Адам Блейк
Измамата Мъртво море (45)

44.

Кенеди прелисти страниците на това, което Гасан беше нарекъл пълен ръкопис. Чувстваше се все по-нереално.

— Има… — започна тя, но изречението, което се опитваше да формулира, й се стори безсмислено. — Евангелието — продължи тя. — То… не се отнася само за Юда, а се превръща…

— То е вид метакоментар — съгласи се Гасан. Отново бе застанал до прозореца, сякаш не можеше да се насити на мижавата светлина, която проникваше през него. Убежището му нямаше прозорци на първия етаж, а тези на горните винаги се затваряха, когато сигурността на охранявания го налагаше. — В него има глави като в Стария завет. И като в Корана, доколкото знам. Указания как да се борави със светото писание. Цялото послание има нужда от инструкции, които да подсигурят оцеляването му. И рецептата не е само за конкретната торта, така да се изразя, а е за получаването на нови рецепти.

— Но… — Кенеди се бореше с непознати понятия, които дори не желаеше да проумее. — Предвидените наказания. Нали не намеквате, че…?

Гасан се изсмя. Звукът беше кух и изнервящ.

— Нищо не намеквам. Но си спомнете какво стана, когато американският проповедник Джоунс, или както там се казваше, заплаши да изгори екземпляр от Корана след атаките от 11 септември. Иракски ислямисти бомбардираха църкви и десетки хора загинаха. Някои твърдят, че закостенелите тълкувания на Божието слово са същността на фундаментализма. За фанатиците то е буквално, нещо физическо, даденост. И тъй като е и основополагащо за съществуването изобщо, Божието слово трябва да се почита. И изглежда подобни хора не познават граници, когато тръгнат да отмъщават на онези, които смятат за свои врагове.

Професорът се извърна към наръча листове в ръката на Кенеди.

— Предполагам — каза той, — че вече сте стигнали до част 41, която започва с: „Това свидетелство не бива да се чете и познава“.

Кенеди кимна и зачете на глас от страницата:

— Това свидетелство не бива да се чете и познава от външни хора, нито да им се дава по какъвто и да е повод. Ако го познаят, ще бъдат премахнати…

Гасан продължи:

— … и устите им затворени, и дните им преброени. Защото Неговото споразумение не е с тях, а е нас, които дължим живота си на Юда, Каин и техния баща — змията.

Млъкна. Ъгълчетата на устата му увиснаха надолу, сякаш щеше да заплаче.

— Това е била смъртната им присъда — промълви той. — Барлоу е открил отговора и те са го убили заради това.

Кенеди усети как в нея се надига гняв, достатъчно силен, за да се отрази на дишането й. Известно време се опитваше да го потисне, но без особен резултат, защото не разбираше причината му. Сега я проумя, но това не й помогна да овладее чувствата си. Сигурно същият гняв изпитваше и Тилмън. Беше стигнала до погрешен отговор. Сякаш бе пропиляла цял следобед, мъчейки се да открие трудна дума в кръстословица и когато най-накрая е погледнала в отговорите, е видяла, че думата нищо не й говори.

— Гностици — каза тя, но имаше предвид „Глупости!“. — И трябва да повярвам, че гностиците избиват хора, защото някой е научил за съществуването им. Заради текст на две хиляди години!

Тонът й беше ужасно саркастичен, но Гасан само кимна.

— Съмнявам се, че наричат себе си гностици, сержант. По-скоро се смятат за потомци на Юда. Макар да претендират, че произходът им е по-стар и праотците им са се появили още в зората на човечеството. Мислих много върху това.

— Мислили сте много върху това? Сериозно ли? — изсмя се Кенеди дрезгаво и злобно. — А замисляли ли сте се дали сте буден?

— Мислих много — повтори Гасан — дали имат предвид духовно или физическо роднинство. В известен смисъл всеки, който се разбунтува срещу Ялдаваот, бога узурпатор, потисник и тиранин, е духовен наследник на Каин и Юда. Но „дължим живота си“ може би трябва да се приеме буквално. Че са наследници на Юда.

— Повтарям. Документ на две хиляди…

— Вашите убийства, сержант — прекъсна я той, — се случват тук и сега.

— Точно така — разпери ръце тя. — Затова не мисля, че са извършени от гностици.

Гасан килна леко глава настрани — надменен и вбесяващ жест, с който показваше, че аргументите й не означават нищо за него.

— Знаете ли — попита той — какво означава името на Юда?

— Юда? Мисля, че идва от Judah, което значи лъв.

— Юда не означава лъв, а похвала. Символът му е лъв. Но аз ви питах за другото му име. Искариотски.

— Нямам представа — призна си Кенеди.

— Има две теории по въпроса. Едната го свързва с конкретен град. Юда от Кариот. Другата обаче твърди, че показва принадлежността му към определена група. И тази група, на свой ред, се е нарекла така заради любимото си оръжие…

По-късно, докато караше към Лондон, Кенеди се усети, че непрестанно премята в главата си следващите думи на Гасан. И сред тези повторения представата й за хората на Юда се избистри, или както се бе изразил професорът: те се превърнаха в нещо реално, с което трябваше да се бори.

— … любимото им оръжие бил късият нож — сика. Юда Искариотски може да е бил Юда Сикариотски. Юда, човекът с ножа. И вие знаете какъв нож имам предвид, сержант Кенеди, защото той бе използван срещу вас и срещу бедния човечец, който работеше с вас. Както виждате, те държат на традициите си. Или пък разглеждат всяка своя битка като част от вековна война.

Изгубено племе. Или не, не изгубено, а скрито. Цяла раса, която се отдръпнала от света и замитала стъпките си, за да не разбере никой, че изобщо съществува. Но винаги когато се наложи, излиза от убежището си. Не цялата, само част от нея. Последните думи на Гасан точно преди Кенеди да си тръгне, й дадоха ясно да разбере това.

— Страница 53, сержант. Хората на Юда пращат два вида емисари, които да се свържат с обикновените хора: Елохим и Келим, Предвестниците и Съсъдите. Не знам с какво се занимават Съсъдите, но е очевидно каква е мисията на Предвестниците. „Изпратете вашите Предвестници, когато има нужда, така че никой да не преследва и тревожи хората. Нека тези, които искат да им навредят, да бъдат спрени, очите им затворени и вкарани в гроба. Който го направи е свят и праведен в очите на Бога.“ Предвестниците са убийци мисионери, сержант. И мисля, че все още съществуват. Точно с тях си имате работа.