Крис Муни
Изчезналите (55)

Глава 54

Дарби се надява да открие фас, обвивка от бонбон или кутия от сода — нещо, което би могло (след ДНК анализ) да свърже Пътника с евентуалното му гробище. След час съсредоточена работа двамата могат да се похвалят само с една ръждива дребна монета. Дарби я прибира като веществено доказателство, но не храни надежда да открие някакъв отпечатък върху нея.

— Предлагам да започнем да копаем от основата на камъка — казва тя.

Евън е съгласен — подава й лопата.

Докато работи, усетила топлината на утринното слънце върху врата си, Дарби си мисли за казаното от Евън по повод претърсването на тези места при случая Грейди. Дали Мелани не е все още заровена тук?

Съжалявам, Мел. Съжалявам за това, че двете със Стейси така и не получихте възможност да изживеете живота си. Опитах се да забравя случилото се. Ако ти бе оцеляла, Мел, сигурна съм, че споменът ти за мен щеше да бъде по-ярък. Ако има нещо като задгробен живот, силно се надявам да намериш място в сърцето си за прошка, когато се съберем.

Изкопът е правоъгълен, дълбок малко повече от метър. Дарби захвърля лопатата.

— Не искам да повредя нещо с нея — обяснява тя и като ляга по корем, протяга ръце в дупката. — Направете ми една услуга, моля: подайте четката и малкото гребло от комплекта.

Дарби прехвърля пръстта през облечени в ръкавици пръсти. Неприятна влага прониква през тъканта на джинсите й. Ушите й долавят далечен шум от счупени клонки.

Евън се е надвесил над нея и наблюдава. Почти не е отворил уста, докато копаеха.

Дарби усеща нещо твърдо под пръстите си. Отмества пръстта. Отначало мисли, че е камък. Но много скоро разбира грешката си. Пред очите й се появяват тилните кости на човешки череп. Джейн или Джо Доу^[1] лежи ничком в изкопа. Костите са с тъмен цвят на ръжда и напълно лишени от окосмяване.

Евън й подава четката. С нейна помощ Дарби отстранява още пръст. Помага си с пръсти.

— Не забелязвам никакви следи от микроорганизми. Няма меки тъкани… Няма мускулатура, сухожилия… Пълно скелетизиране, бих казала…

Дарби сочи мрежа от тъмни линии, очертана около очните кухини.

— Това са отпечатъци от растения. Такива следи от корени се наблюдават, след като трупът е престоял продължително време под земята. Трябва да извикам Картър — той завежда щатската съдебномедицинска служба.

— С колко души разполага?

— Не знам точно. Май двама. Но е натрупал сериозен опит при разкопаване на масови гробове. Участва в екип, който посещава страни от Третия свят — там не могат да се похвалят с липса на масови гробове. Резултат от войни или геноцид.

Шумът от счупени клонки се усилва — някой приближава. Навярно Банвил, казва си тя.

— Питам се дали няма да открием множество човешки останки на това място — промълвява Дарби.

— Може да се окаже многократно използвано.

— Почвата е прекалено влажна, за да я изследваме с електронен уред — отбелязва Дарби. Използваните понякога от Картър уреди много наподобяват футуристични косачки. За да са ефективни, те се нуждаят от твърда, суха повърхност. — Ще извикам Картър. Хич не ми се ще да повредя костите, които може би са заровени тук.

Евън поглежда към черния път. Дарби наднича също натам през рамо.

На височината на очите й са се изправили четирима мъже в костюми. Най-високият от тях, мъжага с войнишка подстрижка, проговаря:

— Специален агент Манинг, мога ли да ви кажа нещо на четири очи?

— Кои са тия? — пита Дарби.

Евън тръгва безмълвен. Дарби се изправя и започва да изтърсва пръстта от панталоните си.

Телефонът на Куп вибрира в задния й джоб.

Дарби сваля ръкавиците. Сигналът е слаб — едва долавя накъсания глас на партньора си. Дарби му казва да почака и тръгва настрани от изкопа, докато статичното електричество отслабва. Закрива с длан другото си ухо.

— Какво казваш, Купър?

— Казвам, че ме изхвърлиха от мобилната лаборатория.

— Кой?

— Приятелчетата от федералния клуб. ФБР поема разследването.