Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Глава 36

Евън завърта лаптопа така, че и останалите присъстващи да виждат дисплея.

Там личи образът на жена с латиноамерикански черти и изрусена коса.

— Това е Кимбърли Санчес от Денвър, Колорадо — съобщава той. — Изчезва през лятото на деветдесет и втора година. Излиза да тича и повече не се появява.

Евън показва снимките на още осем жени. Всички са или от латиноамериканско, или от афроамериканско потекло. Всичките — между средата на двайсетте и началото на трийсетте си години. Всичките видени за последно самички, в собствените им коли, на път за дома от някое заведение или месторабота късно вечер. И последната обединяваща характеристика: в нито един случай не е открит труп.

— Единствено на полицията в Колорадо се усмихва малко късметът — казва Евън. — Последната жертва е забелязана от свидетел, който излиза от някакъв бар и я вижда да се качва в черно порше карера с колорадска регистрация. Свидетелят запомнил дори обстоятелството, че един от задните калници на колата бил ударен. Полицията събира данни за всички собственици на поршета в Колорадо. Един от тях, Джон Смит, е от Денвър. Когато отиват да го разпитат, той не е у дома си. Четири денонощия по-късно от него все така няма ни вест, ни кост и те влизат в наетата къща. Смит е офейкал. Преди това е излизал цялото жилище, но експертите все пак откриват две важни улики — следи от кръв върху изхвърлена консервена кутия и отпечатък от мъжка обувка, произведена от Ryzer Gear, размер четирийсет и три. Отпечатъкът е идентичен със снетия близо до колата на една от жертвите.

Евън изкарва върху дисплея образ на бял мъж с избуяли брада и мустаци. Погледът на зелените му очи е пронизващ, а чертите на лицето са болезнени, като на наркоман.

— Това е снимката на Джон Смит, взета от неговата колорадска шофьорска книжка. Съседи съобщиха, че един от задните калници на поршето му е бил ударен неотдавна. Снабдиха ни и с друга информация: Смит често излиза вечер и се държи настрана от всички. Никой не знае от какво живее и никой не е влизал в къщата му. Неколцина от свидетелите са забелязали над китката му неумело направена татуировка — детелина с числото 666 в нея.

— Характерна е за членовете на Арийското братство — отбелязва Дарби.

Евън кимва.

— Етническият профил на жертвите в Колорадо насочва към тази организация. Разбира се, членовете й заявиха, че не познават господин Смит. Името не фигурира в нашите компютри. Не знаем дори дали Джон Смит е истинското име на Пътника.

— А кръвта, която сте открили — обажда се Дарби, — съвпада ли с някой от въведените в системата за анализ образци?

— Да. Съвпада с кръвта на една от изчезналите в Денвър жени. След това Смит се развихря в Лас Вегас. Това става към края на деветдесет и трета година. Тук възприема нова методика на селекцията. През следващите осем месеца изчезват дванайсет жени и трима мъже. Местната полиция не се стряска особено, понеже там непрекъснато изчезват хора. Мъкнат се за задоволяване на кой каквито пороци има, идват и си отиват.

— Какъв е етническият профил на жертвите?

— Жените са предимно бели — отвръща Евън. — Мъжете — евреи. Колата на една от жените е изоставена на пътя. Някой е бърникал в електрическата инсталация. За щастие и тук е намерен отпечатък от споменатата вече толкова пъти обувка. Към момента, когато в разследването се включвам аз, господин Смит е вече в Атланта — третата му спирка. Това е през деветдесет и четвърта година, когато даваме на случая кодовото име „Пътник“. Отпечатъкът от обувка е въведен в националната система и ние сме привлечени към разследването.

Евън се размърдва върху стола си, чиито пружини проскърцват.

— Кари Уедърс — четвърта жертва на Пътника в Атланта, е забелязана да се качва в черно порше карера. Свидетелката съобщава, че колата е с номера от Мериленд и с ударен заден калник, но не успява да разгледа добре самите номера. Това беше първият ни истински успех и ние алармирахме всички бензиностанции и сервизи в района да си отварят очите на четири за черно порше с ударен заден калник. Тъкмо бяхме започнали да проверяваме регистрираните в Мериленд поршета, когато посред нощ се обади служител от една бензиностанция на „Мобайл“. Току-що там е спряла кола от тази марка, която отговаря на нашето описание. На седалката до шофьора спи руса жена. Прекалила била с пиенето, обяснил той. Инструктирам служителя да блокира помпата и тръгвам с един от лабораторията.

— Бензинджията излезе много хладнокръвен и с голямо желание да сътрудничи — продължава Евън. Гласът му звучи някак безразлично, сякаш чете протокол. — Каза, че е записал номера на колата върху листче до телефона си. Тръгнах след него към сервиза. Когато влязох в офиса, той се озова зад гърба ми. Удари ме в тила и друго не помня. Когато дойдох на себе си в болницата, научих, че подпалил бензиностанцията с помощта на гориво от помпите. В един момент съм успял да изпълзя, но не помня нищичко. Сътрудникът от лабораторията и истинският служител бяха идентифицирани с помощта на зъболекарските им картони. И двамата са застреляни с офицерски колт.

— Със същото оръжие е убит приятелят на Каръл Кранмър — казва Дарби, която носи балистичната експертиза в папката си. — Не разпознахте ли мнимия служител?

— Този бе по-едър, без брада и мустаци, с гладко избръсната глава — отвръща Евън. — Никаква прилика с Джон Смит. Носеше яке, така че не бих могъл да забележа каквато и да било татуировка върху ръката му. А и въобще не отговаряше на изработения профил. Нищо не попита за разследването, а психопатите почти винаги правят това. Видимо бях сгрешил.

— Нападал ли е полицай и преди това? — пита Дарби.

— Не, доколкото ми е известно. Но ако Джон Смит принадлежи наистина към Арийското братство или друга някоя организация, основана върху идеята за расово превъзходство, убийството на полицай или друг представител на силовите държавни структури за тях е равнозначно на израстване в йерархията. Нещо като почетен знак.

— И все пак е странно, че е набелязал за жертва точно вас и си дава труда да инсценира подобен капан — посочва Дарби.

— Така постъпват психопатите, когато се видят натясно. Или пък е искал да ни предупреди, да покаже, че владее напълно ситуацията.

Лицето на Евън се вкаменява и това притеснява Дарби.

— Пътника е изключително умен, строго дисциплиниран тип — казва агентът. — Той променя стила на работа, както и критериите за подбор, отвлича жертвите си из различни щати, така че да не създаде представа за самия себе си. Избира обектите по случаен принцип, за да не ни позволи да изградим стереотип. В състояние е да кротува месеци наред, което показва изключителна степен на сдържаност. И, както съм се убедил сам, начинанията му се подчиняват на детайлно изграден план. Прави всичко възможно да владее положението — затова е изпратил оня пакет на Даян, по същата причина организира разговора й с Каръл. Иска да сме наясно, че е в състояние да я убие, когато реши.

— И поради същата причина трябва да се възползваме от подслушващите устройства като примамка — заявява Дарби.

— Как?

— Като му подхвърлим вас лично. Ще се изпуснем пред репортер на „Херълд“, че сте тук, понеже Рейчъл Суонсън е дошла в съзнание и е дала важни показания, така че искате да разгледате къщата. По такъв начин можем да бъдем сигурни, че Пътника ще слуша.

— Ако види името ми във вестника, може да се уплаши, да убие Каръл и останалите жени и да духне нанякъде — вече го е правил.

— Само че този път допусна грешка. В къщата на Каръл. Остави кървава диря, както и една от своите жертви. Рейчъл Суонсън може да се окаже ключ към залавянето на Пътника. Положително ще поиска да узнае какво сме успели да научим от Рейчъл, преди да хване гората.

Банвил поглежда часовника си.

— Имаме четвърт час да извикаме репортерите — казва той. — Някакви предложения?

— Можем да изчакаме, докато се справят със сепсиса — казва Евън, — след което ще преместим Рейчъл Суонсън в наблюдавана стая на психиатричното, ще я отвържем и ще дадем възможност на Дарби отново да разговаря с нея.

— Може да не поиска — възразява Дарби. — Нали чухте записа. — Изведнъж спря да говори. — Откривани ли са подслушващи устройства в домовете на останалите жертви?

— Не, това е първият случай.

Дарби поглежда Банвил.

— Предлагам да пуснем слух, че ФБР възнамерява да претърси основно къщата. Пътника ще поиска да научи до какво се е добрал агент Манинг. Ако се появи, ще го пипнем. Ще блокираме всяка пътечка, та пиле да не може да прехвръкне.

— Ами ако не се появи? — пита Евън.

— Ще убие Каръл, ако не го е сторил вече — отвръща Дарби. — „Бръмбарите“ са най-добрата ни възможност.

Сега Евън гледа Банвил.

— Този случай е ваш — ваше е и решението.

Банвил разтърква с пръсти долната си устна.

— Две изчезнали жени плюс младо момиче… Съгласен съм с Дарби. Аз съм за.