Крис Муни
Изчезналите (8)

Глава 7

Дарби Маккормик стои върху задната веранда в дома на Кранмър и обхожда с лъча на фенерчето си очертанията на вратата — подсилен стоманен модел с две резета. Гръмотевиците са се укротили, но дъждът не мирясва — продължава да се лее мощен и неукротим.

Инспектор Матю Банвил от белхамската полиция се мъчи да надвика шума с глас, който не оставя много място за съмнение в обстоятелството, че търпението му е на изчерпване.

— Майката, Даян Кранмър, се прибрала към пет и четвърт, защото била забравила чековата си книжка, а имала намерение да плаща вноска по ипотеката по-късно през деня. Когато влязла вътре, заварила и двете врати отворени, а пред очите й се разкрило това… — Банвил осветява с фенерчето кървавия отпечатък върху стената. — Не открила дъщеря си, но заварила приятеля й, Тони Марсеийо, паднал на стълбището, и моментално се обадила на девет-едно-едно.

— Влизал ли е друг, освен майката?

— Само изпратеният полицай, Гарет, както и хората от медицинския екип. Всички минават през главния вход, за да стигнат до момчето. Майката дава на Гарет ключовете.

— Значи той не е влязъл оттук?

— За да не се унищожат веществени доказателства, полицията отцепила помещението. Обявихме извънредно положение, но засега без резултат.

Дарби поглежда часовника си. Наближава шест сутринта. Каръл Кранмър е изчезнала преди няколко часа, достатъчно, за да бъде вече далеч от Масачузетс.

Върху сивия под се вижда кафеникаво конче. Дарби поставя до него мащаб за заснемане на веществени доказателства.

— Няма следи от взлом. Кой разполага с ключове от къщата?

— Издирваме бившите съпрузи — отвръща Банвил.

— Колцина са?

— Двама, без да броим биологичния баща. С него са били женени за около четвърт час още през деветдесет и първа.

— И как се казва този изискан джентълмен?

Дарби разглежда кухненския под, за да установи със задоволство, че е застлан с линолеум. Идеална повърхност за снемане на отпечатъци от подметки.

— Майката го определя като „семенен донор“. Разправя, че хукнал обратно към Ирландия в мига, когато узнал, че става татко. Оттогава не го е чувала.

— А разправят, че всички свестни мъже били вече заети. — Дарби рови в чантата си.

— Единият от другите двама живее в Чикаго, а вторият — тук, в прекрасния град Лин — осведомява я Банвил. — Лайнаринът от Лин е най-интересен. На улицата му викат М. Н., съкратено от Малкия Непукист. Рожденото му име е Трентън Андрюс и е лежал пет години в Уолпул за опит да изнасили непълнолетна — петнайсетгодишно момиче. Полицията в Лин издирва в момента господин Андрюс. Проучваме всички регистрирани в околността сексуални престъпници.

— Не се съмнявам, че списъкът е доста дълъг.

— Имаш ли нужда от още нещо, или мога да си вървя?

— Изчакай малко.

— Давай по-накратко.

Дарби не взема много присърце язвителния тон на Банвил — той говори така с всички. Работила е вече с него по два други случая и знае, че е съвестен следовател, но като личност е крайно недодялан, най-меко казано. Неизменно избягва да гледа събеседника в очите. Освен това внимава да не застава близо до него, също както сега — облегнал се е на парапета на повече от метър и половина от нея.

Тя взема друг фенер — мощен прожектор — и го поставя върху пода, като постоянно променя ъгъла на лъча, докато открива онова, което търси — редица влажни, едва очертани отпечатъци от подметки.

— На пръв поглед приличат на мъжки, размер 43 — проговаря Дарби. — Изглежда нашият човек е влязъл оттук и оттук си е и тръгнал. Може би ще ти е интересно що за патъци предпочита М. Н.?

— Друго?

— Можеш да си вървиш.

Банвил се стрелва надолу по стълбите. Дарби се заема да очертава отпечатъците със самозалепяща се лента. Когато приключва с това, разполага мащабни линийки до най-ясно видимите, после грабва чантата и чадъра си, преди да излезе под дъжда. Отвъд алеята за паркиране, зад кухненския прозорец на съседната къща е седнала майката на Каръл. Даян Кранмър притиска мокра салфетка към очите си, докато говори пред записващия думите й в бележник инспектор. Дарби отклонява поглед от измъченото лице на жената и бърза към входната врата.

Претъпканата улица е осветена в мигащо синьо и бяло от полицейските коли. Униформените стоят под дъжда, за да регулират движението и държат любопитните и репортерите отвъд заграждението. Целият квартал е на крак. Хора са наизлезли по верандите или надничат през прозорците, мъчат се да разберат какво става.

Дарби нахлузва върху обувките си чифт пластмасови калъфки за еднократна употреба и влиза в коридора. Партньорът й, Джаксън Купър, познат на всички просто като Куп, се е надвесил над мускулест млад мъж, облечен в чифт прилепнали, високо изрязани гащета. Тялото е превито под неестествен ъгъл спрямо стената на застланата с мокет площадка между двете стълбища. Под него се е събрала кръв, която се просмуква в постелката. Дарби преброява три огнестрелни рани: една в челото и две — разположени редом, точно в очертанията на татуирана над сърцето пума.

Куп сочи тези попадения и отбелязва:

— Майсторска работа.

— Бих рекла, че нашият човек е професионален стрелец.

— Ако трябва да гадаем, ще кажа, че момчето е дочуло нещо и е тръгнало да проверява на долния етаж. Слиза и намира предната врата заключена, а по обратния път получава два куршума в гърдите. Свлича се до площадката, където му пращат още един — за всеки случай.

— Което означава, че нашият човек е свикнал да стреля на тъмно.

Куп кимва.

— Никакви следи по ръцете или тялото — явно не е имал възможност да се бори.

— Приятелката му го е сторила — отбелязва Дарби и разказва за кървавия отпечатък.

— Какво мисли Банвил по въпроса?

— Започва с един от бившите съпрузи.

— За какво му е на тоя тип да утежнява положението като добавя убийство към отвличането?

— Господ го знае.

— Тая дисертация в областта на криминалната психология явно ти е от огромна полза — ухапва я Куп. — Експертната група пристигна ли?

— Още не. — Дарби му казва за отпечатъците от стъпки в кухнята. — Ще поогледам наоколо, а сетне можем да пристъпим към предварителните следствени действия.

Светлосив мокет покрива стълбите и миниатюрния коридор, който води към просторна дневна с телевизор и зеленикави стени, с кафяво канапе и хармониращо с него кресло, чиято тапицерия е поправяна със самозалепяща се лента. Майката е правила опити да освежи обстановката с помощта на декоративни възглавници, килим и подходящи дрънкулки.

Арковиден свод разделя дневната от трапезарията. Върху масата са струпани наръч любовни романи от Нора Робъртс, както и изобилие от талони за намаление. И в двете помещения се усеща застояла миризма на купена отвън готова храна с не особено високо качество, както и едва доловим аромат на опиат.

По стените висят снимки на Каръл и доказателства за нейни завоевания. На една от тях е показана като едва проходила, с четка в ръка. На друга е нахлузила уши на Мики Маус в Дисниленд. В скъпа наглед рамка се мъдри диплома с пълно отличие от местната гимназия. Подобна е приютила друго удостоверение — за показани управленски способности в работата на ученическия съвет. Тук се намира и акварел с морски пейзаж и прикачена към него панделка. Каръл е спечелила първо място в конкурс по живопис.

Майката е окачила най-престижните награди на височината на очите. По такъв начин всяка сутрин след ставане и всяка вечер след прибиране Каръл ще се убеждава в наличието на своите извънредни способности.

Отвън се захлопва врата на лека кола. Експертите, които се занимават предимно с фотографиране, пристигат. Дарби грабва чадъра и се насочва навън.

Съобщава на Мери Бет Палис за трупа и стъпките в кухнята. След като се разделя с Мери, започва да проучва стъпалата на верандата.

Единственият предмет, който събужда интерес, е захвърлена край тях кибритена кутия. Поставя и до нея мащабен маркер. Изправя се и се обръща с лице към верандата. Тя е монтирана върху колони. Дървен парапет, също боядисан в бяло, опасва съоръжението. Вляво от стълбите се вижда вратичка. Зад нея са струпани пластмасови контейнери за боклук и разнороден амбалаж.

Една от кутиите се преобръща и пада. Отвътре блещукат очетата на малък ракун…

— Господи…

Дарби отваря вратичката. Жената под верандата започва да пищи.