Крис Муни
Изчезналите (34)

Глава 33

— Откога работиш като криминалист? — пита Евън, след като вратите на асансьорната кабина хлопват.

— Около осем години — отвръща Дарби. — Стажувах в Ню Йорк близо дванайсет месеца и когато в тукашната лаборатория се разкри вакантно място, кандидатствах. А вие откога сте в Бостън?

— От шест месеца. Имах нужда от промяна на обстановката.

— Опасност от прегряване?

— Бях стигнал твърде близо до това положение. Последният ми случай едва не ме довърши.

— Какъв бе той?

— Майлс Хамилтън.

— Панамериканския психар — отбелязва Дарби. Някогашният тийнейджър психопат, настанен понастоящем в строго охранявана клиника, се смята отговорен за убийствата на повече от двайсет млади жени.

— Чувам, че се стяга за нов процес поради компрометирани от някакъв ваш служител доказателства.

— Не знам такова нещо.

— Ще има ли втори процес?

— Не и ако питат мене.

Вратите на асансьора се отварят с леко съскане. Евън предлага да минат през задния вход — там няма репортери.

Слънцето е ярко и припича, докато двамата подтичват през улицата към подземния гараж от другата страна. Евън не обелва дума чак до Кеймбридж стрийт.

— Банвил ми разправи за подслушващите устройства, които си открила.

— Изненадана съм от лекотата, с която сте успели да го убедите. Очаквах да се опъва по-дълго.

— Той е сега на топа на устата — предпочита да бъде в състояние да каже, че е използвал всички налични възможности, когато намерят мъртво онова момиче, Кранмър.

— Не мисля, че е мъртва в настоящия момент.

— Поради какви съображения?

— Рейчъл Суонсън е останала жива близо пет години. Тери Мастранджело — две. Това дава определени надежди.

— Точно в тази минута една от жертвите му лежи в болница. Ако му е останал малко мозък в главата, мигом ще ликвидира Кранмър, ще я зарови някъде, където и дяволът не може я откри, и ще духне от града.

— За какво му са тогава подслушвателите?

— Мисля, че се надява да разбере какво сме успели да научим за него, та да може да промени тактиката, когато продължи нататък. Ти какво ще кажеш?

— Изглежда ми невероятно организиран, крайно предпазлив и методичен. Мисля, че наблюдава всяка от жените дълго време, изучава навиците й, всекидневието й. Смятам, че е разполагал с ключ за къщата на Каръл. Жертвите си изолира в някакво недостъпно за външни лица място, където никой не може нито да ги съзре, нито да ги чуе.

— А какво прави с тях?

— Не знам.

— Смяташ ли, че е сексуално обагрено?

— Няма признаци за това, макар при такива случаи винаги да се наблюдава известен сексуален елемент. Банвил каза ли ви за намереното в къщата?

Евън кимва.

— Нашата лаборатория още се мъчи да идентифицира люспата от боя.

— Не ми се видяхте изненадан от обстоятелството, че похитителят на Каръл е оставил пратка.

— Опитва се да установи контрол над събитията. Повечето психопати го правят, когато се усетят притиснати в ъгъла.

— С психопат ли мислите, че си имаме работа в случая?

— Трудно е да се каже. Пък и аз не съм голям почитател на твърдите класификации.

— Мислех, че хората от вашия бранш живеят основно заради класификациите. Нали те изобретиха АСИП, автоматизираната система за идентификация на пръстови отпечатъци, измислиха и КСИД…

— Не е възможно да се класифицира всеки отделен вид поведение — възразява Евън. — Минавало ли ти е през ума, че този тип може да отвлича жени, само защото това му харесва?

— Зад всяко човешко поведение се крие определена мотивировка.

— Какво събуди интереса ти към тази материя?

— Профил ли ми правите, специален агент Манинг?

— Не отговаряш на въпроса.

— Изкарах курс по криминална психология още в колежа. Останах очарована.

— Банвил ми каза, че си защитила докторат.

— Още не съм минала самата защита — това предстои.

— Каква е темата ти?

— Трябва да подбера и анализирам конкретен случай.

— И се спря на случая Грейди?

— Върти ми се из ума подобна идея.

— И какво те спира?

— Липсват някои елементи от пъзела — отговаря Дарби. — Ригърс, инспекторът, който се занимаваше със случаите в Белхам, не е оставил кой знае колко подробни бележки по тях.

— Това не ме изненадва въобще — като добавка към идиотската си природа, този мъж бе и невероятно мързелив. Кажи ми какво знаеш самата ти, а пък аз ще се опитам да запълня празнотите.

— Имах възможност да се запозная с веществените доказателства — хлороформовите тампони бе изхвърлил в гората зад нас, а в спалнята намериха тъмносини текстилни нишки. Запознах се и с копие от доклада, изпратен от федералната лаборатория. Знам, че са успели да идентифицират производителя на мокета. Свиват кръга на издирване до автомобилните магазини в Масачузетс, Ню Хампшир и Род Айлънд. Нишките съвпадат с проби от магазина, в който работи Грейди.

— Всичко това установихме по-късно, след неговата смърт.

— Четох — отвръща Дарби. — Четох още за криминалното досие на Грейди — има два опита за изнасилване.

— Точно така.

— Според делото, Ригърс е разследвал десетина заподозрени. Кое го кара да издигне именно Грейди на върха на пирамидата?

— Сигнал по горещата линия. Обадил се постоянен клиент на сервиза, в който работел Грейди, за да съобщи, че е забелязал перлено колие в колата му. Видяло му се окървавено.

— А защо не е съобщил това на полицията, ами е използвал горещата линия?

— Защото една от последните изчезнали жени, Тара Харди, е забелязана за последно с розов пуловер и перлена огърлица — отвръща Евън. — Снимката й обиколила цялата страна по телевизии и вестници. Човекът решил, че е възможно именно тази да е нейната огърлица. Горещата линия буквално прегряла в онези дни — всичко живо се юрнало да помага, да пипне наградата.

— И после?

— Решил да се прави на герой, Ригърс претърсил къщата на Грейди. Там намерил дрехи на няколко от изчезналите и тръгнал да се снабди с разрешително за обиск. Само че някакъв съсед забелязал Ригърс, когато се самопоканил в дома на Грейди.

— С което е направил веществените доказателства там недопустими.

— Ако бе играл според правилата, може би щяхме да заковем Грейди, преди да се самоубие.

— Това самоубийство не ви ли изненада?

— Отначало да. След това установихме, че психическите заболявания са семеен бич за членовете на рода му. Майката е шизофреничка. Ако не ме лъже паметта, дядо му се е самоубил.

— Видях това в протоколите.

— Предполагам, че Грейди е бил обзет от ужас след взлома на Ригърс. В деня, в който се самоуби, ние отидохме в гаража със заповед за обиск. Мисля, че е съзрял резето да хлопва и е избрал най-лесния изход от положението.

— От делото личи, че Ригърс е останал озадачен от пожара. Допускал възможността някой да е убил Грейди, а сетне да го е запалил умишлено, с цел да заличи всички следи.

— Този пожар смути и мене. Но още повече ме озадачи оръжието на самото самоубийство — пистолет двайсет и втори калибър.

— Не ви разбирам.

— Чувала ли си някога изстрел от двайсет и втори калибър? Долавя се слабо пукване, на което може и да не обърнеш внимание. Особено ако в помещението работи телевизор. Тръгнаха слухове, според които някой бил „изработил“ Грейди. Сигурно са стигнали и до теб.

— Не са.

— Бях край къщата му през нощта на пожара — продължава Евън. — Наблюдавах я. Бих забелязал евентуален неканен гост.

Дарби е виждала въпросната къща веднъж, и то по тъмно. Отиде дотам с кола. Самичка. Около месец след завръщането си у дома. Надявала се бе овъгленият скелет на къщата да пропъди по някакъв чудотворен начин кошмарите. Но не би.

— Бихте могли да ми отговорите на един въпрос — казва Дарби.

— Искаш да научиш дали върху някоя от лентите е имало запис на Мелани Крус?

— Всички касети са били изпратени за анализ във федералната лаборатория. Местните власти нямат представа какво точно съдържат.

— Температурата от пожара става причина за повреждането или пълното унищожаване на по-голямата част от тях. Цели месеци отидоха за разшифроване на запазеното. Поискахме от семействата на пострадалите техни записи за сравнителни образци. От близките на Мелани получихме домашно видео. Поради състоянието на аудиокасетата не успяхме да стигнем до категорично становище, но според нашия експерт най-вероятно един от гласовете е идентичен с този на Мелани Крус. Родителите не споделиха това становище.

— Те самите чуха ли оригиналния запис?

— Държаха на това. Пуснах им частта, в която Мелани… Тя викаше за помощ. Майката изключи апарата и заяви: „Това не е моята дъщеря“. Дъщеря й била жива и ние трябвало да я открием.

В съзнанието на Дарби се мярва за миг, също като при проблясък от светкавица, призрачна сцена: Хелена Крус е извърнала гръб срещу свиреп порив на вятъра и притиска към гърдите си сноп плакати с образа на Мел, за да не ги разпилее.

— Казва ли нещо Мел на тези записи?

— Не си спомням кой знае колко — отвръща Евън. — Помня главно плача и писъците й.

— Дали я е боляло?

— Не, просто бе уплашена.

Дарби усеща, че има още нещо.

— Какво каза тя?

Евън замълчава за момент.

— Моля ви.

— Непрекъснато повтаряше: „Махнете този нож, моля, не ме наранявайте повече“.

Нови образи проблясват в съзнанието на Дарби — ужасеното лице на Мел, черни от грима й сълзи се стичат по бузите. Стейси Стивънс лежи върху кухненския под, а между пръстите й, стиснали гърлото, бликат кървави струи. Мел пищи, а мъжът от гората я реже с огромен нож.

Обгърнала тяло с ръце, Дарби гледа през прозореца към забързания трафик долу и си спомня студената зимна вечер в серологичната лаборатория. Кутията с веществени доказателства по случая Грейди лежи върху рафта. Тампонът, използван, за да докара в безсъзнание Мелани — същият, който навярно щеше да опита и тя, ако бе слязла на долния етаж.

— Ако решиш все пак да използваш случая Грейди за дисертацията си, съобщи ми — казва Евън. — Ще ти осигуря копия от всичко, с което разполагаме, включително от магнетофонните ленти.

— Бих могла да се възползвам от това предложение.

— Разкажи ми за разговора с Рейчъл Суонсън.

През следващите няколко минути Дарби го информира за първата им среща под верандата, като завършва със случилото се в болничната стая.

Евън не проговаря. Изглежда потънал в мислите си. Дарби буквално усеща излъчването от работата на могъщия му интелект. Да си така непостижимо умен сигурно е дар божи, но Дарби е убедена, че този дар е свързан с неописуема самота.

— Банвил обмисля възможността да се възползва от пресата и да организира капан — казва най-накрая Евън.

— На вас май не ви харесва тази идея.

— Ако се провалим с нея и той успее да се измъкне, ако заподозре, че сме налучкали дирята му, няма да чака дълго, преди да убие Каръл Кранмър.