Адам Блейк
Измамата Мъртво море (64)

63.

Когато водата я покри, Кенеди предприе повечето възможни погрешни действия. Първо, забрави да диша. Когато полетя назад под напора на разпенения потоп, стисна здраво челюсти, вместо да поеме въздух с пълни гърди, за да издържи до следващия път, когато пак ще има достъп до кислород.

След това започна да се бори с огромната сила, която я повлече, като така пилееше сили в безсмислена съпротива да изскочи на повърхността. Естествената водоплавателност на тялото й при всички случаи щеше да я изхвърли нагоре. Трябваше да оползотвори жизнената сила, която й бе останала, за да се предпази от удар в някоя от конструкциите, към които водата я влачеше като детска играчка.

Блъсна се силно в стената и замалко да отвори инстинктивно уста от шока и болката. Знаеше, че така щеше да изпусне последния си дъх. Но бързо овладя инстинктите си, извъртя се, застана с лице напред по посоката на нахлуващата вода и започна да рита вляво и вдясно, като така избегна на сантиметри още два сблъсъка.

Също като летенето е, помисли си замаяна Кенеди. Виждаше плочките на пода на долното ниво, подземните улици и къщи, които летяха под нея и от двете й страни. Наоколо беше синя мъгла, в която светлината се разбиваше и избухваше като порой от звезди.

Но после стана тъмно и тя разбра, че е в беда.

Белите й дробове вече започваха да се бунтуват от липсата на въздух; да настояват за правото си отново да се разгънат. Имаше може би половин минута в най-добрия случай, за да стигне до някъде, където би могла да си поеме дъх, но нямаше представа къде е това място.

Пред очите й в подвижния мрак изскочиха звездички. Нараснаха и се превърнаха в подводни слънца. Кенеди бе заслепена от тях, макар да осъзнаваше, че обективно ги няма. Започваше да губи съзнание. Липсата на кислород си играеше с мозъка й.

Опита се да мисли. Въздушни джобове вътре в къщите? Беше възможно, доколкото помнеше от уроците по физика в гимназията. Но нямаше време да претърсва къща по къща.

Съсредоточи се, Хедър. Съсредоточи се.

Да се бори ли с притока на вода, или да го яхне?

Да изскочи нагоре или да отиде встрани?

Вероятно нямаше значение, но беше важно да вземе решение. Баща й винаги я беше учил да се налага над ситуациите. Плъзгането по течението бе възможно най-погрешното нещо.