Крис Муни
Изчезналите (32)

Глава 31

Дарби е едновременно въодушевена и уплашена — понесена от вълната на надеждата. Тя рязко отваря вратата с намерението да намери лист и молив, уплашена, че ако не запише начаса чутото, ще вземе да забрави половината. Казва си, че няма закъде да бърза — всичко е запечатано върху магнетофонната лента.

Групата пред вратата на Рейчъл Суонсън е удвоила числеността си. Дарби обхожда с поглед лицата в търсене на Куп. Ето го и него — в края на коридора, говори по телефона зад бюрото на рецепцията. Когато стига до него, той затваря.

— От лабораторията — пояснява Куп. — Банвил говорил току-що с Лайлънд. Някакъв пакет с името на Даян Кранмър отгоре бил намерен пред вратата на къща в Белхам, на около двайсет минути път от жилището на Каръл. А пък нейното име е посочено като подател. Изглежда никой не е забелязал доставчика.

— Какво има вътре?

— Още не знам. Изпратен е в лабораторията.

— Искам да отидеш там и да го изчакаш да пристигне. Помоли Мери Бет да поработи по още две имена — Паула и Марси. Не знам фамилиите. Нека ограничи диренето в границите на Ню Ингланд.

— А ти какво ще правиш?

— Трябва да говоря с Ломбърг.

— Бъди добро момиче.

Настроението на психиатъра не се е подобрило. Той изслушва предложението й за временно освобождаване на Рейчъл от коланите със скръстени отпред ръце.

— Да пукна, ако допусна подобно нещо — зарича се докторът.

— Ами ако я преместим в психиатричното? Там ще разполагате с повече възможности и ще можете да я наблюдавате с помощта на камера. — Дарби знае, че някои от стаите са оборудвани с такива.

За миг изглежда, че онзи ще налапа стръвта, но колежката му поклаща глава.

— Не можем да я местим, преди да е овладяно положението със сепсиса — обажда се доктор Хачкок. — Изглежда антибиотикът действа, но това положение може да се промени всеки миг. Следващите две денонощия са критични.

— Каръл Кранмър може и да не разполага с толкова време — отбелязва Дарби.

— Много добре ви разбирам и — Бог вижда — готова съм да сторя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна в търсенето на изчезналото момиче, но моя първа грижа и отговорност е пациентът. Не мога да позволя транспортирането й, докато не съм сигурна за сепсиса. И не мога да допусна освобождаването й от коланите. В нея влизат четири отделни системи. В състоянието, в което е в момента, като нищо ще ги изтръгне и четирите.

— Не можем ли да ги отстраним за кратък период от време? — Дарби отчаяно търси и най-малката възможност.

— Много е рисковано — отвръща Хачкок. — Трябва първо да овладеем сепсиса. Съжалявам.

Останала сама в дамската тоалетна, Дарби плиска лицето си с леденостудена вода, докато кожата й става безчувствена.

Сетне прокарва мокри длани по хладната повърхност на умивалника. През първата година след изчезването на Мел Дарби непрекъснато докосваше различни предмети — усещането за тях й даваше увереност в това, че е още жива.

Докато суши ръцете си, тя се моли за Каръл: да бъде умна и да открие начин да оцелее. Излиза от тоалетната и заобикаля ъгъла на коридора в посока към асансьора. В чакалнята е Матю Банвил. Застанал до него в изискан костюм се кипри специален агент Евън Манинг.