Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)
Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Крис Муни. Изчезналите

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2009

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-702-1


Глава 12

Базата данни за обувки към лабораторията представлява колекция от класьори.

Дарби прекарва остатъка от предобеда в разглеждане на стотици образци, снети от местопрестъпления в района на Бостън. Отпечатъкът от дисплея на Мери Бет не съответства на никой от регистрираните.

По време на обедната почивка тя влиза в Мрежата и се свързва с два полицейски сайта, специализирани в областта на обувките. Докато рови из тях, намира името на някакъв бивш агент на ФБР — експерт в същата област. Използван е като свидетел в съдебна зала при няколко нашумели процеса.

Озверяла от глад — пропуснала е и закуската — Дарби хуква към лавката, откъдето се измъква със сандвич с риба и кола в ръце. Минава край кабинета на Лайлънд, с цел да го осведоми относно развоя на случая, но него го няма.

Върху служебния й телефон мига сигнал за прието съобщение. От майка й — Шийла е видяла сутрешните новини и иска да знае дали всичко е наред.

Стърджис (Папи) Папаготис подава глава в кабинета.

— Имаш ли минута време? — пита той.

— Влизай.

Папи придърпва стола на Куп. Той носи проклятието да изглежда като най-младия мъж на земята. Една идея по-висок от метър и петдесет, с момчешко лице, което принуждава биячите по заведенията много внимателно да гледат рождената му дата в шофьорската книжка.

— Пуснах находките ви на спектрален анализ — обявява той. — Алуминий и алкидмеламин.

— Автомобилен лак — допълва Дарби. — А стирол?

— Няма — боядисването е фабрично. Не е работа на тенекеджийска работилница. Доколко си запозната с автомобилните лакове?

— Меламинът е смола, която се добавя за увеличаване на трайността.

— Точно. Акриловият и полиестерният меламин са основни полимери в състава на лаковете. Алкидмеламинът е сред супер емайлите, въведени в употреба през шейсетте години. Мнозина производители днес предпочитат полиуретана. Той задържа блясъка най-продължително време, но има голям недостатък — себестойността. Съхне бързо, докато създаденият с помощта на меламин горен пласт трябва да се изпича. Намерената от вас частица е от оригинален фабричен лак.

— А цветът?

— Тук попаднах в задънена улица. Пуснах го за анализ, но резултатът е неутрален.

— Това е невъзможно.

— Известно ми е какво имаш предвид. Спектроскопът действа по подобие на компютърните база данни. Фактът, че анализът не дава резултат, означава, че пробата не може да бъде свързана с никой от познатите на апарата образци. Обърнах се към канадските ни приятели — ядец. Сега ще изпратя пробата в лабораториите на ФБР. Те съхраняват образци от всички рядко срещани или рядко употребявани автомобилни лакове.

— Работил ли си с федералните преди?

— Не ми се е налагало, тъй като обикновено си свършвам работата със собствени сили. Ако опитаме при тях, можем да пробваме оная прословута немска методика. Предполага се, че те разполагат и с най-пълната база данни по въпроса в световен мащаб.

— Имаш ли познати в лабораториите на ФБР?

— Карал съм курс по качествен анализ при шефа им, тип на име Боб Грей. Мога да му звънна.

— Кажи му, че става дума за отвличане, та да даде на нашия случай известна преднина.

— Мога да го помоля — ухилва се Папи.

— Знам, че можеш. Не ме карай да се потя и стой до телефона.

 

 

Лайлънд отново не е в кабинета си и Дарби се спуска на първия етаж.

Отдел „Изчезнали“ е натикан в дъното на дълъг коридор. Зад гишето седи слаба жена в тъмнопепеляв костюм. Името върху табелката й е Мейбъл Уонтък. На снимката не е усмихната, не се усмихва и в момента.

— Добро утро — приветства я Дарби. — Питам се дали сте в състояние да ми помогнете.

Изразът на лицето отсреща казва: Не разчитай особено на това.

— Попаднах на известни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към някой от случаите на изчезнали лица.

— Не съм в състояние да ви покажа…

— Самото досие не, известно ми е — само инспекторите имат такова право. Искам обаче да разбера дали въпросното лице наистина се води изчезнало.

Мейбъл Уонтък сяда зад отрупано с хартия бюро, украсено с няколко поставени в рамки снимки на два шоколадови на цвят ретривъра. Измъква клавиатура.

— Името?

— Не съм сигурна как точно се изписва, та може да се наложат няколко опита. Какви са параметрите на издирване?

— Най-напред фамилното.

— То е Мастранджело. Ще се опитам да ви го кажа по букви…