Крис Муни
Изчезналите (26)

Глава 25

Дарби излиза рано на другата сутрин — още не е съмнало.

Пет-шестима униформени се занимават с движението, мъчат се да въведат някакъв ред сред десетките патрулни и необозначени полицейски коли, репортерски микробуси и автомобили на любопитни, които се стичат към къщата на Кранмър. Малка армия доброволци, снабдени със снимки на Каръл, се готви да претърсва околността.

Вниманието на Дарби е привлечено от служители на щатската гвардия, които държат на каишка служебни кучета. Видът им я изненадва. Поради вечния недостиг на средства кучета следотърсачи обикновено не се водят при случаи на изчезвания.

— Кой ли е развързал кесията за песовете? — чуди се и Куп.

— Сигурно от фондацията „Сара Съливан“ — отвръща Дарби.

Тази фондация носи името на отвлечено преди няколко години в района момиче. Баща й, Майк Съливан, местен предприемач, основава фонда, за да се финансират с негова помощ допълнителни мероприятия при издирване на изчезнали.

Дарби трябва да изчака полицаите да отстранят бариерите. Завиват зад ъгъла, репортерите съзират колата им и ги нападат като лешояди с въпроси.

Когато най-накрая стигат до къщата, ушите й кънтят. Дарби затваря вратата зад себе си и оставя чантата на пода на долния етаж. Качва се горе и медният дъх на кръв става по-ясно доловим.

Спалнята на Даян е все така спретната и подредена, каквато я видя първия път. Едно чекмедже е леко издърпано, вратата на дрешника е открехната. Върху пода се вижда портативен сейф, огнеупорен, от вида, който обикновено се използва за съхраняване на важни документи.

Навярно майката на Каръл е дошла да си вземе някоя дреха, докато експертите обработват превърналата се в местопрестъпление къща. Дарби си спомня как сама събираше дрехи в собствената си спалня, преди да се отправи към хотела, докато от прага я наблюдаваше инспектор.

Влиза в стаята на Каръл. През прозорците нахлува златиста светлина, предвестник на зората. Поглежда посипаните с прах за открояване на пръстови отпечатъци повърхности, мъчи се да изключи от съзнанието си кучешкия лай, както и виковете на репортерите, които се смесват с нескончаем вой от автомобилни клаксони.

— Какво по-точно искаме да открием? — пита Куп.

— Нямам представа.

Дрехите на момичето висят на телени закачалки в дрешника. Някои блузи и панталони все още носят етикетчета, каквито се използват в магазините за втора употреба и при домашните разпродажби. Обувки и маратонки са подредени в две спретнати редици съобразно сезона: летните — отзад, а отпред — есенните и зимните боти и маратонки.

От прозореца край бюрото се вижда мрежа на ограда, както и съседски двор с простор за пране от верандата до едно дърво. На земята, полузаровена в пръстта, сред избуяли бурени лежи дървена стълба. Смачкани кутии от бира и множество фасове красят почвата. Дарби се пита какво ли е мислела Каръл за тази гледка, как е съумявала да не й обръща внимание, да не се дразни от нея.

Повърхността на бюрото е чиста, предметите там са старателно подредени. Множество цветни моливи са разпределени в стъклени бурканчета. В средното чекмедже се намира прилично изработена с въглен скица на приятеля, потънал в четене върху кафявото кресло от долния етаж. Каръл е нарисувала даже лентата, с която е облепена една от облегалките на съоръжението.

Под рисунката лежи албум с вестникарски изрезки, съдържащи биографични подробности, свързани с успели жени. Каръл е подчертала някои пасажи, а в полетата личат забележки от рода на „да се запомни!“ и „важно!“. Към средата на албума се мъдри надпис с дебели, оставени от черен маркер букви: „Зад успеха на всяка жена се крие самата тя“.

Един класьор съдържа статии, свързани с тайните на женската красота. Частта, озаглавена „Практика“, е посветена на разнообразни диети. За да осигури по-голяма сила на внушението, Каръл е залепила снимка на подчертано слаба квазизнаменитост с огромни очила.

— Колкото и да е забавно тук, не виждам някаква полза от собственото си присъствие. Ще хвърля още един поглед на кухнята. Извести с тържествуващ писък, ако откриеш нещо без мене.

Чаршафите от леглото са махнати и опаковани. Дарби сяда върху хлътналия дюшек и поглежда към телевизионните камери отвън. Дали и похитителят на момичето не гледа в този миг насам?

А тя какво точно търси?

Има ли нещо общо между Каръл Кранмър и останалите жертви на отвличания?

И тя, като Тери Мастранджело, е с най-обикновена външност. На снимката Тери има нацупения, измъчен вид, който Дарби е забелязвала при толкова много самотни майки. Каръл е с няколко години по-млада — ученичка от последния клас на гимназията. Тя е по-хубавата от двете, слаба като тръстика, с остър поглед на сините очи, откроени върху луничавата кожа.

Не, тук не става дума за физическо привличане — Дарби е сигурна в това. Връзката между тези две жени се крие другаде, под повърхността, където Дарби не е в състояние да проникне.

Проблемът се състои в това, че тя не знае нищо за Каръл извън окачените по стената снимки и събрания доказателствен материал, а Тери не познава изобщо. За момента и двете са образи от фотографии.

Тери Мастранджело е самотна майка.

Даян Кранмър е самотна майка.

Да не би пък тя да е била набелязаната жертва?

Вярно, майката на Каръл е с цяло десетилетие по-стара от Тери, но възрастта изглежда не играе особена роля сред критериите на престъпника. Тази идея продължава бавно да се оформя в главата на Дарби, докато се изправя и бавно се връща към спалнята на майката.

Даян е похарчила доста пари за чаршафи и покривки. Притежава някои прилични бижута, но нищо, заради което да се рискува взлом и кражба. Доста износени дрехи висят в дрешника. Изглежда се поохарчва за хубави обувки.

Отвъд леглото е разположена евтина дървена библиотека, в която са подредени поставени в рамки снимки на Каръл като бебе. Две лавици са натъпкани с евтини издания на любовни романи, купувани при разпродажби от библиотека. Изключение правят три албума, подвързани в кожа. Те са пипани неотдавна.

Снощи ли ги е вадила Даян? Ако е така, защо ги е върнала по местата им? Може би е търсела някоя снимка на Каръл? Тази, която носят доброволците отвън?

Дарби нахлузва чифт тънки ръкавици и сяда на пода, за да се запознае със съдържанието на най-долната полица.

Под нея, лепната в отдалечения край, за да остане напълно незабележима, се спотайва миниатюрна пластмасова кутийка с размерите на половин пакетче захар. От нея стърчи късичка антена.

Подслушващо устройство.

Дарби измъква фенерчето, ляга по гръб и започва да изучава черната кутийка. Прикрепена е към полицата с помощта на двойно лепяща лента. Няма проводници, значи най-вероятно работи с батерия.

На пазара се продават устройства, които могат да се включват от разстояние, за да се пести енергия. Има и такива, които се задействат от звука на човешки глас. Всички те работят на различни честоти. За нея е важно да научи честотата, с която предава това устройство.

Дарби се приближава още, с надеждата да открие името на производителя или сериен номер. Не вижда такива. Възможно е да са откъм залепената страна. За да ги разчете, ще трябва да отлепи устройството. Няма как да го направи незабелязано.

И ако слуша в момента, ще разбере, че сме го открили.

Дарби се изправя с разтреперани крака и отново се връща в стаята на Каръл.