Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Крис Муни. Изчезналите

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2009

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-702-1

История

  1. — Добавяне

Глава 30

Рейчъл Суонсън е плувнала в пот. Клепачите й са здраво стиснати, а тя самата нашепва нещо на себе си, като че ли се моли.

Дарби приближава леглото с бавни, предпазливи стъпки. Рейчъл Суонсън не помръдва. Дарби стига до нея и се надвесва, за да долови думите й, произнасяни с изтънял, съскащ глас:

— Едно ДЛ три ДЛ.

Рейчъл рецитира записаното върху ръката й.

— Две ЛД две ДЛДДНЛ — не, Д, последното е Д.

Дарби полага магнетофона върху възглавницата. Изчаква известно време, заслушана как Рейчъл брои от едно до шест, преди да започне всичко отначало.

— Рейчъл, аз съм, Тери.

Рейчъл Суонсън мигом отваря очи. Погледът й се избистря.

— Тери, слава богу, ти ме откри. — Тя се извива под коланите. — Той ме хвана. Този път ме улови завинаги.

— Няма го тук.

— Напротив, тук е. Аз го видях.

— В стаята няма никой, освен мене и теб — в безопасност си.

— Той идва снощи и ми сложи тези белезници.

— В болница си — успокоява я Дарби. — Без да искаш, ти си… нападнала една сестра.

— Той пак ме инжектира, но преди да се унеса, го видях да оглежда килията ми.

— Намираш се в болница. Тук има хора, които искат да ти помогнат. И аз го искам.

Рейчъл вдига глава от възглавницата. Окървавената й, почти лишена от зъби усмивка събуди у Дарби желание да закрещи.

— Знам какво търси — съобщава Рейчъл, като се мъчи да освободи ръцете и краката си от коланите. — Взех му го от кабинета. А не може да го намери, понеже го зарових.

— Какво зарови?

— Ще ти го покажа, но трябва да измислиш как да ме освободиш от тия белезници. Не мога да си намеря ключовете за белезници — загубила съм ги някъде.

— Рейчъл, имаш ли ми доверие?

— Моля те, не мога… — Рейчъл се разплаква. — Не мога да се боря вече срещу него. Сила не ми остана.

— Няма нужда да се бориш срещу когото и да било. Тук си в безопасност. Това е болница. Тук има хора, които ще ти помогнат да се оправиш.

Рейчъл Суонсън не я слуша. Отпуска отново глава върху възглавницата и затваря очи.

Така доникъде няма да я докараш. Опитай нещо друго.

Дарби мушва ръка в ръката на Рейчъл и усеща безжизнените, загрубели пръсти на жената.

— Аз ще те пазя, Рейчъл. Кажи ми къде да го търся и ще го открия.

— Вече знаеш — той е тук.

— Как се казва?

— Не знам.

— Как изглежда?

— Няма лице — вечно го променя.

— Какво искаш да кажеш?

Рейчъл се разтреперва.

— Не се бой — успокоява я Дарби. — Аз съм при теб. Няма да позволя никому да ти стори зло.

— И ти беше там. Нали видя какво направи на Паула и Марси?

— Знам, но не си спомням всичко. Разкажи ми го ти.

Долната устна на Рейчъл потръпва. Тя мълчи.

— Забелязах буквите и цифрите, които си изписала върху ръката си. Това са посоки, нали? Д е дясно, а Л — ляво?

Рейчъл отваря очи.

— Няма никакво значение дали тръгваш наляво или надясно. Или пък направо — всички посоки водят в ъгъла. Не помниш ли?

— Но ти намери начин да се измъкнеш.

— Няма измъкване оттам — само места за скриване.

— А цифрите какво означават?

— Трябва да намериш ключа, преди той да се е върнал. Погледни под леглото — може там да съм го изпуснала.

— Рейчъл, аз трябва да…

Намери ключа!

Докато се преструва, че търси из помещението, Дарби се пита дали тази жена няма да каже нещо повече, ако бъде отвързана. Ломбърг не би позволил такова нещо — не и в негово отсъствие, нито в отсъствието на яките санитари.

— Намери ли го, Тери?

— Търся.

Мисли. Не изпускай тази възможност. Мисли.

— Побързай. Вратата ще се отвори всеки миг — напомня й Рейчъл.

Пред вратата няма никой. Никой няма дори близо до нея. Колкото и да не й се иска, Дарби изпитва желание да се върне при оня надут хуй, Ломбърг, и да потърси от него съвет.

— Не мога да го намеря — казва тя.

— Тук някъде е, просто съм го изпуснала.

— Ще ида да потърся помощ.

Рейчъл Суонсън се мята в каишите.

Не ме оставяй сама с него, да не си посмяла да ме изоставяш отново!

Дарби сграбчва ръката й.

— Не се бой. Няма да му позволя да ти направи каквото и да било, обещавам.

— Не ме оставяй, Тери, моля те, недей.

— Няма. Никъде няма да ходя.

Дарби придърпва с крак стола и присяда до леглото. Мисли.

Добре. Рейчъл смята, че сме още в плен. Да продължим по тази линия.

— Кой друг е тук, с нас?

— Не останаха. Паула и Марси са мъртви, а Чад… — Рейчъл отново заплаква.

— Какво стана с него?

Рейчъл мълчи.

— Паула и Марси — продължава Дарби. — Не помня фамилните им имена.

Мълчание.

— Има още една тук, при нас — обажда се отново Дарби. — Казва се Каръл. Каръл Кранмър.

— Няма такава тук.

— Шестнайсетгодишна е и се нуждае от нашата помощ.

— Не съм я виждала. Нова ли е?

Мисли. Не пропилявай този шанс.

— Чух я да вика за помощ — казва Дарби, — но не мога да я видя.

— Сигурно е от другата страна. Откога е тук, долу?

— Малко повече от денонощие.

— Сигурно още спи. Той всеки път най-напред ги приспива — слага дрога в храната им. Вратата не се отваря известно време — време има достатъчно.

— Какво ще й стори?

— Тя корава ли е? Борбена натура ли е?

— Уплашена е. Трябва да й помогнем.

— Ще отидем при нея, преди да се отвори онази врата. Освободи ме от белезниците.

— Какво ще се случи, когато се отвори вратата?

— Махни ми белезниците, Тери.

— Ще ги махна, само кажи…

— Аз винаги ти помагах, Тери. Колко пъти ти показвах къде да се криеш, закрилях те — сега е твой ред. Махни тия проклети белезници още сега!

— Добре. Дай да викнем на Каръл, да й кажем какво трябва да прави.

Рейчъл Суонсън гледа в тавана.

— Каръл има нужда от помощ, Рейчъл, кажи й какво да направи.

Лентата свършва със силно щракване. Рейчъл не помръдва, не поглежда — само гледа в тавана.

Дарби обръща касетата и отново включва апарата.

Но това е без значение — Рейчъл Суонсън отказва да говори.