Крис Муни
Изчезналите (72)

Глава 71

Дарби отваря очи, за да съзре ярки ивици светлина покрай спуснатите завеси.

Майка й не е в стаята. Видът на празната половина от леглото събужда в душата й паника. Дарби отмята чаршафа, облича се на бърза ръка и хуква надолу. Часът е три следобед.

Куп се е настанил край кухненския плот, пие кафе и гледа малкия телевизор. Забелязал израза на лицето й, той мигом се сеща какви мисли се въртят из главата на Дарби.

— Майка ти има нужда от малко чист въздух, така че гледачката я настани в количката и тръгна да я разхожда из квартала. Да ти дам ли нещо да ядеш? Приготвил съм чудовищно количество овесени ядки.

— Ще се задоволя само с кафе, благодаря ти. Какво разправят по телевизията?

— След рекламите ще пуснат нов репортаж. Сядай тук, пък аз ще ти направя кафе.

Бостънските медии са захапали здраво от самото начало. В продължение на нейните десет часа сън са успели да надушат връзката между Даниел Бойл и специален агент Евън Манинг.

Истинското име на Манинг е Ричард Фолър. През 1953 година Джанис Фолър, жертва на заболяване, което днес се нарича дълбока депресия, се обесва в една държавна лудница. Въдворена е в това заведение според анамнезата, след като съпругът й, Трентън Фолър, я хваща при опит да удави във ваната техния единствен син. Джанис обяснява на съпруга си своята постъпка с това, че след като се събудила от следобедна дрямка, видяла сина си надвесен над нея с огромен кухненски нож в ръка. Ричард е тогава на пет години.

Седем години след това, когато е вече на дванайсет, неговият баща жъне със своя комбайн, но главният шнек блокира. Трентън Фолър не изключва двигателя. Застава на платформата над шнека и се опитва да го освободи, когато неочаквано се подхлъзва върху покритата със зърнен прах площадка и пада. Ричард обяснява на полицията, че не знаел как се спира машината.

Леля му, Офилия Бойл, взема интелигентното сираче и го настанява в чисто новата къща на дъщеря си в Глен, Ню Хампшир. Дъщерята на Офилия, Касандра, очаква първото си дете. Тя е двайсет и три годишна и не е омъжена. Отказва да даде бебето за осиновяване.

В далечната 1963 година самотните майки са скандално явление, което е напълно в състояние да съсипе семейната репутация, особено в по-заможните среди, из които непрекъснато се движат Офилия и нейният съпруг Огъстъс. Двамата настаняват Касандра, единственото си дете, в Глен, надалеч от Белхам, като й осигуряват значителна месечна издръжка за отглеждане на детето, момче на име Даниел. Неговият баща, както съобщава на близки и позната самата Касандра, е загинал при автомобилна катастрофа.

Събраните от съседи — някои от които още живеят в района — сведения показват Даниел като класически единак, вглъбен и неконтактен. Никой не може да проумее близкото приятелство между него и красивия му, харизматичен по-възрастен братовчед Ричард.

Алиша Крос живее на по-малко от три километра. Не е навършила още дванайсет години, когато изчезва през лятото на 1978 година. Ричард Фолър вече е сменил името си с Евън Манинг, за да започне нов живот. Изглежда единствената жива душа, която знае това, е братовчедът Даниел Бойл.

Евън, току-що завършил Юридическия факултет в Харвард, живее във Вирджиния, когато изчезва Алиша Крос. Приет е в школа на ФБР. По същото време петнайсетгодишният Даниел Бойл живее с майка си. Тялото на момиченцето така и не е открито, а полицията не научава кой е отговорен за нейното изчезване.

След още две години, след като завършва специалното военно училище във Върмонт, Даниел Бойл се записва в пехотата и става снайперист. Мечтата му е да стане командос в морската пехота. Изхвърлен е от армията на двайсет и две годишна възраст, заради акт на необуздано насилие. Жена от местния хайлайф се оплаква, че направил опит да я удуши.

Когато напуска армията, не му се налага да работи. Получил е значителна сума, отредена за него от дядото за след навършване на пълнолетие. Скита из страната близо година, захваща от време на време по някоя работа като дърводелец и накрая се прибира у дома през лятото на 1983 година, за да намери къщата пуста. Даниел се обажда на баба си, пита къде е майка му. Офилия Бойл няма представа. Попълнила е навремето формуляр за изчезнало лице, но впоследствие полицията закрива случая, след като се установява, че международният паспорт на Касандра липсва. Никой не чува повече за нея.

Офилия заплаща частното обучение на Даниел, а сетне — колеж и юридически факултет. Тя дори купува фермата и я върти с голям успех до самата си смърт през 1991 година, когато двамата със съпруга й са застреляни при домашен обир. Полицията проверява версията това да е вътрешна семейна работа и разпитва Даниел, но той не е бил у дома този уикенд. Гостувал е на братовчед си във Вирджиния, който работи в наскоро основаното звено за криминално психологическо профилиране към ФБР. Евън Манинг помага за изграждане алибито на Даниел.

С убити баба и дядо, при изчезнала майка, Даниел Бойл се оказва единствен наследник на състояние, което надвишава десет милиона.

Рано днес полицията е успяла да отвори бронирания шкаф в кабинета на Бойл, където откриват снимки на жени, изчезнали в Масачузетс през лятото на 1984 година, същото, което местните медии назовават „Лято на страха“. От снимките става ясно, че изчезналите са били затворени в мазето на къщата му.

Не е известно кой знае какво за времето, когато Бойл обикаля страната. В някакъв момент се връща на изток, за да изгради под селската къща на своя братовчед един лабиринт, описан от полицейски служител като „най-злокобното нещо, което ми се е случило да видя за всичките си трийсет години служба“. Специални съдебномедицински екипи са извикани, за да претърсят огромната гора зад къщата на Бойл.

Каръл Кранмър се намира на лечение в неизвестно болнично заведение. В излъчен по телевизията запис Даян Кранмър казва във връзка с дъщеря си следното: „Каръл е все още в шок в настоящия момент. Предстои дълъг път, но ние ще го изминем двете заедно. Момиченцето ми е живо и това е най-важното. А нямаше да е така, да не бе Дарби Маккормик от Бостънската криминална лаборатория. Тя не се отказа до самия край“.

Репортерът отбелязва, че майките на повечето други жертви не са имали същия късмет. Следва интервю с Хелена Крус.

— Цял живот съм се питала какво е станало с Мелани — споделя тя. — Цял живот нося със себе си този въпрос и сега, чак след двайсет години, трябваше да науча, че виновник за нейното убийство не е Виктор Грейди, а един федерален агент. От ФБР не искат да отговорят на моите въпроси. Но някой там знае какво точно е станало с моята дъщеря — сигурна съм.

Дарби все още наблюдава лицето на Хелена Крус, когато телефонът звънва. Банвил.

— Видя ли новините? — пита той.

— Гледам в момента. Говорят за връзката между Евън и Бойл.

— Става още по-интересно. За майката казаха ли? Касандра Бойл? Излиза, че е сестра на Даниел.

— Господи! — Ясно защо са я запокитили чак край гората на Белхам в Ню Хампшир. — Бойл знаел ли е това?

— Нямам представа. Що се отнася до доброволното й напускане, всичко изглежда логично. И все пак — кой знае? Изрових делото на бабата и дядото. Няма свидетели, няма заподозрян. Някой прониква в къщата, застрелва ги в съня им и обира всичко до шушка.

— Но алибито е доказано от Манинг — отбелязва Дарби.

— Да. Прегледах неговия мобифон. Няколко текстови съобщения доказват, че е помагал на Бойл при атентатите. Именно на него се е обаждал Бойл в последната минута. Вероятно да го предупреди.

— Какво става с лаптопа? Успяхте ли да преодолеете защитата?

— Да. Всичките си банкови операции е осъществявал онлайн. До голяма част от информацията нямаме достъп — анонимната му сметка е на Кайманите — но успяхме да се доберем до снимките. Образите на най-последните жертви са въведени в лаптопа. Попаднахме също на карти с означения на тайните погребения. Из цялата страна са.

— А Мелани? Има ли нещо за нея или пък за останалите жени, които изчезнаха през осемдесет и четвърта година?

— Нямаме карта на Белхам. Но съм сигурен, че Мелани Крус е мъртва. Попаднахме на моментални снимки в шкафа на Бойл. Ако искаш да ги видиш, отбий се в управлението — тук съм цял ден.

— Какво има на тях?

— По-добре е да ги видиш сама.