, сержант, планът на Исус е бил да умре в мъки на кръста, а ученикът му, който го е разбирал достатъчно добре, за да му помогне да го изпълни, е бил най-великият от всички и неговата служба към Големия бог е най-безценна. Ако приемем, че Христос ни е откупил от покварата и ни е спасил, то това е станало чрез саможертвата на Юда, който единствен е бил способен на нея.

— Саможертвата на Юда? — повтори Кенеди объркана. — И какво е пожертвал Юда?

Гасан сви рамене, сякаш отговорът бе очевиден.

— Уважението на сподвижниците си. Доброто отношение на целия свят. Присъдата на историята. И живота си, разбира се, но както е ясно, той е съвсем малка част от това, от което се е отказал. Смъртта на Юда може да бъде сравнена със смъртта на Христос. И в пълната версия на евангелието, която се намира в превода на Скоросмъртницата, направен от Барлоу, на Юда е предложена награда в замяна на вярната му служба.

— Трийсет сребърника?

Гасан леко се усмихна.

— Не. Това е от друго евангелие. На Матей, ако трябва да сме точни. Но числото трийсет наистина се появява, което подсказва, че Матей е имал нещо предвид, когато го е избрал. Да ви прочета ли текста?

Кенеди сви рамене.

— Давайте.

Гасан взе тетрадката си.

— Има го и в електронен вариант — каза той. — Чист текст, който ще ви изпратя. Предполагам, че ще искате да го прочетете цялото, преди отново да се впуснете в битката. Оставих и копие, заедно с всички записки на Барлоу, както и моите собствени, на адвоката си. Прибавих и бележка, в която го инструктирам да ги публикува след смъртта ми. Тогава няма да имам какво да губя, нали? И ще съм си спечелил правото да добавя името си сред откривателите, ако вече съм умрял заради това.

Най-накрая намери мястото и зачете на глас с вял и равен тон:

— Тогава Юда Му каза: „Всичко ще бъде направено така, както го поиска, господарю“. А Исус каза: „Да, трябва да стане така. Които не те познават, ще те низвергнат, но след това ще бъдеш въздигнат над тези, които те мразят“. „И кога ще бъда въздигнат, господарю?“ Исус каза: „От мига на моята смърт, докато се затрие семето на Адам — все ще те проклинат. Но моят баща е дал срок на семето на Адам. А след това ти ще го унищожиш и светът ще стане твой и на твоите потомци“. И Исус даде на Юда трийсет сребърника, като му каза: „Колко бронзови прути ти дадох? Толкова години семето на Адам ще се радва на този свят, толкова години ще трае техният договор. Но после те ще бъдат низвергнати и светът ще принадлежи на теб и твоето семе“.

Професорът вдигна очи към Кенеди, вероятно очакваше въпрос. Но това, което тя си мислеше, беше доста банално.

— Какъв е отговорът? — попита го. — Колко бронзови… какво беше там?

— Три хиляди. Били сто прути и един шекел. Три хиляди години, след това идва редът на потомците на Юда да седнат на престола.

— Май имаме още малко време.

Гасан се намръщи.

— Как така, сержант?

— Ако броим от Христос насам — отвърна Кенеди и сви рамене. — Дори евангелието да е написано след смъртта му, минали са само две хиляди години.

— Така е. За съжаление никой в Юдея по онова време не е броил от Христос насам. В Юдея и Самария, където вероятно са писани тези текстове, годините са се броели от обединението на племената през 1012 г. преди Христа. Това е било преди горе-долу три хиляди и двайсет и две години. Съжалявам, че ще ви разваля настроението, но договорът ни е изтекъл.

Кенеди затвори очи и ги потри с палец и показалец. Все още нямаше главоболие, но усещаше как започва да се надига като буреносен облак под купола на черепа й.

— Добре — каза тя отново. — Значи имаме откъс от гностична библия, която е била голяма тайна преди време. Слушах ви много внимателно, професоре. Но все още нещо ми липсва. Никой не убива заради думи. Или поне… не заради толкова стари думи.

Унилият Гасан изведнъж се оживи, но от раздразнение, и вдигна ръце настрани, изкривени нескопосано и карикатурно.

— О, за бога, сержант! Кой ли не убива заради думи! За какво друго да убиват? За пари? Парите са думите на правителството, с които ти казват, че ще ти дадат злато. Законите са думите на юристите, които ти казват кой да живее и кой да умре. Библиите… Библиите са думите на Бог, които ти казват да свършиш всички ужасни неща, които си намислил, защото накрая въпреки всичко ще ти бъде простено. Всичко се свежда до думи. И винаги хората, които убиват заради тях, си мислят, че ги притежават.

Той сякаш изведнъж осъзна, че е повишил прекалено тон и гласът му гърми из стаята. Извърна се от Кенеди засрамен, но все още настръхнал.

— Прочетете го — предложи й. — Прочетете всичко. Не само евангелието, но и идеите между редовете, посланията, които изпраща. Трябва сама да видите.