Адам Блейк
Измамата Мъртво море (63)

62.

Куутма остави шлюзовете отворени седем минути. През първите трийсет секунди се натрупа достатъчно течност, в която да може да разтвори концентрата. След това водата се превърна в оръжие.

Въпреки че бе изключил външните камери, остави системата за сигурност вътре в Гинат Дания да работи, затова видя как първо жената, а после и Тилмън бяха пометени от потопа. Жената, разбира се, бе обезвредена, тъй като беше със счупена ръка и превързана, но едва ли щеше да е по-различно, ако беше в добра форма и напълно подвижна. Водата се движеше по главната алея към Ем Хадерек с огромно налягане, и то доста бързо. Дори най-добрият плувец щеше да е в смъртна опасност.

Жената потъна и започна да пада надолу по стъпалата към Ем Хадерек. Водата щеше да изпълни цялото подземно пространство, колкото и да беше огромно, в рамките на минута и тя нямаше къде да отиде, освен ако не успееше да изплува обратно до Ем Хадерек и да намери отново горното ниво. Но плуване с една ръка си е голямо изпитание.

Парадоксално, но въпреки че бе на по-голяма дълбочина, Тилмън имаше много повече шансове за оцеляване. Той успя да види приближаващата се водна стена, която се втурна с рев надолу по стълбището и се раздели на десетки любопитни и агресивни пипала. Имаше време да се съвземе и да се хване за парапета от ковано желязо на един балкон. Водната струя го удари, но той се държеше здраво и не се пусна, поне през първата минута. Долните нива се пълнеха бързо, налягането спадаше и тогава Тилмън успя да се издигне нагоре с бавни и мощни загребвания. Беше изпуснал автомата, но сакът все още бе на гърба му и вероятно в него имаше най-разнообразни оръжия. Огледа се, може би търсеше онази жена Кенеди, но тогава всички светлини угаснаха, защото водата намокри контактите и бушоните. Това означаваше, че Куутма вече не може да следи движенията на Тилмън и че шансовете му да намери жената, преди да се е удавила, намаляваха от нищожни до практически нулеви.

Куутма спря водата, след това продължи да събира оръжията си и да се подготвя за предстоящия разговор. Шест ножа сика, по три от двете страни на колана; зигзауера в кобура на рамото с пълен пълнител и два резервни в джобовете на защитната жилетка. Движенията му бяха методични, без припряност в тях. Знаеше с абсолютна сигурност, че точно така трябва да стане. Затова си бе направил труда, проявявайки зловещо черно милосърдие, да прекъсне самоубийството на Тилмън.

Тилмън нямаше това право, а и трябваше да чуе нещо, преди да умре. Да го чуе и да го проумее. Равновесието трябваше да бъде възстановено и Куутма бе благословен, защото това равновесие беше под негов контрол.

Заключи вратите на помпената станция и слезе по стъпалата към долното ниво. Трябваше да се върне още веднъж, разбира се, за да пусне отново водата в резервоара на Куцамала. Това щеше да е последното нещо, което щеше да направи, преди да тръгне.

Тръгна към главната алея. Високата мощна вълна се бе оттекла в по-долните нива, но все още имаше дълбоки локви — Куутма го разбра от жвакащите звуци, които краката му издаваха, когато минаваше през тях. Не ги виждаше, защото алеята бе потопена в абсолютна тъмнина. Имаше ръчно включващата се система за осигуряване на светлина при електрическа авария и той знаеше откъде да я пусне. Отиде до най-близкото табло, плъзна един панел в стената и завъртя ръчката, която намери там.

Високо над него плочите на стоманения покрив на склада — защитната черупка на Гинат Дания — станаха от плътно съединени под ъгъл почти успоредни по вертикала. Денят навън беше мрачен, влизаше само сива светлина, но и тя бе достатъчна.

В далечния край на главната алея се чуха тромави пляскащи звуци, които му подсказаха, че Тилмън е пробил повърхността като кит. Куутма се взря по посока на шума, ала отначало не видя нищо. Но после го зърна да изскача отново до стъпалата, водещи към Ем Хадерек. Там те бяха най-широки и най-красиви. Отново изскочи, пак падна надолу и започна да гребе задъхано и некоординирано към сушата на голямата алея.

Като герой от уестърн преди дуел Куутма тръгна към врага си. Но в двете си ръце вместо пистолети с по шест патрона държеше по един нож сика.