Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Глава 73

Дарби го следва през тесни коридори, жужащи от човешки гласове и факс машини.

Банвил ги завежда в голямата конферентна зала, в която е очертал подробния план за залавяне на Пътника. Всички столове са събрани в единия край на помещението, за да отворят място за поставени на колелца демонстрационни табла. Те са десетина на брой и върху всяко са прикачени осем до десет снимки на жени.

— Рано тази сутрин в компютърния отдел успяха да преодолеят паролата на Бойл — съобщава инспекторът. — Всички тези снимки са взети от лаптопа му. Разпечатахме файловете. За наш късмет Бойл ги е попълвал по щати. Смятаме, че след Белхам продължава гастролите си тук, при нас.

Банвил спира пред табло с надпис „Чикаго“. Най-отгоре личи образът на млада блондинка с ослепителна и донякъде предизвикателна усмивка. Казва се Табита О’Хара. Води се изчезнала от 10 март 1985 година.

Под нейната е прикрепена друга снимка с размери 20×25: Катрин Десуза, изчезнала от 10 май 1985 година.

Следва Джанис Бикъни, изчезнала от 28 октомври 1985 година.

Още четири снимки са подредени на това табло, но те са без имена и дати — само фотографии. Седем жени — до една изчезнали.

— Свързахме се с полицията в Чикаго и ги помолихме да ни изпратят досиетата по всички случаи на изчезнали през 1985 година. До момента сме идентифицирали три от жените от лаптопа на Бойл.

— Къде са заровени? — обажда се Куп.

— Нямам представа — отвръща Банвил. — Не намерихме никакви указания в тази насока.

Дарби поглежда следващото табло — „Атланта“. Тринайсет изчезнали жени — до една проститутки според изложената на същото табло информация.

Следващият етап по маршрута на Бойл е Тексас. Двайсет и две жени изчезват в района на Хюстън за период от две години. Оттук Бойл отива в Монтана, а след това — във Флорида. Дарби преброява снимките от двете табла. Двайсет и шест изчезнали жени. Няма имена, няма дати — само снимки.

— Току-що започнахме да се свързваме с полицейските управления из страната — обяснява Банвил. — Те ще ни изпратят по електронна поща или факс нужните досиета. Ще бъде колосален труд — седмици, а може и месеци наред.

Дарби намира таблото с надпис „Колорадо“. Кимбърли Санчес е най-отгоре. Под нея са наредени още осем жени.

— Все не ми излиза от главата историята на Манинг за извършеното над него нападение при онази бензиностанция — казва Банвил. — Мислиш ли, че е дело на Бойл?

— Да — отвръща Дарби.

— Но той вече е започнал да подхвърля улики около Славик. За какво му е да поема риска от подобна инсценировка?

— Като напада Манинг, Бойл го превръща в очевидец, който ще може един ден да закове Славик с показанията си.

— За Бойл е от особено значение Манинг да е постоянно в течение на разследванията — допълва Куп. — Мисля, че именно поради това съображение двамата са организирали бомбените атентати в лабораторията и болницата. Те ги правят да приличат на терористични нападения, което им осигурява намесата на федералните.

— Което пък позволява на Манинг да дърпа конците.

Дарби кимва.

— Разбира се, може и да бъркаме. За съжаление и двамата, които биха могли да отговорят на възникналите въпроси, са мъртви.

В стаята надниква някакъв униформен.

— Мат, търсят те по телефона. Инспектор Пол Уогнър от Монтана. Било спешно.

— Задръж го на телефона. Идвам веднага. — Банвил поглежда Дарби. — Тази сутрин направиха аутопсия на Манинг и Бойл. В твоята къща е идвал Манинг. Върху костта на лявата му ръка откриха тънък като косъм белег от счупвано. Мислех, че ще ти е любопитно да го знаеш.

Банвил ги оставя насаме в помещение, пълно с изчезнали жени. Погледът на Дарби се плъзга по табло с надпис „Сиатъл“ и нови снимки на изчезнали, а по-нататък още табла и още снимки — част от тях надписани, а други не.

— Погледни тук — обажда се Куп.

От таблото гледат усмихнатите образи на шест жени. Отгоре не се вижда име на щата. Няма и каквито да било други надписи.

— Ако се съди по прическите и облеклото, тези снимки са от осемдесетте години — отбелязва Куп.

Една жена с бледа кожа и руси коси й се струва позната. Неизвестно защо. Като че ли нещо в чертите на лицето…

И Дарби си спомня. Русата жена от таблото е същата, чиято снимка й бе дала гледачката. Намерена сред приготвените за даряване от Шийла дрехи. Дарби я бе показала на майка си. Дъщерята на Синди Грийнлиф, Реджина, каза тогава Шийла. Двете играехте заедно. Преселиха се в Минесота, когато ти беше на пет, мисля. Синди ми прати една Коледа картичка с образа на Реджи.

Дарби откача снимката от таблото.

— Искам да копирам тази — пояснява тя. — Веднага се връщам.